Ей, Богу! Не знам да беснея ли? Що ли?!

Ей сега получих писмо от бротовчедка ми.. Тя живее в София. Ми какво ми писа.. ей т'ва си е.. докато не се случи на твой близък просто е една новина от София, ама като разбереш, че се е случило не на кой да е, ами на човек, дето си пораснал с него, дето сте се смели заедно, дето сте правили манджосупини и тореро десерти от стрит бронз за печки и торти от пръст в гората, дето сте разхождали заедно домашни котета...
 За какво говоря ли.. еми знам си аз , че братовчедка ми работи в банка в София.. ма знам ли аз каква е тая банка, бе мама му стара.. какво ме интересува, важното е да е добре братовчедка ми..
Марина, или Мица, както й казваме аз и сестра ми.
 Та както казах получих писмо от нея.. и ей, богу искам сега да съм с нея и да си я прегърна!
 Ем.. аз бях забравила за едно нещо, дето станало в понеделник в нашата мила столица.. банков обир, ако не се лъжа Експрес банк... еми... ей ти го на.. моята братовчедка тя се оказала тази, дето й насочили пистолет срещу нея и й казали да дава парите..
 Мали, де е тоя да го скопя.. ей ся идвам в шибания затвор, ще ме прощавате за изразите, ама като си я представя Мица, метър и петдесет и пет с това детско лице и как оня тъпанар смотан..
Много се ядосах.. и тя не е добре.. що ли ви го казвам.. що ли.. щото се сещам и за друго... как един случай просто придобива по-реални размери, когато се случва на теб, или на някой, когото обичаш... в момента само искам да я пегърна и да й кажа да спре да сънува този гаден понеделник, да знае че я обичам и искам да се оправи по-бързо... иначе от банката грижливи... имала час при психолог...