Жената с гълъбите
Тя е толкова сама, колкото сама може да бъде само в дома си. Виждам как се разхожда из стаите привечер, как сутрин стои на балкончето си като слънчоглед, как нощем понякога пуши на кухненския прозорец... Тя е непрекъснато, тягостно, безнадежно сама. И страхотно много не и пука за това. Защото на балкона при нея идват едно ято гълъби и разбиват на пух и прах идеята за самота. Някой каза, че навремето била поетеса, но в демокрацията вече не пишела, защото ... Съседите я виждат всеки ден как купува упорито две пакетчета с жито и чака своето ято. После се слива с него - сивата и` жилетка и побелелите коси, свити на кок сякаш са норочно подбрани, за да я слеят с гълъбите. Имат си доверие – жената и птиците. Нейният живот има свой ритъм, различен от този на съседите, защото определя живота си по ятото. Когато него го няма, тя обикаля празните си стаи в очакване. А когато то е тук – е, тогава вече се живее! Тогава очите и` светят с оня пламък, от който личи, че някога наистина е писала стихове. И стиховете навярно са си заслужавали... Напук на всички приказки тя съществува – толкова магична и магнетична, че децата я гледат със странна смесица от страх и възхищение. Половината от тях са сигурни, че е вещица, а другата половина – че е феята на гълъбите. Разбира се, има и едно- две, които са сигурни, че е вещицата-фея, която събира зъби за пари и носи кошмарни сънища, но такива деца винаги има. Някой от тях дори стават поети... Просто докато са малки и безусловно щастливи, не могат да проумеят смисъла на това, да живееш с ритъма на ято гълъби. А смисъл навярно има – поне за нея.
Навярно е решила да доверява на гълъбите ненаписаните си стихове. Или просто с тях се говори по- лесно... Никой не може да знае, докато не опита.
Желая много успехи!
Нека да спечелим света със зрънца в протегнатата ръка.
Хората, които обичат гълъбите и се грижат за тях или искат да приличат по нещо на тях, или приличат на тях, или търсят онази част от пъзела (себе си), който им липсва.
Може би са самотни хора, които биха приели само гълъбите за компания. С тях ще са си самодостатъчни.
(Сега се сещам и за хората, които обичат и се грижат за кучета...Чували сте, че кучетата приличат - понякога дори визуално - на стопаните си...Хората, които обичат и се грижат за екзотични животни...Явно или имат нещо екзотично в себе си, или го търсят...Интересно, хората, които обичат и се грижат за декоративни риби какви ли са???)
В моите представи гълъбът е вестоносец - искаш да изпратиш вест или да получиш...Жената, за която пишеш...Може би и тя чака или изпраща послание към другите, по свой си начин...
Има нещо загадъчно в хората, които си общуват с гълъбите. По често ги смятат околните за "странни птици", "перушани" - хората, общуващи си с гълъбите, не самите гълъби. Те са си птици и то съвсем не странни....Често такива хора околните приемат за двойнствени, че ще помогнат на птиците, но на човек - не...
Малко щуро може да прозвучи, но дали пък не си общуват на някакво друго ниво - в нечии очи или са съвсем обикновени хора, които предпочитат тяхната компания...
Няма как да не се сетя и за една случка от това лято. Беше през юли...Навън - горещо. По едно време - някъде към обяд - на терасата ни кацна гълъб. Лежи и не мърда. Тръгнах към него - не мърда. Помислих си, че е умрял. Ужас!!! Дадохме му вода. Не пие. Докоснах го. Не мърда. По някое време в късния следобед откъм терасата чух познат шум - пърхане на криле...Гълъбът отлетя...Беше се съвзел явно от горещината и по хлад отлетя.
Харесвам гълъбите от малка. Дори "гледах" два гълъба...някога. Дядо ми ги даде съвсем малки. Дори не можеха да летят. Да, обаче им дойде времето за летене и отлетяха. Много тъгувах по тях и...оттогава се опитвам да не се привързвам към домашни любимци...
Сетих се още нещо...Гълъбът символизира още жаждата за живот, белите гълъби - любовта и щастието...Ако тръгне да се търси връзка между човека и гълъба...Но не мисля, че е удачно...Зад всеки човек се крие една съдба...Жената за която пишеш - също...Може да харесваш гълъбите като птици, но да ги храниш е нещо съвсем друго...
Спирам, че май се поувлякох...
...
Krass, отглеждането на гълъби пред блока си носи своите рискове. Но аз съм си гад, в това няма съмнение, дори когато без умисъл подплашвам гълъби :).
Диди, ами не пише. Говоря си с нея понякога - смята, че няма какво да каже. И може би е права, и аз установявам, че хората все по- слабо чуват. Да пишеш не означава да издаваш - може просто да си драскаш (като мене). Но аз пиша, а тя - не. Чудех се, дали няма да стигна до някакъв такъв момент, в който да предпочитам да правя текстове на ум и да ги споделям с гълъбите. Може да излезе интересно занимание...
Далето, много интересно! Не знаех, че има зодия гълъб, може ли още малко да разкажеш? И аз си мислех, че сигурно си общуват на друго ниво, някакво само тяхно си. Относно декоративните рибки - някъде бях чела анализ, че хората които гледат рибки са грижовни, спокойни, съсредоточени и романтични. Не знам доколко е вярно :))).
Чопър, Уилям Уортън ти отива, не се изненадах.
Като цяло, не обичам гълъби. Изобщо, не обичам градските птици. Макар, че в нашия квартал наскоро се засели една сова, която ми е много симпатична, когато не крещи през нощта. Но пък хората, които гледат птици наистина са много интересни :)))
А сега де? Случайна, аз ли да ти кажа коя е твоята зодия или предпочиташ сама да я откриеш? :)))
(Сетих се за една виртуална почерпка...и не беше трудно да отгатна...)
Жокер??? Твоята птица е...много красива, а като разпери оперението си...
Ти си на ход...
На мен по ми харесва да си мисля, че от пате съм се превърнала в лебед. (По някаква случайност и аз съм...лебед:))) По-приемливо е да го мисля в тази посока, отколкото в обратната...Защо ли така? А и патетата са едни малки, пухкави, красиви, но тяхното предназначение е друго:))) За предпочитане е лебед, пред пате, което иска - не иска, ще стане голяма патица и след това пътят е един - скок в тенджерата...
:))) Случайна, извини ме...пише отговор на твой коментар, но всъщност е отговор на Диди...