Ееееееей

Мисли. Сиви плочки и евтаназия и разочарование и коси.
Има такива дни.
Зелена вълна от светофари по пътя към къщи. Друг път бих се развеселила. Или не бих го забелязала.

Най-поразителното: 9 без 15 вечерта - момент на абсолютна тишина.
Нито гък докато се прибирам с колелото измежду студентски блокове. Нито гък!
Дори и загубените птици са отлетели.
Още три онемяли девойки заключват колелата и безмълвно се отправят към входа.
Минутка мълчание - не разбирам?

Мечтая за хаоса и надсвирващите се коли и кипящия живот, някъде...далеч.
И някой да целуне спящата красавица че да се срути тая кристална планина. И пак да има музика наоколо.