Живея в Бъдещето...

Не гледам много телевизия. Да си кажа честно въобще не гледам, но понякога стават грешки.

Седя си аз в едно помещение и един телевизор говори в ъгъла. Една фраза прикова вниманието ми - "25 февруари 2006 г.". Ааааа, анотация на фантастичен филм (Обичам хубавата фантастика)! Три секунди по-късно разбирам, че говорят за някакво си събитие, което ще се случи след десетина дни.

Дам, 2006 година сме. Как така е 2006?! Не може да е 2006! Кога стана 2006?!?! Странна моментна загуба на ясно съзнание. Да, много добре знаех коя година сме, но просто осъзнах колко нереално звучи тя. Ако притворя очи и някой ми каже, че е 1968 г. ще му повярвам. Не, че съм бил роден тогава.

Замислих се...

1992 г. една от първите ми по-осъзнати години от живота ми и сякаш последната реалистична година. Тогава гледах "Шотландски боец 2". Спомняте ли си в началото как показваха едни сцени от фиктивната 1994 г., когато озоновият слой е счупен и народа масово измира в страшни мъки. Тогава за първи път осъзнах, че може някой ден да умра. Всъшност тогава бях малък, приех филма за чиста монета и си казах "Леле имам само още две години и после света загива..." Срам сега, но за тогава си бяха реални мисли.

1993 г. - смотаният ни футболен отбор направи нещо доста странно. Звучи почти като научна фантастика. Преместихме се в нов квартал и следователно аз вече бях в нов клас. Беше ми гадно. Разбрах какво значи думата носталги и почнах да се питам дали не сънувам.

1994 г. - света не свърши. Озоновият слой все още си беше на мястото. Една от последните години в които пребивах от бой дамите на сърцето си (липса на изразни средства му казват). Банда типове с червени фланелки бият на ред в САЩ. Изведнъж стана много модно да развяваш българското знаме и да се наричаш българин. Вестниците бяха пълни със статии, че някаква комета ще отнесе Юпитер. Бях много притеснен от това. Кометате удари Юпитер, но нищо съществено не се случи. Реализма съвсем го нямаше в тази година. Почнах да нося очила - това ме натъжи.

1995 г. - щастливо детство. Футболният ни отбор пак би германците. За първи път псувах пред нашите. Те не реагираха. Странна история. Вече бе бия момичетата, които обичам, но това не води до затопляне на отношенията ми с тях. Толкова съм щастлив, че имам чувството, че живота ми не е реален.

1996 г. - света пак не свърши, въпреки че според "Дванадесет маймуни" (който по някакво стечение на събитията бях гледал вече - и пак паника, значи освен за за изтъняването на озонният слой трябва да се притеснявам и за някакви смъртоносни вируси, мани, мани, тогава из Африка върлуваше Ебола и нещата си бяха за притеснение). Гледах (три пъти за една седмица, до сега съм го гледал 49 пъти) "Денят на независимостта" и разбрах, че може да има толкова безумно яки филми, че просто няма на къде повече. Станах киноман. Но като цяло годината беше толкова една такава никаква, че сякаш не е съществувала. Глупости - тогава се влюбих и съм все повече и повече  влюбен с всяка една изминала година. В какво ли? Тайна! 

1997 г. - На 29 август света пак не свърши (ако не знаете за какво иде реч значи не сте гледали внимателно "Терминатор 2"). Всичко това на фона на като цяло апокалиптичната атмосфвера на тази година. Станах върл фен на Star Wars и се опитвах да убедя всичко, че филма не се казва "Междузвездни войни" - безуспешно. Четох една странна книга, не я разбрах. Оставих си я за като порасна. Гледах "Жега" и разбрах, че може да има по яки филми от "Денят на независимостта". Имаше нещо нереално гадно в тази година. И на всичкото отгоре "Титаник"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

1998 г. - голяма година, толкова голяма, че пак сякаш беше нереална. Сдобих се с първият си компютър и разбрах,  че жените се се впечатляват особенно от това. И без това живота ми беше вече само StarCraft (и така в следващите неколко години). Гледах толкова много добри филми, че нямаше как това да е истина. Влязох в гимназията, но не се чувствах порастнал. Станах фен на "Досиетата Х" и живота ми никога нямаше вече да е същия. Открих, че музиката може да е част от живота ми. Не очаквах това от себе си. Видях името си напечатано в книга.  Първоначално си помислих, че имам халюцинации. Нереалност, ама пълна.

