Ей с'я са блогнах...

Мдааа! Както си се ровех в Световната мрежа и от паяжина на паяжина - хоп в този блог...

Интересни нещица за четене има тук...

Е, къде по- интересно би било да срещна самия Паяк на Световната мрежа, но чак пък толкова...

А и едва ли е много здравословно да го среща човек...

Аз поне не съм чувал някой да се хвали, че го е срещал. А ако някой все пак го е срещал - явно това е била последнатасреща в живота му...

Сетих се, че преди години бях написал едно такова СТРАХОтворение - Паякът.

Порових се из прашните дискети и ето - вече и то е част от паяжината.

Четете и:

1.Цъкайте с език, докато се почесвате по главата

2.Псувайте автора /но тихо за да не нарушавате обществения ред/

3.Ръкопляскайте, но не чак толкова, че да си набиете дланите

Айде, до скоро!;)

ПАЯКЪТ


Идваме на този свят без да знаем за какво,

без да знаем накъде да тръгнем,

Още по темата

Паяк с паяжина Начално образование · 11.11.2013 · DanielaAvramova От Бис.БГ Паякът носи щастие. Когато той се спуска по нишките от паяжината си, китайците казват, че "късмета слиза от Небето". Как да се направи паяж… Совалки (2) 2P · 12.09.2006 · Shogun Напред-назад, безспир: паякът Арахна тъче килим със слънчев лъч. Само едни очи ще разгадаят втъканият в килима таен светъл код. Раждането: Затвореният кръг „страх-напрежение-болка” Бебелог · 31.08.2009 · ladyfrost ...раждане? Книгите и филмите имат огромно влияние върху общественото съзнание. Ако авторът, описвайки раждането на главната героиня, иска да заинтересува читателите, той препълва епизода с напрежение, драматизъм, страдания и мъки. Така се съдава устойчиво обществено мнени...

без да знаем със кого,

без да знаем докога ще бъдем.

И не знаем утрото ще бъде ли добро -

всеки ден се будим мрачни, бледни …

Всяка нощ заспиваме със болка,

неусетили, че злото тук е и ни дебне…

Като мънички мушици

пак кръжим край светлината,

до последно неразбрали,

че това е блясък хищен

във очите лицемерни,

във очите на лъжата.

Много късно ще узнаем,

че в невидимите мрежи

от лъжи тъй здраво сплетени

хванали сме се като невежи

За спасение надежда няма -

вече няма път към храма…

И сега очакваме със ужас мрака,

в който днес ще потопим телата

и душите с болка ще пречистим.

Усещаме,че по лицата ни студени

сълзи се стичат като смърт солени…

Потрепват вече краища сребристи,

и ние като шарени мъниста

събрани във гердан обреден,

в очакване сме на часа последен,

обречени от някаква жестока сила

агнец да бъдем пред олтара жертвен.

От раждането в болка сме облечени -

със въздуха сме вдъхнали смъртта.

От раждането още сме обречени -

след туй един е пътят - към пръстта…

………………………………………………………

Той е тук - край нас и чака.

Той е мечът на Съдбата.

Той е Крал на тъмнината.

Той солта е на Земята.

Той е нашият съдбовен Грях.

Той е вечния ни Страх.

Той е Страшния ни съд -

с него свършва се светът.

Само сенките на този свят са още с нас -

размити и уплашени от мрака вечен,

във който бавно паякът върви към нас -

дошъл е сетния ни час,човече -

от раждането още сме обречени !