Епитафия
Под този камък има самота.
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете веселяци свойта кожа.
Камъка от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено спластена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!
Пишете, че живях за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно , че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...
Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Живота днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...
Не спирайте! Заразата е лоша.
Не я филтрира даже и пръстта.
Пазете веселяци свойта кожа.
Камъка от плесен се яде.
Заразата и него не пожали.
Плевелите смучат от сърце
със самотата дето разговаря.
На този гроб е чужда пролетта.
Земята е чугунено спластена.
Когато някога и аз умра,
сложете ме във него... Без проблеми!
Пишете, че живях за да тъжа,
че две очи изстинаха самотни,
от честност доживотно , че грешах,
а стихове, че бяха ми имота...
Пишете, че изсъхвам в тишина
и с вятърните мелници се борих...
Живота днес, не е ли суета?...
Крещя, а сам със себе си май споря...
Живот и смърт събрани в пет куплета!Респект(не намирам точната българска дума)!
Съболезнования Гали!
В живота на човека винаги,независимо по какви причини се стига до раздяла с любими хора!А от раздялата боли,затова и ни плаши смъртта!