Жалки свалячи сме...
Мислех първо да пиша коментар към темата - http://www.bglog.net/BGLog/9220 , но бая неща ми хрумнаха и ще си позволя да си го напиша мнението в отделна тема.
Първо дайте да разграничим понятията.
Има жалки свалячи, от гледна точка на ниска ефективност.
Има и жалки свалячи, от гледна точка на жалки, пошли, кретенски, прекалено комерсиални и откровено просташки методи на свалки. Значи нагледал съм се и на двата варианта. За мой срам и аз съм имал жалки изпълнения, но никой не се е родил научен.
Имах един съквартирант преди година и нещо. Човека учеше Математика и Информатика във славният СУ. На пръв поглед нищо му нямаше на момъка – висок, снажен, якичък, синеокичък, абе на външен вид не бе наплют. Обаче мамата си трака, като започне да говори с жени. Имаше емблематичен случай при решаването му на задачи с една негова колежка. Тя не, че бе нещо особено, но момчето бе лапнал по него така както аз по Кайли Миноуг. Та стоят си двамата на неговото легло и той не сваля влажен поглед от нея. Виждам, че се чуди как да захване разговора, но явно нещо му бяга темата. А девойката тогава бе с една червена блузчица… „Ей, много ти ходи това червеничкото.” – каза съквито му след няколко часово мислене. Девойката само му се усмихна от уважение, а той човека продължи да говори и говори за тази блузка. Тъкмо си мислех, че ще започне да обсъжда кецовете и и девойката си тръгна. Слава богу.
Друг случай. Имах една комшийка до миналата година. Интересна девойка – забележителна не толкова с външен вид, колкото с невероятно излъчване. Та и аз бях лапнал по нея, но реших докато да направя нещо по съществено и ето, че тя завърши. Беше четвъртокурсничка. Ето и моя издънка, но не затова пиша. Та тя си имаше доста обожатели. Имаше един новобранец. Голяма скица – глупав, ограничен, чалгарин долен, абе с две думи клише и три години по-малък от нея, а като житейски опит сигурно към десет. Въпросният момък имаше навик да ляга до нея и да се гуши, натиска, опити за качване върху нея и какво ли още не. Смях. Разбира се девойката не му отвръщаше, но и бе доста възпитана да му тегли майните в прав текст. И така всяка вечер смях, всяка вечер нещо като опити за секс… То не може да се опише това.
И още един случай. Беше на някакъв купон, май рожден ден на някого. Бяхме се събрали по комшийски в нашият скромен блок в Гетото. Една по-близка позната и някакъв тип се бяха усамотили в коридора. Аз разбира се не ги смущавах, но дойде време за редовното ми бродене из блока в чаша водка и цигара (принципно след втората ракия пропушвам). Та гледам ги двамата си говорят. После разбрах, че по едно време момъка се опитал да я целуне, тя се дръпнала, после минал по същество и и казал, че иска да се поизчукат – тя направо си тръгнала. Интересното идва обаче - два дни по-късно същият тип се появява на вратата на моята позната и я пита какво става с връзката им?! Без коментар.
Случаи на кретенски свалки, колкото ти душа сака. Най-вече в Гетото (Студентски град). Всеки, който кара някаква трошка и има яки басове се брои за голяма работа.
Интересното е, че докато има търсене има и предлагане. Тоест жалките типове в стил Панайот от ВВ3 съществуват само защото има жалки и тъпи кифлички, които връзват на всеки батко с Опел Астра, и Нокия за 400 лева. Според мен вече си има цяла отделна порода, която си се размножава по между си – празноглави комерсиални мадами и „яки” клиширани пичове с Голфове, Астри, Кадети и Вектри. Връзката между два такива индивида е меко казано комична – седят си двамата на кафе и мълчат. Мълчат защото няма какво смислено да си кажат, всъщност няма въобще какво да си кажат. Излизат на кафе за да се покажат на публично място и всеки да се изфука с новата си кифла или новият си як пич. После следва чукане, че това е най-смисленото от връзката. И така си живеят общо взето добре.
Та свалките на един такъв Панайот за една нормална жена (те такива останаха ли?!) биха се сторили меко казано жалки. Има го и другия момент. Повечето мадами или поне тия над които имам наблюдение, станаха много комерсиални! Това си стана някаква мода да си хубава мацка или поне да духаш добре и да си си хванала някакъв балък да го доиш. И вие сте ставали свидетели на сценката в която засукана мацка влиза в лъскав бутик, оглежда стоките, вдига си мобилният – „Слънчице, в еди кой си магазин съм, харесала съм си еди какво си, Струва толкова и толкова, чакам те там!” И слънчицето идва….
