Животът...

Странна птица е това животът...
Както се казва, трудно ще излезеш на глава с него. Не можеш да го надживееш, нито той теб, но пък и един без друг също не става. В крайна сметка май вариантът да сте съюзници е най-удачен.

Има какво да научиш, ако се замислиш, а и като приемеш водещата му роля и сам разбираш, че е най-добрият ти учител. Преживяното винаги си е нещо само твое, истинско, лично. И си е част от твоя живот.

Всяко едно събитие, сълза или смях, целувката с първото гадже или първия път, когато се блещиш ококорено с русата съседка в леглото и си викаш: А сега какво следваше?! 

Или пък когато за пореден път си намерил път към агресията си, а след нея лицето ти не ти харесва чак толкова...  Всяка една от твоите емоции е белязала живота ти. И всяка една от тях те е променила с нещо, дали към добро или лошо.

Напоследък все по-често се питам какъв съм и аз такъв овен (13 април, фаталната дата, само дето е неделя, не петък). Вярно, на моменти рогата се проявяват над пълното ми желание да съм мило и любезно момче, но пък от друга страна някак си прекалено разсъждавам за подобна зодия.

Улавям се как стоя и си мисля и то някакво такова, ще речеш стоя и анализирам едно дълбокомислено...   И си викам:  Ми не става така, той животът ме е направил такъв.

Дали е така, не знам. Засега обаче той не проявява някаква нетърпимост към колосалните ми обвинения. Явно му е достатъчно двамата просто да сме един с друг... което в крайна сметка май и мен ме устройва напълно...

А ако си изчел това докрай, ти заслужаваш пълни поздравления. Щото аз повече от един път даже и не държа да го чета.... в крайна сметка ми стига и това, че го написах...