Единни към ЕС
Беше тъжен, скучен ден.
Аз си вървях по улицата
и ето, че пред мен картина се показа:
На ъгъла на черната отсреща сграда,
бяха седнали един до друг,
с протегнати напред ръце съпруга и съпруг.
По-нататък мечкадарин
и циганка с детенце на ръце,
водят мечка - тя играй,
а те и свирят мечешко хорце.
Някаква женица бърка във казана.
В комплекса наричат я баба Кроасана.
Защото от кроасаните кашони тя събира -
все в боклука се навира.
Под моста, седнал тромпетист...
...крачка по-натам - акордеонист...
Българи, арменци, роми,
нас една съдба ни гони!
Някой огън е запалил
и компоти ще вари...
Група цигани пристигат
във ръцете с тамбури...
Ромкинята кючек играе,
бабата на внучето си бае...
Огън, всеки го обича,
и месце на него да опича...
..., но хората го повече обичат,
защото сгрява техните сърца,
когато всички край него се стичат.
по повод IV Регионална Ученическа Философска Конференция.
Темата беше да напишем есе, стихотворение или да измислим някакъв скеч, за приобщаването на малцинствата в България към българския народ, т.е. НИКАКЪВ РАСИЗЪМ!
*ИВА*
Слънцето бавно се скри зад полето
и вятърът пръсна звезди по небето.
Циганка стара се скита навънка
със песен и тъжна, и тежка и звънка.
Носи със себе си малко детенце,
голо и босо, няма палтенце.
То се е сгушило в нейната пазва -
и глад го мъчи, и студ го премазва.
Възрастна дама след нея пробяга -
и тя от студа гледа да бяга...
...бръкна в торбата и хлебец отчупи,
че майката няма с какво да закупи.
Малкото хапна от хляба с наслада -
за него бе той като божа награда.
Заедно те през полето поеха -
покрив да търсят двете се заклеха.
*ИВА*
Тъжни, но хубави! И двете ми харесаха много!