Женски истории

Малко са нещата по-скучни от една зле написана десет минутна реч на министър. Може би само лекция по термодинамика или хороскоп в женско списание. Или пък интервю с чалга певачка.

Та лошото в такива мероприятия е, че нито можеш да мръднеш, нито да се смееш (има адски смешни моменти понякога в речите), да говориш също не е препоръчително. Е можеш да вървиш и да оглеждаш колежките репортерки (само ако мероприятието е на открито).

Сещате ли се за онзи тип жени, които веднага приковават вниманието, когато влязът в стаята. Е тази бе такава. Репортерка на Евроком Пловдив. Хубава жена, ще каже някой. Лъха на разврат отбелязвам цинично аз. Началството веднага я фиксира. Всъшност го направи някъде по средата на разказа си как е щял да сваля сегашната преводачка на министъра, ама това било преди шест седем години. Понякога ми е досаден като почне да разказва за бившите си завоювания. Де що мъже имаше започнаха да я зяпат. Някой по-нагли типове даже я снимаха. И аз също, при това в едър план и в детайли. Но...

А да има но. Ако го нямаше сега сугурно щях безумно да страдам по евентуалнаат си поредна любов на живота.
Та да се върнем на мадамата. Най-мразя в една жена мърлювщината. То не, че аз не съм мърлю понякога, но ми е простено до някъде. Та въпросната мадама, която отдалеч изглежда невероятно отблизо е просто таргедия. Като започнеш от зле изгладеният и панталон, минеш по бялата (много мръсно бяла бих казал) и надраскана с химикал чантичка и стигнеш до лошият и грим опитващ да прикрие едно адски уморено и отегчено лице. Да не говорим, че не ухаеше на нищо. А жените трябва да се поливат с тонове глупости за да ухаят от далеч.

Сподемял с Началството наблюденията си. "Човече, адски е захабена тази!" А той в типичният си адски циничен, брутален и понякога прекомерно вулгарен стил отбелязва: "Ами от толкова много св*рки в тия телевизии така става."
ОК, ток и жица. Двама кретени обсъждат девойка. Е да, но тя бе на не повече от два метра от нас, а ние говорихме малко по-силничко като се замисля сега. Чу ни разбира се... И се обърна... И ни погледна... С поглед, който би ни изпепелил ако не ръмеше лек дъждец. Усетих как буквално спрях да дишам, смених поне три цвета, а Началството се врътна, извади си телефона и започна да говори. По-скоро да се прави. А аз седях не дишах и я гледах в очите. Цяла вечност. По-скоро не повече от три секунди. И видях. Видях нещо. Когато спря да гледа злобно в очите и прочетох голяма тъга. Нещо от типа "Прави сте, така си пробивам път в живота!"
А вероятно грешах.
Бахти живота.

Петък следобед. Минавам през Университета на път за спирката на 280. Виждам един бивш колега, почваме да приказваме. Стана малко досадно след петата минута, но какво пък. Видях я от далеч. Познах я по глупавото якенце. Десислава, Деси, Даса Песа, Деси защо се обеси... Една голяма грешка в моя живот.

Беше след като Силвето ме напусна. Не знам дали мога да го нарека връзка. Може и да е било. По-скоро бяха бурни креватни изпълнения. Продължи може би месец. Почна да ми става досадно след втората седмица. Само секс. А разговора не вървеше. Меко казано не вървеше. Горе долу тогава се появи ТЯ и живота ми беше вече само ТЯ. Е Десито буквално я заебах. Спрях да я търся, спрях да я поздравявам, спрях да и говоря. Грешен съм за това, но пък какво бихте направили вие на мое място? Имаше после едни неловки изпълнения. Знаете как е. Не я бях виждал от може би година. Бяхме колеги, после тя се премести в друга специалност. Лошото бе, че тя определено започна да изпитва някакви чувства и започна да го демострира. И започна да става плашеща понякога. И да, отебах я... Сигурно е страдала. Страдала е.... поне доколкото я познавах.
Нямаше как да не се разминем с нея днес следобед. Първо май исках да акжа нещо, после си мислех да се врътна в другата посока, после ми се искаше... В крайна сметка я погледнах в очите и пуснах някаква кретенска усмивка. А тя гледаше ледено. "Преодолях те копеле скапано!" Грешен съм, но такъв е живота.

Женски истории...