Имало едно време едно момиче.Била хубава,умна и добра. Поне според мама.И според  тати ...понякога, когато не била лигава и досадно инатлива. Момичето,както всяко момиче, имало мечти.Имало и таланти.Или поне така си мислело.
    Пишела от както се помнела.Четяла много също.На всички езици, които знаела. Мислела,че един ден ще напише книга за деца, ще издаде стиховете си. Мислела, че собственото мислене е по-важно от чуждото, когато анализираш. Разубедили я. Показали и ,че не става за писане и не разбира от литература. Сринала се...и престанала да пише.Поне не със същото желание като преди и не със същите амбиции...Предала се.
    Играела в театър.5 години се занимавала с това.Не изпитвала страх от сцената, само едно огромно вълнение. Едно хубаво чувство, когато се превъплъщавала в друг . И забравяла часовете на уморни репетиции.Веднъж поставила и пиеса. Била горда със себе си, че всички я харесали, че се получило толкова добре. Записала да учи друго, но пробвала да я "приемат" в студентския театър. Не я одобрили. Сринала се ...и престанала да играе.Не се качила никога повече на сцена, не написала повече сценарий, не си се представяла как режисира.Предала се.
    Искала да стане учителка.Като малка, по цял ден учела куклите, пишела на "черната дъска" с тебешир и после триела.Тази мечта поне била на път да се сбъдне, когат и казали, че не става за тази работа.Била твърде лабилна и щяла много да се изнервя. Момичето преглътнало, помислило,че може би човекът е прав, поплакало и...зачеркнало и тази мечта.Не докоснала повече тебешир, скрила учебниците по психология и педагогика.Предала се.
    После решила, че иска да се занимава с организация на сватби.И тук се намерили хора, които да и се присмеят, да и говорят, че не става за това,че няма да успее, защото не може да се бори, дори родителите и гледали скептично на идеята. И момичето...забравило.
Преместило и тази мечта в шкафа със загубени такива и го заключило.Никога повече не погледнало сватбени рокли. Предала се.
    Една сутрин се събудила убедена, че не става за нищо. Била и останала една единствена мечта - да стане майка. Обхванал я страх, че и за това няма да стане. А доскоро била съвсем уверена, че може да се справи. Заплакала.Много плакала.Дълго плакала.Но тази мечта не затворила.Не я изтрила, не я унищожила.Стиснала зъби и си помислила, че този път ще успее да се пребори.Със себе си, с другите, които и за това щели да я осъдят.Само че не била сигурна дали ще успее...
    Къде е грешката и? Може би,че се влияела много,когато и кажат нещо лошо, а не чувала хубавото.Или поне не му вярвала. Може би много лесно се предавала.Може би нямала сили ...а може би самата тя не искала да се бори...
    Дано някой ден събре сили, отвори чекмеджето и сбъдне поне част от мечтите си...