Един хубав ден - или не чак толкова...
Днес е един прекрасен дъждовен ден.
Всъщност, прекрасното му е, че моята кръщелница даде живот на прекрасно и здраво момиченце. Това детенце се роди в един далечен – далечен град в Шотландия, където аз вероятно никога няма да ида, което е тъжно, разбира се. Детенцето вече има двама братя, които се родиха в САЩ и прекараха първите си няколко години в Аржентина. Това ги направи едни прекрасни, здрави и лъчезарни дечица, които говорят предимно на английски и испански. С българския се справят по- трудно, но поне разбират всичко, което се опитвам да им разказвам. Малко сложно става, когато се опитвам да превеждам приказки и да преразказвам художествени текстове, защото френският ми е по- добър от английския, а испански съвсем не владея.
Възхищавам се безкрайно на кръщелницата ми. Тя и съпругът и са най- широко скроените хора, които познавам. Навсякъде, където са били, успяват да намерят хубавото, да оценят културата, да се впечатлят положително. Тук в България идват доста рядко и за малко – просто нещата тук са безумни за живеене, според тях. Последният път, когато бяха тук, имаше „профилактика” на топлата вода и бяха напълно безпомощни и изнервени – с две малки момчета, посред лято и без вода. Естествено, намериха решение – отидоха на море . Но едва ли нещо може да ги накара да приемат ситуацията за нормална, така, както например аз я приемам, защото съм свикнала – дори съм си купила огромен бързовар специално за тая ситуация с летните „профилактики”...
Та, мисълта ми е, от една страна е добре това, че се е родило още едно българче, и то в такова широко скроено и космополитно семейство като тяхното. От друга страна, тъжно е, че държавата ни прави всичко възможно да направи животът им тук невъзможен от всяка гледна точка. Защото е странно най- малкото тъй както си свикнал да живееш по „тамошния” стандарт, изведнъж да се окажеш в България. Което не пречи да се надявам, че някой прекрасен ден те ще си дойдат. Обаче ако държавата не се промени – защо да си идват? Изобщо не им пожелавам да преживеят чудесата на българския безкраен преход, или пък следпреходното пълно безхаберие. Просто ми се иска тия прекрасни дечица да знаят и български – за всеки случай...
Всъщност, прекрасното му е, че моята кръщелница даде живот на прекрасно и здраво момиченце. Това детенце се роди в един далечен – далечен град в Шотландия, където аз вероятно никога няма да ида, което е тъжно, разбира се. Детенцето вече има двама братя, които се родиха в САЩ и прекараха първите си няколко години в Аржентина. Това ги направи едни прекрасни, здрави и лъчезарни дечица, които говорят предимно на английски и испански. С българския се справят по- трудно, но поне разбират всичко, което се опитвам да им разказвам. Малко сложно става, когато се опитвам да превеждам приказки и да преразказвам художествени текстове, защото френският ми е по- добър от английския, а испански съвсем не владея.
Възхищавам се безкрайно на кръщелницата ми. Тя и съпругът и са най- широко скроените хора, които познавам. Навсякъде, където са били, успяват да намерят хубавото, да оценят културата, да се впечатлят положително. Тук в България идват доста рядко и за малко – просто нещата тук са безумни за живеене, според тях. Последният път, когато бяха тук, имаше „профилактика” на топлата вода и бяха напълно безпомощни и изнервени – с две малки момчета, посред лято и без вода. Естествено, намериха решение – отидоха на море . Но едва ли нещо може да ги накара да приемат ситуацията за нормална, така, както например аз я приемам, защото съм свикнала – дори съм си купила огромен бързовар специално за тая ситуация с летните „профилактики”...
Та, мисълта ми е, от една страна е добре това, че се е родило още едно българче, и то в такова широко скроено и космополитно семейство като тяхното. От друга страна, тъжно е, че държавата ни прави всичко възможно да направи животът им тук невъзможен от всяка гледна точка. Защото е странно най- малкото тъй както си свикнал да живееш по „тамошния” стандарт, изведнъж да се окажеш в България. Което не пречи да се надявам, че някой прекрасен ден те ще си дойдат. Обаче ако държавата не се промени – защо да си идват? Изобщо не им пожелавам да преживеят чудесата на българския безкраен преход, или пък следпреходното пълно безхаберие. Просто ми се иска тия прекрасни дечица да знаят и български – за всеки случай...
мда такава е действителността, в България.
п.с. плюсче за поста де ;)
И моженето на някои български трикове също.
Понеже споменаваш топлата вода - откак съм тук, никога не ни е спирала топлата вода. (У дома в България през лятото вечер няма вода - хората си поливат градините и налягането спада. Та аз бях станала специалист по къпане на малки деца в екстремни условия.)
И ето в неделя решихме да подстрижем децата.