Имах една съученичка, която най-обичаше да разправя на какви коли я били возили, е и за задните им седалки много можеше да каже. А беше на 18 тогава. Сега бог знае до къде е стигнала…. Та така. Жените много се увълчиха, мъжете пък ставаме едни женски полови органи…
Разочарован съм от видът си. Няма ни вече истинските мъже… Не, че аз се броя от тях, но ми се иска. Всяка дългокрака сладурана с хубав задник може да ни направи жалки. И сме си жалки де. Жалки и в свалките и в поведението към жените и…
Абе станахме едни путки – в прав текст го казвам. Е повечето от нас, де. Все още си има мъжкари, но са малко… и намаляват…. Това романтиката, цветята, романтичните вечери… Тия работи имам чувството, че стават анахронизъм от ден на ден. Не, че на нас не ни се иска, просто жените вече не връзват на това.
Признавам си – аз съм неефективен сваляч. Много псувам. Всяко трето мое изречение или ще се говори за майки, или за орален секс, или за хомусексуалисти (сещайте се сами - хихихих). Имам прекалено цинично и черно чувство за хумор и съм прекалено хаплив. Ама много ми е циничен изказа понякога… Да не говорим колко не фешън се обличам, да не говорим за смахнатата професия… А да, и Pink Floyd… Въобще шанса да сваля някаква средностатистическа първокурсничка от Добрич ми клони към нула… Ама и не се натискам де.
Та толкова размисли за една обедна почивка.
Първо дайте да разграничим понятията.
Има жалки свалячи, от гледна точка на ниска ефективност.
Има и жалки свалячи, от гледна точка на жалки, пошли, кретенски, прекалено комерсиални и откровено просташки методи на свалки. Значи нагледал съм се и на двата варианта. За мой срам и аз съм имал жалки изпълнения, но никой не се е родил научен.
Имах един съквартирант преди година и нещо. Човека учеше Математика и Информатика във славният СУ. На пръв поглед нищо му нямаше на момъка – висок, снажен, якичък, синеокичък, абе на външен вид не бе наплют. Обаче мамата си трака, като започне да говори с жени. Имаше емблематичен случай при решаването му на задачи с една негова колежка. Тя не, че бе нещо особено, но момчето бе лапнал по него така както аз по Кайли Миноуг. Та стоят си двамата на неговото легло и той не сваля влажен поглед от нея. Виждам, че се чуди как да захване разговора, но явно нещо му бяга темата. А девойката тогава бе с една червена блузчица… „Ей, много ти ходи това червеничкото.” – каза съквито му след няколко часово мислене. Девойката само му се усмихна от уважение, а той човека продължи да говори и говори за тази блузка. Тъкмо си мислех, че ще започне да обсъжда кецовете и и девойката си тръгна. Слава богу.
Друг случай. Имах една комшийка до миналата година. Интересна девойка – забележителна не толкова с външен вид, колкото с невероятно излъчване. Та и аз бях лапнал по нея, но реших докато да направя нещо по съществено и ето, че тя завърши. Беше четвъртокурсничка. Ето и моя издънка, но не затова пиша. Та тя си имаше доста обожатели. Имаше един новобранец. Голяма скица – глупав, ограничен, чалгарин долен, абе с две думи клише и три години по-малък от нея, а като житейски опит сигурно към десет. Въпросният момък имаше навик да ляга до нея и да се гуши, натиска, опити за качване върху нея и какво ли още не. Смях. Разбира се девойката не му отвръщаше, но и бе доста възпитана да му тегли майните в прав текст. И така всяка вечер смях, всяка вечер нещо като опити за секс… То не може да се опише това.
И още един случай. Беше на някакъв купон, май рожден ден на някого. Бяхме се събрали по комшийски в нашият скромен блок в Гетото. Една по-близка позната и някакъв тип се бяха усамотили в коридора. Аз разбира се не ги смущавах, но дойде време за редовното ми бродене из блока в чаша водка и цигара (принципно след втората ракия пропушвам). Та гледам ги двамата си говорят. После разбрах, че по едно време момъка се опитал да я целуне, тя се дръпнала, после минал по същество и и казал, че иска да се поизчукат – тя направо си тръгнала. Интересното идва обаче - два дни по-късно същият тип се появява на вратата на моята позната и я пита какво става с връзката им?! Без коментар.