1999 г. - света вече трябваше да свърши, ама ей на! Пак не стана. Гледах всички части на "Умирай трудно" - наистина вече живота ми нямаше да е същия. Замислях се за това какво ли е годините да почват с "2" вместо с "1" - това ме побъркваше. Не можеше да е реално. Споменах ли, че според всички света трябваше да свършва я утре, я след две седмици, я баш на Нова Година (Y2K - някой помни ли го това?!). Бахти, пак не стана! Гимназията затъпя - съучениците ми са кретени! Не, не, това не е моя живот.

2000 г. - Света си е все същия. И пак не свърши! Така и не свикнах с годината. Започнах да се занимавам с астрономия и открих, че имало и друг свят освен виртуалният в който можеш да си нещо. Разни типове развалиха кефа на целия свят и обявиха, че видиш ли още сме ХХ век. Хак да им е на всички, аз това го знаех. Започнах да се смятам за красив и забавен. Жените бяха на друго мнение - не доумявах въобще. Почнах да осъзнавам, че около мен имам добри приятели. Живот като на кино. Все повече се зачудвах дали всичко е реално.

2001 г. - света пак не свърши въпреки известните опасения по въпроса. Онази книга, която си я оставих за като порасна пак ми попадна. Разбрах я. "2001: A  Space Odyssey." се казваше тя. Колко емблематично. Живота ми нямаше да е същия вече. Ама наистина нямаше да е същия. После гледах и филма. Мислих си, че няма да оживея. Всичко започна да става толкова невъобразимо. В същото време пак бях щастлив и това ме объркваше. Пак си мислех, че сънувам през повечето време. На всичкото отгоре така и не осъзнавах, че живея в нов век. Всичко си беше почти по старо му.

2002 г. - е ето тази година за малко не ме довърши. В един и същи ден гледах "Матрицата" (знам, знам, че съм закъснял, но беше умишлено) и едно момиче ми каза, че ме обича. Господи! Това ама въобще не е моя живот. Гледах "Седем" и разбрах, че напрактика няма ограничения за това колко як може да бъде един филм. Гледах и "Black Hawk Down" и разбрах, че войната е нещо отвратително, което ме привлича безумно. Обмислях военна кариера. През повечето време обаче не знаех какъв искам да стана като порасна. Пристрастих се към CS, лошо. Толкова странна година беше, че наистина си мислех, че живея в някакъв филм.

2003 г. - изхвърлиха ме от гимназията, така де завърших. Казаха ми, че вече съм голям човек и че трябва да се оправям сам. Тия луди ли са! Попадайки насред пошлата буржуазно-еснафска  меркантилност на абитуриенските балове станах комунист. Намерих си и последователи - най-добрите ми приятели. Насрочихме дата за Световната революция - 23 март 2013 г. Мамка им на всички империалисти и капиталисти. А да и чалгари! Зарязах астрономията. Влязох в университет. Това ме разби. Обстановката беше напълно нереална вече. Голямата ми любов (за която писах по-рано) премина на съвсем друго ниво. Съвсем не го повярвах това. Тъкмо изгубих смисъла в живота и гледах "Американски прелести" - нещаат временно се оправиха. Но пък съм щастлив и влюбен в приятелката си. Обаче усещам нещо гнило.

2004 г. - разбрах какво е гнилото. Бях се пристрастил към НЕЯ. През повечето време в университета изпивах толкова много алкохол, че не знаех въобще къде се намирам. Лятото беше апокалиптично гадно. Наистина не знаех какво става с живота ми.  Преместих се в друг университет. В рамките на два месеца разбрах, че мога да живея без НЕЯ (въпреки всичките глупави sms-и, които бях изписал) и разбрах, че съществува жена, която е толкова, толкова, толкова, по-по-най, че ТЯ изглежда пред ТЯ като трабант пред Ламборгини Диабло. Разбрах, че музиката към филмите на Тарантино е безумно добра. Все едно не е правена на този свят. Всичко тръгна накрая в много правилна посока. Беше обаче вече напълно нереално всичко.

2005 г. - посрещнах годината със смесени чувства. Струваше ми се вече напълно невъзможно да е 2005 г. и да няма летящи коли. Започнах да работя мечтаната работа. Имам визитни картички. Лежах си един в тревата и гледах звездното небе. Казах си - имам всичко, което му трябва на човек. Не искам нищо повече. Месец по-късно съдбата явно ядосана от липсата на нещо към което да се стремя ми отне НЕЯ .Отново имах към какво да се стремя (купища нови и забавни неща). В същото време обаче разбрах, че една жена може да ти докара тримесечна депресия като едното нищо. Трудно се познавах в огледалото. Живота съвсем стана странен.

2006 г. ........................... Седя си аз пред компа. Гледам. Недоумявам. Датата е 8 февруари 2006 г. Това е абсолютно нереалистично вече..... Даже бих казал прекалено!