Животът е гаден......... А после умираш.........
Днес..... Днес беше един от ония дни, в които целия свят се обръща срещу теб и злочестините те разтърсват изоснови...
Всичко си беше наред.......до пет и половина следобеда... Тогава GSM-a ми звъннна... Обикновено като чуя тази мелодия сърцето ми се разтуптява от щастие... Но този път гърлото ми беше като стегнато в клещи. Нима предчувствах какво ще чуя?! О, да... Очакваше се това събитие! Но за мен дойде неочаквано като време, място и начин!
Разговора сигурно беше най-тежкия в живота ми. Дори не го помня целия, бях като замаяна, но най-важното, най-болезненото го помня....
Не, не му прави чест на моя вече бивш възлюблен, че постъпи така. Беше си направо удар под кръста... Още треперя от гняв и мъка!
Имах чувството, че някакво чудовище изтръгна сърцето ми и го разкъса на хиляди парченца. Стоях като ударена от гръм все още притиснала телефона до ухото си. Задушавах се от собственото си присъствие... Хукнах навън. Сякъш на празната улица щеше да ми е по-добре. Всъщност може и да се почувствам по-добре стига да не ми бяха забили още един нож в гърба...
Потърсих тримата си най-близки приятели с надеждата, че поне при тях ще намеря малко утеха... Но не! И този път си ударих главата в гранитна стена! Те милите бяха твърде заети да гледат някакъв абсолютно тъп филм за да ми обърнат някакво внимание... Какво им пука на тях, че съм скъсала с гаджето си. Нали следващия път като им потрябва някой диск – мен ще потърсят, като трябва да се свърши нещо – мен ще потърсят, като няма с кого да излязат – мен ще потърсят, като трябва да поплачат на нечие рамо – мен ще потърсят... А аз кого да потърся?!... Дори в Бог не вярвам, че с него да споделя мъката си...
Тръгнах си усещайки как целия ми свят се разпада... Вървях безцелно по улиците и се чувствах все по-самотна и по-ненужна... Исках да крещя, да плача, да удрям... Но просто вървях безсилна...
И ето ме отново тук. На единственото място където остана да отида... Последен пристан за изтерзаната ми душица!
BgLOG.net
· 01.11.2013
· DedoToshkoDedoToshko
Еее, виж как ни разбуди духовете в Еротичното Рандеву - част 1 и2 и после ще си говорим! :)
Друг ще го смени и толкоз!
Кво значи тука некакво си гадже.
Всеки следващ е по-добър от предишния, от мен да го знаеш (докато наистина не намериш любовта. )
Аз ги сменях кат кат марката цигари докато не намерих "половинката" си. И досега съм с жената на живота си - вече цели 9 години (и ходенето - 2, та ето ти ги 11)
Не увисвай нос, бъди над тия неща!
Споки, Скрежке, да не ти пука! Аз като гледам тука къв си талант, твоя бивш човек направо е изгубил.
Бих ти дал мойто рамо в заем, ама е малко далече, да му се невиди :) Има една приказка, че никой не заслужава сълзите ти, а тези които ги заслужават, никога няма да те накарат да плачеш. Това е само един от многото. Изобщо не се трови за таквиз младежи. Чудя се какви са тези хора, дето могат да накарат едно такова ледено създание да плаче :) Горе главата и да видя една голяма усмивка като тази
Писането лекува! Като си казах всичко ми олекна! Това че скъсах с гаджето си не е болка за умиране, но все пък не мога да отмина пренебрежително***********! А и осъзнах, че не мога да разчитам особено много даже на най-близките си хора!
So much to live for... So much to die for...
Не унивай! Усмихни се! Не заслужаваш това, което онзи ти е причинил. Поне да го бе направил лице в лице, а той по телефона..
А за тези приятели...Някои от моите бивши приятели бяха такива. Вече се бивши. Чудят се, маят се, но край. Просто си казах, че в живота ми няма място вече за илюзии и фалш. И хора, които само вярваш, че са ти приятели, раздаваш се за тях, а се оказва че един единствен път имаш нужда от тях и те не ти обръщат внимание.
