Екшън, латино или ... ежедневие?
А не. Само не ежедневие.
Май трябваше да напиша в заглавието "контрасти"?
Щото хем толкова ми е преляла главата от събития, че ако не споделя, ще се пръсне, буквално.
Хем всичко е толкова безумно лично, че дори не мога да си помисля да го споделя. Ако използувам температурните колебания като помощно средство, картинката ще се получи следната:
сутринта - около -100 (тук и нататък по Целзии). Десет минути по-късно - +40 (мм, приятно) малко по-късно - около нулата и от там нататък става непредсказуемо.
Около обяд: +28, 62% влажност, слънчево и невероятно приятно.
Буквално секунда по-късно: welcome to hell. To my f....ng private hell .... където е около -1000 и без проблем с физиката, в същото време малко над +100000. Откривам,че ада е доста по-дълбок. И че е доста по-неприятно място, отколкото съм си мислел досега. Не знам нито как, нито откъде успявам да намеря някакви сили и да не откача. И да не пропадна съвсем в дълбокото.
Лежа си задъхан на въображаемия ръб на пропастта, безвреме разбрал какво е да те няма и секунда, съвсем буквално секунда по-късно разбирам, че някой там горе все пак ме обича. Появява се един ангел с образ познат и ми дава да разбера, че ще е тъпо, ако се пусна. Без дори да каже дума, което си е адски добър номер.
Прекрачвам по уверено на твърда почва и започвам да търся и да сглобявам това, което е останало от моето си "аз". Събирам шепа парчета и гледам тъпо, дори не знам от къде да започна да се сглобявам.
И хоп - поредната шокова терапия, този път с интервал от 10 секунди. Този път лечебна и с полубезумна усмивка се сглобявам на две - на три.
Тъкмо да си помисля, че нещата са се поуталожили и мога на спокойствие да се просна да почивам и да оставя поне за малко изтормозения си мозък да почина - Бам, и температурата пак е около +1000. Добра новина, но ми идва в повече. Май всичко ми идва в повече точно в момента.
Отчаяно си търся средство за нормализиране, а това, че съм с 38 и пет изобщо не ми помага. Не, този път нищо метафорично, разболявам се :(
И като си помисля, че денят далеч не е свършил .....
Само дето ми привършиха възможностите да се шашкам. И за добро и за лошо. И се надявам някой да не реши да ми докаже противното....
Добре де. Може би все пак има някой, на когото бих простил подобен опит. Някой, около когото е винаги ония 28 градуса с лек дъх на нещо свежо.
Ти ли разбираш от електротехника или аз?
Нали една система като прегрее, понеже си я претоварил, дава на късо?
А при теб - то не бяха "уважителни причини" предната седмица, не беше чудо тая седмица ... а стресорчетата имат навика да си правят комбинка и да се потенцират един друг. И човек като не си е починал хардуерно, и мисленето му почва вече да не е оптимално (или поне при мен е така, за другите не знам).
Поздравче:
Лед и пламък - твърдост се втечнява, и се изпарява, а на студа отново парата висулка става, минала през огън и вода, на вятър нечий за забава!
(http://iskra.faithweb.com/husband.htm)