Едни планове за един вторник

Седя си аз в сега все още в моята стая тип "стаичка", заобиколена от познати предмети. Тая стая е отправната ми точка - нещо като кабинка на асансьор, с който отиваш във външния свят. Оня, де, с борбите и с нещата, които се случват.

Охх нямам представа защо така започнах! Всъщност исках съвсем друго да кажа. А именно, че така както си седя сега по пижама в кабинката, трябва ей ся да си мръдна задника към банята, оттам обратно, оттам да натрупам най-необходимото на една купчинка на леглото ми. Под най-необходимото не разбирай обаче нещо, което ще ти помогне да оцелееш сам в пустинята, ами обратното - задължетата на цивилизацията. Хем не харесвам да мъкна много багаж, хем винаги замъквам много. Как да е.

От стаичката - в рейса - оттам в друг рейс - и хоп: летище Саарбрюкен. Оттам кац - летище Варна. После ще има малко екшън, защото ще гоня последния нощен влак. Стискайте палци да не го изтърва, не, че не харесвам морската ни столица, ама ми се ще така както съм във Варна тая вечер, другата сутрин да цъфна на централна гара София.


И следва 2 седмици в "другото вкъщи", а на мен две седмици ми се струва все едно ... и аз не знам. Адски много ми се вижда в момента! Ще ходиме ли на планина, хей! Много ми се вижда с вас (и по кръчмите, де, не само по баирите!)