Сутринта нямаше топла вода - явно бойлерът на сградата беше се развалил. Хазяинът намери някой да го оправи, въпреки че беше неделя. И вечерта ние почнахме подстригването. След като едното дете беше готово - го пускам да се изкъпе и се оказва, че от крана тече само студена вода!
Аз си изпуснах нервите - защото се сетих за безкрайното топлене на вода с бързоварчето всяка вечер в родната ни къща...но детето и мъжът ми реагираха по-спокойно. Той веднага сложи да се топли вода на готварската печка, а Христина каза, че е свикнала на студена вода в басейна. И така...изкъпа се с ледена вода въпреки страховете ми - което доказва, че отглеждаме истинско българче :)...
Мисля си, че поради подобна деформация преди години не разпознахме свободата, която получихме, и я преобразувахме в свободия за по- понятно. В какво ли ще преобразуваме нормалната ситуация?
Нали знаеш, че съм застъпник на златната среда.
Лошо е както да си изнежен от цивилизацията и да не можеш да оцелееш в малко по-сурови условия, така и да си осакатен от психологията на оцеляването и да живеееш постоянно на ръба, в безкраен стрес.
И за да приключа - преди години четох едно изследване на аборигени в Австралия. В списание Съвременник беше то. Американска изследователка отива да изследва аборигените. Те и поставят условие - да върви с тях през австралийската пустош и да живее като и със тях - без облекло и без никакви придобивки от цивилизацията. И тя тръгва, и описва изумителни неща. Просто друга Вселена. Уникално. Но само едно ще извадя от този неин разказ - това племе съзнателно спряло да се възпроизвежда., защото изтласкано от европейците в австралийската пустош, вече не може да намира ресурси за продължаване съществуванието си. Аз смятам, че и българското племе трябва да предприеме подобно нещо. И макар не съзнателно като племето в Австралия ние виждаме нещо подобно-намалената раждаемост и раждането в чужди държави, а не в ТАЗИ. А и аз предприех нещо подобно - създадох само едно дете, колкото и неправилно да е това. Но кръвния си данък на ТАЗИ държава го платих. Второ дете тя не заслужава. А и това първото също - достатъчно разумно е вече и знае, че то няма да живее след като си завърши средното образование в БГ. Та така - аборигени, българи. Животът е едно чудо.
Не съм съгласна. Няма националпатриотизъм, нищо подобно. Просто трябва да има корени. Колкото и да сме космополитни, трябва да имаме корени. Патриотизъм е доста изпразнена от съдържание дума поне за мен. Но държа на корените.
Ела, знаех си, че ще ме разбереш :) Поздрави твоите прекрасни девойки от мен :)
За другите разсъждения си напълно права! да, те са деца на света, но трябва здължително да знаят къде са им корените и да могат да говорят майчиния си език! Ето нали и аз сега се грижа за моята прекрасна внучка и със страх си мисля за времето, когато ще трябва да се разделя с нея и няма да я гледам как расте! Ето това е страшното, че тази скапана наша държава(подчертавама държава, а не родина) гони децата ни и разделя семействата! А иначе тези деца, ако са правилно възпитавани, ще бъдат пак българчета, но с широко скроени души и сърца и може би един ден те ще са тези, които ще оправят бакиите ни! Дано, ех, надеждата крепи човека! най-важното е да са живи и здрави, да растат безгрижни и щастливи! Tе ще бъдат космополитните деца на бъдещето! :-)))
Добре е българчетата да знаят български, макар че е наистина трудно: моите племеници в Америка говорят български със силен акцент, макар че у дома им се говори само на български. Все пак помежду си двамата предпочитат английския.... Но пък като си дойдат, дръпват бързо, научават доста.
Не ми се вярва държавата да е пред закриване. Напоследък раждаемостта доста скочи. А и ако българите не искат да живеят в България, знаете ли колко афганистанци, конгоанци и разни други -анци чакат на опашка за български паспорт... Природата не търпи празно пространство.
Дарла, изглеждате щастливи на снимката - дано да сте наистина щастливи. Не се съмнявам, че ще успееш да намериш начин да запазиш корените :)
Професор, наистина най- важното е да са живи и здрави. От там нататък - явно ще са космополитни, а това също има своите положителни страни. Ще имат огромна база за сравнение и избор. Дано стигнем до момента, в който децата съзнателно ще изберат да останат.
Шогун, и аз мисля, че още не е пред закриване държвата. Малко сме уморени и отчаяни, но няма как да е иначе. Важното е, че се борим, още не сме се предали, правим каквото можем.
Колко жалко, че светът не е розов, нали, Ген? Би било толкова лесно : лепваш една квалификация и онези наоколо стават мрънкащи и неудобни. От "другия отбор" ...
Леле, колко тъпо! Пак!