Един празен апартамент

Най-сетне...
Остана само компютъра, другия багаж го разфасовах още снощи... Странно защо винаги последен остава компютъра. Страх ме е може би, че като дръпна кабела на нета и ще скъсам някаква важна нишка от живота си...

Странно празно е... Всичкия багаж е струпан в коридора, в стаята се мятат само няколко торбички с боклуци... Апартамента е празен. Целия. Само аз още не съм се изнесла...

Защо ми е така мъчно? Снощи хленчих, че нямам търпение да се махна, да си се прибера в къщи, самотата ме беше притиснала много лошо, а сега не ми се тръгва... Имам лошото предчувствие, че в мига в кйто прекрача прага, заключа и върна ключовите, ще сложа край на нещо много хубаво... Е, всяко нещо си има край, много ясно, но все пак не ми се ще толкова скоро да идва тоя край...
Може би ми е много трудно да приема колко мнго се промени животът ми и всъщност колко много се промених аз самата... Не знам, не знам...
Наистина не се разбирам понякога...

Тръгвам си, а ми се остава... като никога...