Езеро

покрити с дреха снежна

парцаливи и сковани в студ

тънконогите дървета
скърцат,шушнат,шумолят
и нежно скланят се към теб, 

трепти сумрачен в езерния лик

люлян от нежния капчук

изваният образ на телата им

мъгливи призрачни и самодиви

коруби набраздени от от тъга и сок

извити нежно голите и финни клони

като молитвен вик нагоре към небето хладно

устремени, те чакат сякаш да ги зърне Бог

да ги докосне в миг, и пак летящи да ги стори

щастливи за небесния живот и

херувимските селения

но само езерото тихичко сълзи

трепери сребърното му око

измило всички бели ризи

изпило всички облаци и отражения

косите нежни на дървесните жени,

и сякаш дух заточен в него-

зеницата се движи, черна и широка...

прекрасно място да удави някоя Офелия

щастлива жаба скрита в мъх и камънак

напълва звучно тишината

прикрита,едра, пъстроцветен вид,

тя, свети - мокър, хлъзгав малахит

и дава скромен знак, играе и искри

за твоя ден живителна, нестихваща надежда...