Екшънът започва! :)
Нещат се подреждат добре (хм! или "добре").
В Понеделник се посдърпахме с шефа и имам едномесечно предупреждение да напускам. Знам, че беше емоционално изказване от негова страна, но този път го приемам насериозно. Ще напускам. Имам да пиша дипломна работа от две години. Крайно време е.
Онзи ден получих бележка от военните да се явя на комисия. Бил съм вече три-четири пъти и това не ме стряска особено, но взех че се обадих да ги питам за какво е този път. Било същинската комисия. "Вие кой набор сте? Осемдесет и първи? Точно вие ни трябвате. Работите ли? Учите ли? Предстои ви дипломна защита? Значи трябва да донесете уверение".
Обаждам се в канцеларията на факултета ми и ми казват че дипломните защити са последната седмица на Септември. До двайсет и трети трябва да съм предал дипломната си с готова рецензия.
Обаждам се пак на военните. "Ако ви донеса уверение, кога ще ме вземете в казармата?" Ще ме разпределят Януари. Ако не съм висшист дотогава, ще служа девет месеца. Не е въпросът в продължителността, а в това, какво е отношението към теб.
В момента във фирмата текат разни отпуски, което значи, че работя шест дни в седмицата по десет часа на ден (иначе работя по четири дни). Въпросната дипломна имам да я правя от две години и досега (почти) нищо не съм направил с изключение от една половинчасова лекция за конференция на Линукс за българи. Сега трябва да я направя за около месец и половина, при това съм зает по-голямата част от деня.
Дали ако планирам добре нещата ще успея? Да си давам ли зор въобще? Знам само едно.
Екшънът започва! :)
Имам в предвид поредния важен избор в тази интересна мешавица, наречена живот :)
Прав си, че отношението е важно. Иначе, казармите отдавна не са толкова кофти, както навремето (преди колко, 12-15 години?) Просто в момента е голяма досада и чисто губене на време.
За дипломната работа - навяваш ми едни такива спомени, ще взема да ги преразкажа (ще се опитам да е накратко)
Значи в края на следването в УНСС се налагаше да пиша дипломна работа. Естествено и нормално за всеки, който завършва подобно висше, и в пъти по-лесно от "държавните изпити". Съвсем по темата на специалността (М&М), решавам, че ще правя нещо истинско и реално, с голям ентусиазъм се захващам. Трябваше да бъде цялостна макретингова стратегия за дебютираща хеви метъл българска група. То не бяха ходения по тогавашния "Унисон", остатъците от "Балкантон", най-разнообразните видове и марки медии - радиа и ТВ (интернета в ония времена нямаше значение). Най-чести контакти с хабилитираното лице, набедено за мой ръководител. Четения и опити за практическо прилагане на наученото в реални, Български условия. И какво стана? Едно ГОЛЯЯЯМО нищо ... Поради разни кофти причини, няма да ги изброявам, след шест месеца почти безполезна борба, си реших по гризящ съвестта ми, но безспорно ефективен за ситуацията начин.
След съответните бутилки и мезета, се сдобих с неограничено време за достъп до миналите защити с подобни на специалността ми теми, избрах си първо 5 боря. След консултация с ръководителя, той ми препоръча една, преписах я почти буквално, само сменяйки датите и населените места, и ... Изкарах отлична оценка, дори единият от комисията се изказа "А, това беше оригинално, за пръв път се пише подобно нещо тук!" Как можа да го каже, след като проверих после, същият екземпляр е участвал и в комисията, пред която преписаната дипломна работа е била защитена, със "Добър", преди 2 години!
И досега, като се сетя, ми става кофти, но ... разните такива решения в живота ... няма как
Та да кажа, не прави като мен, изпипвай си, за себе си просто, всичко, с което се занимаваш. От много време насам и аз гледам така на живота, опитвам се всичко, което го правя, да бъде прецизно, независимо какво е и с какво е свръзано, дали е по задължение или ми е приятно ... Но това, дето стана тогава, ще продължава да ме човърка.
Успех и от мен,
Марио Асенов
Къде мога да прочета продължението?