Жежко-бирен пост,с наченки на философия

Неделя,14.00 часът.Жега.От маранята,улиците и къщите изглеждат нереални.

Имам чувството,че съм статист във втора серия на филма “Кин-дза-дза.

 Хора няма,сякаш някоя невидима ръка ги евакуирала на по-хладни места или може би гражданите са си отишли на село.

    Изведнъж в мен,започват да напират чувства,все едно че съм открил златната маска на цар Терес,чувствата са предизвикани от  едно от малкото в неделя,работещи кафенета в града ни,а източникът им е добре изпотени бутилки бири в хладилника му.

   С последни сили се домъквам до заведението и си поръчвам две бири на  сервитьора.

  Имам чувството,че с  него май сме единствените живи същества,останали в града.

    Ооох,ето ги идват,имам чувството,че като го ливна в устата си,всичко в мен ще рече .бзззззт.

     Освен мен ,останалите клиенти са мухите,гледам как се опитват да ми правят компания  и да ми дегустират бирата.

  Замислям се,какво ли ги привлича,от уредбата дъни тоталният хит на Гога Секулич-“Гачице”

    Дали са мухи-меломани,или са мухи дегустатори,така-наречените –“биренки”, или са едни други мухи,макар в клипа й,гачицете й да бяха съвсем чисти.

  С изпиването на по-голямата част от студената кехлибарена течност,почвам да се настройвам по-философски,почвам да си мисля,пък дали не ги привличам аз,може и да не съм забелязал,че съм се преселил в по-добър свят.

    Ако пък случайно е така,в мен изникват въпроси,ако си пия бирата в един свят,защо пък трябва да я плащам в друг.