Жега*

 Може би е събота, вероятно отдавна не е вече утро. И сигурно е адска жега.

 Излежавам се в не особено уютната квартирка, още мокър от поредния душ и лениво разсъждавам върху това и онова. Почти подскачам от резкия звън на телефона. Точно тази мелодия е запазена само за един номер. За телефона на един нмого ... мм, не, ако трябва да съм точен - на най-специалния човек. 

 Вдигам без да кажа нищо и отсреща прозвучава едно "Алоо!" - едно такова шеговито-сърдито и леко провлачено. Представям си усмивката от другата страна. Невероятна! Може би някъде има и мъъъничко притеснение, но или е твърде добре прикрито, или точно в този момент не искам да го забележа.

 - Здравей, слънчево момиче - промърморвам в отговор, полу на себе си, полуотнесен близо до звездите. Гласът на тази жена винаги ми е действал по този начин, дори когато сме се карали ... колкото и рядко да се е случвало ...

Още по темата

Дребосъчести BgLOG.net · 08.09.2008 · Nastroenie ...на терасата , пушех лениво и дали поради умората, дали поради необичайната за септември жега , дали пък пълнолуние се случи – не знам, но изведнъж ме сграбчи мерак за писане. Това състояние обаче трябва да бъде изследвано, анализирано , описано , за да не се повтаря . У... От времето, когато дъгата беше черно-бяла BgLOG.net · 21.06.2007 · Pavlina Жега, жега е, казвам ви! Не го приемайте като оплакване. Само искам да обясня липсата на трудов ентусиазъм у себе си. Съзнанието ми си търси странични занимания... и ги намира (не че е трудно). Чувам как един колега обяснява на друг, че нещо било много старо – от хиляда... Жегаа BgLOG.net · 25.06.2008 · Deneb_50 Ужааас,като запече,”та цяла неделя “от” сутрин до мрак,не знае умора” тая проклета жега. Камъните пушат от нея,но не знам дали сублимират или в тях се е пробудил по някой малък” Кракатит.” Листата на дърветата са увиснали като мустаците на някой Елин-Пелинов шоп,кучетат...

  Разменяме няколко празни приказки "как си, а ти, ама, че жега" и после в слушалката прозвучава:

 - Искаш ли да се видим?

 Ха! Студено ли е на Северния полюс? Искам, разбира се. Повече от всичко друго. Иначе отговарям почти делово:

 - Ами кажи кога и къде само.

 Оная Игра, която винаги я има, независимо дали я играем**. И това е част от нея. Отсреща се чува лека въздишка и лениво мърморене - нещо за "тази жега...". 

 - Знаеш ли ... - прекъсвам я неочаквано и за самия себе си - Никак не ми е трудно да си представя как излизаш от банята, капчиците вода по кожата ти още не са изсъхнали, а от жегата ... Ако продължа ще се получи такава картинка, че не мога да ти я опиша дори ... освен .. с пръсти и .. устни ... 

 И млъквам окончателно. В точи миг не съществувам. Живота ми, досегашния, току що е приключил. Знам, че една дума, една въздишка само е достатъчна, за да се родя отново. Какъв?
 поредния омаян от жегата скучаещ досадник на средна възраст?
 Или щастлив влюбен мъж, който може да превземе половината свят и да го дари на любимата някъде между кафето и закуската, ей така, заради идеята? 
  
 Чувам я как след секунда си поема дъх и казва.... Всъщност, това вече някак не ви влиза в работата, на мислите ли? ;)


-----
 * нищо от описаното по-горе не се е случвало.
 ** мисълта не е моя, но обещавам още сега да питам автора за разрешения да я използувам.