Жадувани мигове на почивка.... и още нещо
Тъжно ми е малко в момента. Дойде дългоочакваното от мен лято, стана топло и зелено навсякъде. Душичката ми вече копнее за почивка и спокойствие, за морски вълни и слънчеви лъчи, за пясък, за миди, за... Но така се случи, явно не съм слушкала, че тази година няма да се радвам на морето. Не че е такава болка за умиране, не че на много хора не им се случи и то с години, но на мен ми е тъжно. Работя много и когато почивам, обичам да е заслужено и по много :) А почивката зарежда с енергия, после имаш сили за нови неща, тя не е някаква измислица и каприз.
Затова реших да си подаря един уикенд на морето с един прекрасен човек, който направи почивката още по-хубава. По принцип не обичам такива кратки пътувания само за два дни и то толкова далече, но това си струваше определено. Вярно е че после се върнах и едвам долазих до леглото от умора, но пък беше сладка умора :)
Тръгнахме миналия петък, а преди това 3 дни се чувствах много нервна, имах нужда да изляза от София и да отида на друго място, където цари спокойствие. От момента, в който тръгнахме, се успокоих. Не ми повлияха и задръстванията на изхода на София. Пристигнахме късно в Балчик. Не бях ходила там до сега. Всъщност българското черноморие не ми е любимо, твърде много селяния и простотия има по него. Но в Балчик беше толкова китно и приятно, че ме грабна. През нощта се разходихме, беше прекрасно. А на другия ден прекарахме невероятно. Обиколихме толкова много места, на които до тогава не бях ходила. А сутришното събуждане беше толкова приятно - с песента на птичките и с един сънен човек, който ми каза две жадувани думички...
Вечерта се отдадохме на морски ястия и накрая трудно намерихме сили да се качим в колата и да се приберем да спим. Яденето е хамалска работа, да знаете, изморително е, после изисква почивка, дълга и напоителна :)
Втория ден за съжаление го писъх дъждовен. Беше ми лошо и не можах да се нарадвам на почивката. Но пък беше толкова хубаво да има някой, който да те пита как се чувстваш, да ти разтваря упсарин и да те гледа дали си по-добре, след като си го изпила....
Та така завърши моето двудневно пътешествие. Много път, но и много хубави емоции :) Пожелавам на всеки от второто!
Отдавна не си писала, да, което е сериозен пропуск, защото ни лишаваш да съпреживяваме по особено приятен начин твоите мисли и чувства :)
Втория ти коментар за грешка не можах да го разбера, но явно ти в постингите наистина търсиш друго, а не да усетиш емоциите на хората...
Янче, радвам се, че сте изкарали добре :) Аз пък днес се сгодих и на 11-ти заминавам за Созопол с Мая :) Четири дена, но кой ти ги дава :)