Единствената жена в моя живот :)
Тя е с 34 години по-голяма от мен.Тя е жената,която винаги ще бъде с мен.Красива и нежна, добра и лоша, тя е винаги насреща когато имам нужда.Тя е най-добрият човек.Тя е МАЙКА ми.
За ВИНАГИ ще бъда свързана с нея.Знае във всеки един момент какво става с мен.Възхищавам й се...Знае кога съм щастлива, и кога прикривам нещо...Много неща съм се опитвала да скрия от нея, а тя има търпението да ме изчака да й ги кажа сама.
Научи ме на неща, които сигурно никой нямаше да ми ги каже....Имаше период като малка, когато живеех с баба и дядо, далеч от мама, и единственото нещо което научих от тях е да се страхувам да споделям каквото и да е било.3 години ми бяха необходими да се доверя на мама, и да повярвам че тя не е срещъ мен.И че каквото и да й кажа, то ще си остане между нас.
Преди 2 години направих грешка , която се превърна в сериозен проблем, зашото не споделих за нея с мама...Мислех си че мога и сама да се оправям, че съм твърде голяма, да ама не.....когато нямаше как да крия повече от мама,разбрах че ако й бях казала още в самото начало, всичко щеше да си остане само на ниво "грешка".И от тогава тя е за мен дневника , който повечето момичета си водят.Всичко , което чувствам ,изживявам или ме боли споделям с нея...
А най-обичам като излезем двете с нея.Тя винаги ми казва"Ще ти се смеят че момиче на твоите години излиза с майка си, а не с гаджето или с приятелки."Дори сега се сещам, колко щастлива съм била когато съм ходила с нея в комнадировки.Тогава се научих че обичам китайската кухня.
Незнам, може да звучи лудо, но за мен тя е всичко...Все още нямам никой друг който да ме разбира като нея...
И сега е момента да й благодаря:
МАМО БЛАГОДАРЯ ТИ за:
това че си ме родила;
това че ме научи да чета;
това че ме научи да общувам с хората;
това че ми показа що за човек съм, и каква цена имам;
това че няма нищо по-скъпо от мен;
това че винаги си до мен, когато имам нужда;
Благодаря ти за Всичко.
МАМО ПРОСТИ ми за:
това че много трудно ти се доверих;
това че съм те лъгала;
това че съм те наранявала;
Мамо ПРОСТИ ми.
Боже, колко неща ми е дала тази жена....Сега съм на 18 години, и пак си позволих да си помисля че съм пак голяма, и мога сама....но вътрешно усещам, че още не съм напълно готова (емоционално....и за съвети) да се откъсна от нея
МАМО- ОБИЧАМ ТЕ!
За ВИНАГИ ще бъда свързана с нея.Знае във всеки един момент какво става с мен.Възхищавам й се...Знае кога съм щастлива, и кога прикривам нещо...Много неща съм се опитвала да скрия от нея, а тя има търпението да ме изчака да й ги кажа сама.
Научи ме на неща, които сигурно никой нямаше да ми ги каже....Имаше период като малка, когато живеех с баба и дядо, далеч от мама, и единственото нещо което научих от тях е да се страхувам да споделям каквото и да е било.3 години ми бяха необходими да се доверя на мама, и да повярвам че тя не е срещъ мен.И че каквото и да й кажа, то ще си остане между нас.
Преди 2 години направих грешка , която се превърна в сериозен проблем, зашото не споделих за нея с мама...Мислех си че мога и сама да се оправям, че съм твърде голяма, да ама не.....когато нямаше как да крия повече от мама,разбрах че ако й бях казала още в самото начало, всичко щеше да си остане само на ниво "грешка".И от тогава тя е за мен дневника , който повечето момичета си водят.Всичко , което чувствам ,изживявам или ме боли споделям с нея...
А най-обичам като излезем двете с нея.Тя винаги ми казва"Ще ти се смеят че момиче на твоите години излиза с майка си, а не с гаджето или с приятелки."Дори сега се сещам, колко щастлива съм била когато съм ходила с нея в комнадировки.Тогава се научих че обичам китайската кухня.
Незнам, може да звучи лудо, но за мен тя е всичко...Все още нямам никой друг който да ме разбира като нея...
И сега е момента да й благодаря:
МАМО БЛАГОДАРЯ ТИ за:
това че си ме родила;
това че ме научи да чета;
това че ме научи да общувам с хората;
това че ми показа що за човек съм, и каква цена имам;
това че няма нищо по-скъпо от мен;
това че винаги си до мен, когато имам нужда;
Благодаря ти за Всичко.
МАМО ПРОСТИ ми за:
това че много трудно ти се доверих;
това че съм те лъгала;
това че съм те наранявала;
Мамо ПРОСТИ ми.
Боже, колко неща ми е дала тази жена....Сега съм на 18 години, и пак си позволих да си помисля че съм пак голяма, и мога сама....но вътрешно усещам, че още не съм напълно готова (емоционално....и за съвети) да се откъсна от нея
МАМО- ОБИЧАМ ТЕ!
veninne, а ти как разбра, че майка ти е казала на баща ти? Той ли се издаде, или тя? (Това, че тя му е казала, сигурно те е огорчило, но пък е хубаво, че те са толкова близки... Дано не ти прочвучи като клише, но някак си те и двамата са част от теб. Нещо като скачени съдове. И явно нещата просто преливат от нея... С това се мъча да я оправдая, макар ти вече да си й простила донякъде.)
Да, наистина с майката си свързан завинаги и тя е твоята майка - единствена, неповторима, жена-съдба! Много е хубаво, че пишеш с толкова любов за нея и така я почиташ - разбирам, че това е нещо много ценно, което имаш в твоя живот. Поздравявам те, че го осъзнаваш, а майката ти сигурно се гордее с теб, защото звучиш като достойна дъщеря.
На мен винаги ще ми липсва тази връзка с моята майка, но всяка една дъщеря, която ми казва, че майка й е най-добрата й приятелка ме впечатлява силно! Защото връзката майка-дъщеря е уникална...
Искам да ви се извиня , че не мога така бързо да отговарям на коментарите ви, а много искам. Но и това ще стане, само ви ммоля за малко по-вечко търпение към мен. Благодаря ви , че ви има.
От тази гледна точка си мисля, че един бъдещ родител(или настоящ родител на малко дете) трябва от рано да си прави сметката: иска или не детето му да си споделя с него. Иска или не да знае за това, което става. Ако иска - просто трябва да се представи пред това дете като човек, на когото може да се казват неща, още откак детето е съвсем малко, и детето да не получава порицание, шамари и други неприятности за своята откровеност, а само и единствено разбиране и подкрепа. Подкрепа на всяка цена, независимо от ситуацията. С действия родителят е зад детето си, но това далеч не е достатъчно.