Случаи на кретенски свалки, колкото ти душа сака. Най-вече в Гетото (Студентски град). Всеки, който кара някаква трошка и има яки басове се брои за голяма работа.
Интересното е, че докато има търсене има и предлагане. Тоест жалките типове в стил Панайот от ВВ3 съществуват само защото има жалки и тъпи кифлички, които връзват на всеки батко с Опел Астра, и Нокия за 400 лева. Според мен вече си има цяла отделна порода, която си се размножава по между си – празноглави комерсиални мадами и „яки” клиширани пичове с Голфове, Астри, Кадети и Вектри. Връзката между два такива индивида е меко казано комична – седят си двамата на кафе и мълчат. Мълчат защото няма какво смислено да си кажат, всъщност няма въобще какво да си кажат. Излизат на кафе за да се покажат на публично място и всеки да се изфука с новата си кифла или новият си як пич. После следва чукане, че това е най-смисленото от връзката. И така си живеят общо взето добре.
Та свалките на един такъв Панайот за една нормална жена (те такива останаха ли?!) биха се сторили меко казано жалки. Има го и другия момент. Повечето мадами или поне тия над които имам наблюдение, станаха много комерсиални! Това си стана някаква мода да си хубава мацка или поне да духаш добре и да си си хванала някакъв балък да го доиш. И вие сте ставали свидетели на сценката в която засукана мацка влиза в лъскав бутик, оглежда стоките, вдига си мобилният – „Слънчице, в еди кой си магазин съм, харесала съм си еди какво си, Струва толкова и толкова, чакам те там!” И слънчицето идва….
Имах една съученичка, която най-обичаше да разправя на какви коли я били возили, е и за задните им седалки много можеше да каже. А беше на 18 тогава. Сега бог знае до къде е стигнала…. Та така. Жените много се увълчиха, мъжете пък ставаме едни женски полови органи…
Разочарован съм от видът си. Няма ни вече истинските мъже… Не, че аз се броя от тях, но ми се иска. Всяка дългокрака сладурана с хубав задник може да ни направи жалки. И сме си жалки де. Жалки и в свалките и в поведението към жените и…
Абе станахме едни путки – в прав текст го казвам. Е повечето от нас, де. Все още си има мъжкари, но са малко… и намаляват…. Това романтиката, цветята, романтичните вечери… Тия работи имам чувството, че стават анахронизъм от ден на ден. Не, че на нас не ни се иска, просто жените вече не връзват на това.
Признавам си – аз съм неефективен сваляч. Много псувам. Всяко трето мое изречение или ще се говори за майки, или за орален секс, или за хомусексуалисти (сещайте се сами - хихихих). Имам прекалено цинично и черно чувство за хумор и съм прекалено хаплив. Ама много ми е циничен изказа понякога… Да не говорим колко не фешън се обличам, да не говорим за смахнатата професия… А да, и Pink Floyd… Въобще шанса да сваля някаква средностатистическа първокурсничка от Добрич ми клони към нула… Ама и не се натискам де.
Та толкова размисли за една обедна почивка.
А Пинк Флойд ми е любима група.
Що се отнася до свалянето - чувството за жалкост идва от разминаването на очакванията. Ако мен например започне да ме сваля някой, който си мисли, че притежанието на кола и gsm са сред най-големите му преимущества като мъж, ще го сметна за жалък. Ако пък някой свестен, интелигентен, но недостатъчно богат мъж почне да сваля мацка, която мисли, че именно портфейлът и първичната сила са най-важните качества, то има голяма вероятност тя да го направи на две стотинки. Ако въпросният мъж няма достатъчно самочувствие, има голяма вероятност той да си помисли, че е жалък.
Що се отнася до цветята и романтичните вечери - признавам си, че малко се поизтъркаха. Почваш да се чудиш дали, ако те поканят на такава вечеря, не е просто отбиване на номер, или защото т.нар. сваляч така бил чувал, че се прави.
А, освен всичко друго - самата дума "свалям" я асоциирам с нещо за еднократна употреба... Ако става дума да сваляш средностатистически първокурснички за една нощ например. Обаче струва ли си всъщност и не падаш ли точно до тяхното ниво??
И още мисли ми се въртят в главата по повода, ама хайде да не пускам нова тема ;)