Един човек ми липсва тук
Все се зарича в коментари, че ще напише, ама гледам - няма го.
Без този човек бглог не е същият, няма го важен елемент на мъдрост и чувство за хумор.
Нарочно не пиша името - нека се възприеме като призив към всички липсващи приятели:
Хей, ти, днес писа ли в блога? Някой чака точно теб.
И си е изгледал очите вече.
Ъ!?
Ми...ще чакам да му дойде времето.
Т.е. да ми се появи интернетът (НИКОГА НЕ СЕ ВРЪЗВАЙТЕ НА ПАУЪРНЕТ!!!!!!!) и да те сгащя в кюто.
Лорде, и тоя призив сме го чели, за съжаление... ;)
A, aз говорех на Тери, не съм се самоасоциирала, далеч съм от мисълта, че глупостите ми липсват на някого. :):)
А последните две изречения особено силно ми въздействаха:
Някой чака точно теб.
И си е изгледал очите вече.
Защото и аз си мисля, че май е точно така. Все някъде, и тук в блога също, някой някого чака. "И си е изгледал очите вече."
Обичам Ви: Нели, Тери, Тони, Иво, Сави, Краси, Вальо. ...
Списъка е дълъг! Моля да бъда извинен от всички онези, които не са си прочели имената! Обичам ви!
Моята минутка е на привършване, а е и почти 1 часа все пак :)