Един (почти) неизкушен поглед...

          Правя, струвам, и все търся нови вратички, през които да влизам. Понякога и да излизам. Но тъй като съм се зарекла този пост да бъде позитивно-хвърковат на фона на завихрилата се драма около БГлог, ще си поприказвам за нахлуването с ентусиазъм, попрекършен от настойчивата и непрощаваща сесия.
          Открих това място съвсем случайно - чрез Гугъл и Еовин (познаваме се задочно от форум, в който тя е модератор и колкото и да се опитва да се изкара "Лоша кака", всъщност е много положителен човек, който обича мъжа си, децата и живота - дотолкова съм я опознала). Почувствах се като малкия Даниел от "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон - попаднал на напълно непознато място, заредено с емоции и история, макар и не вековна, както бе случая в романа.
         И аз, подобно на него, вървях наслуки, изравях от праха мнения отпреди година, дори две, и се радвах. Нямаше как да не ми се стопли душата, когато виждах, че има и такова място, остров на блажените, които използват таланта и емоцията си, за да градят, за разлика от други общности, където разрухата е начин на виртуално съществуване. 
         Намерих "Блогът на смъртта". Оказа се, че познавам, макар и бегло и отскоро, инициаторът на идеята. И, аха да споделя откритието си, Мейкърът реши да напусне. Сега, като чета вашите последни писания по темата, виждам, че не е единствен и усещам много болка и тъга, натрупала се между редовете.
        Ще си кажете - те па тая, дошла преди десет дена и вече дава акъл. Не давам акъл никому, защото никой не ми го е искал, а и защото аз самата не вярвам да имам достатъчно. Просто ми се искаше да ви припомня, че където е текло, пак ще тече, че идват нови хора, с нов заряд, а и не се знае кои от агентите ще се завърнат скоро. Излишно е пикла като мен да ви припомня приликата на Интернет с реалните общности - хората се (раз)очароват, тръгват си, връщат се, след своето щастие тичат и често вярват, че то е, ако не след този, то поне след следващия ъгъл. Понякога дори го намират или мислят, че са го намерили. Но при всички случаи търсенето, подобно на шоуто, трябва да продължи. Не приемайте временното (или дори постоянното) оттегляне на блогери като крачка назад - те може да се върнат, а може и, както се казва в онова безумно клише, да се засилват. 
       И понеже тази вечер очевидно се очертава като нощта на гадните клишета (финална права на маратонска сесия, простете ми), ще ви пожелая "лека нощ" с онова, което аз научих за БГлог по време на краткото си пребиваване тук: БГлог е дал на мнозина корени, но те сега търсят и нещо повече, търсят крила, може би търсят отношения, които надхвърлят възможностите на блога, може би са разочаровани от промените, които настъпват в масовото блогерско съзнание, може би са осъзнали, че за тях блога е бил утопия. Някои от тях може да се върнат. Други - не. Някои от тях може да намерят онова, което търсят. Други - не. Но животът във и извън БГлог продължава.
Простете, че се разписах толкова, имах намерения да драсна само 2 реда. Тях ще ги оставя за друг път.