Не тъжи. Знам, че е трудно. Но ще видиш, възможно е! Усмихни се! Ние сме с теб :)
Teri
Ами като чета така успокоителните ви писания няма как да не се усмихна!
So much to live for... So much to die for...
Твърде много се привързах към определени хора... И сбърках! Край! Точка! Ледената кралица е отново на ход! Щом ще се държат гадно и използвачески с мен и аз ще правя същото! Нима съм по-проста от тях? Не! Бях сляпа, но сега видях... И си научих урока! Сега спокойно мога да продължа напред!
So much to live for... So much to die for...
Радвам се че съм тук... Радвам се че срещнах страхотни хора като вас!
So much to live for... So much to die for...
Тая мижитурка не заслужава толкова внимание!
So much to live for... So much to die for...
Това би било грешка! Отговаряйки на грубостта и простащината с грубост и простащина автоматично те сваля на нивото на тези хора. Игнорирането им според мен е най-добрия подход. Хора, които са те предали, макар и веднъж, не заслужават твоето внимание, както и ти на би трябвало да се занимаваш с тях. Пренебрежението е най-добрия отговор за такива хора. Пък иначе има кой да връща. Гаранция!
О, заслужава, заслужава :) И знам, че бат Боре добре ще го включи в еротичните сцени ;) Да го наречем Лорд Мелт (по аналогия, че е бил Фрост, ама вече не е :D)
с гъз дебелт
влиза у романа
и там къде го хвана
ке изпада във едни моменти
дето се ке става на сегменти
Не прави тази грешка. Бъди човека, който си досега. Просто си сложи един филтър за такива хора. Честно, аз ги надушвам отдалеч вече. Само като им видя зъркелчето и вече знам какво блести в него. Трябва да ти кажа, че така успях да запазя повече обич за хората, които най-много го заслужават, а не да я прахосвам за хора, които не им се полага.
Teri
От кофа има нужда, при това за предпочитане продънена, в която да събирате остатъците му!
So much to live for... So much to die for...
Имате право! Давам ИГНОР, както правех преди и продължавам нататък с бодра крачка!
So much to live for... So much to die for...
Не писането, споделянето лекува...
А инак, наистина не е лесно да пренебрегнеш толкова продължителна връзка .. аз все още се възстановявам, след 6 години и отгоре връзка.
Забелязаъл съм обаче нещо друго, че човек именно когато се нуждае от най-близките си хора ги отблъсква. Не прави това! Те желаят да ти помогнат и ще го направят ако не ги отблъскваш.
А болката .. не е за умиране, ама те мъчи. Мъчи те непрестанно и неприятно. И за да я забравиш прекарваш колкото се може по-далеч от местата, които сте посещавали заедно, защото ти навяват тъжни спомени. Всяка вечер си по барове, клубове или кръчми.
Инак за успокоение, мога да ти кажа, че не си загубила нищо. Та той е скъсал с теб по телефона?!?!
Но недей съжалява за изминалото време - сигурно сте имали приятни моменти. Няма смисъл да игнорираш нищо - ако игнорираш някого, спомените си .. това значи, че си загубила 2 години.
И помни не си сама. Имаш приятели, имаш роднини .. има и други гаджета!
На кой му пука?
Странно е че не се чувствам толкова зле колкото очаквах! Всъщност едва ли не все едно нищо не се е случило! Единственото лошо нещо във връзката ни беше начина по който се разделихме. Вярно, беше в своя край-изчерпана, преръфана, протакана прекалено дълго...
Само не знам как ще се почувствам, когато се срещнем.
So much to live for... So much to die for...
конфузно, ще си бясна, ще те боли, ще си тъжна ...
но тези неща минават
а най-добрата терапия срещу меланхолията последваща скъсването е ново начало. Забий някое ново гадже!
На кой му пука?
Не искам нова връзка в момента! Не, не съм се отчаяла! Просто искам да си отдъхна, да обърна внимание на себе си, да ми омръзне да съм сама, та чак тогава да търся нова връзка. Разбира се ако се появи нещо изневиделица не бих отказала... Времето ще покаже.
So much to live for... So much to die for...