„Един нечовешки следобед”:)

Вчера моята приятелка Лидка с нейното тънко чувство за хумор ми разказа за пътуването си до Габровския балкан и да си призная, скоро не се бях смяла така.

*    *    *

През уикенда тя отишла на гости у нейна приятелка, която живее в курортното градче Боженци. В неделния следобед двете решили да пийнат кафе в едно близко заведение. Седнали на масичка в двора, под сянката на един голям орех, и след доста продължително чакане най-накрая пред тях се появила млада сервитьорка, която с весел глас извикала: „Здравейте! Извинявайте, че не съм ви забелязала кога сте дошли, но как да ви видя, като вие така добре сте се скрили тука, под ореха. Кажете сега какво ще желаете?"

Двете дами направили поръчката, а сервитьорката я повторила няколко пъти: „Да... и така...та какво казахте?... Аа да, значи две кафета на пясък, една минерална вода „Девин", една „Горна баня" и две палачинки - едната с бяло сладко, а другата - с ягодово... След като успешно затвърдила знанията си върху „обемната поръчка", та даже им направила и първоначален преговор, госпожицата с бодра стъпка се отправила към заведението. И изчезнала за дълго.
Странно, но когато се явила отново при тях, тя не носела абсолютно нищо. Застанала до масата и явно в този момент я осенила идеята какво е трябвало да им донесе, защото възкликнала щастливо: „Водите!!! Да, водите! Тях мога да ви ги донеса веднага!".
След малко дошла, носейки само с бутилките минерална вода, без кафетата, и започнала да се извинява на всяка втора дума: „Ох, извинявайте, но сутринта нямаше никаква работа, пък сега - нали виждате колко ми е натоварено? Дамите се огледали и видели, че освен тях в заведението има всичко на всичко само още пет-шест души на двете заети маси.
„А кафетата дали ще станат скоро?", попитала дамата от Боженци. „Да, да, правят се" - отговорила важно-важно госпожицата и си заминала.
Минало толкова много време, че събеседничките, улисани в разговор, почти забравили за сервитьорката, която в един момент се появила и несъмнено представлявала забележителна гледка. Държейки с два пръста една чинийка с чашка кафе върху нея, тя слизала бавно по стълбите, като се опитвала да върви плавно и да внимава да не го разлее. За съжаление обаче кафето на всяка нейна стъпка по малко се изливало от чашката в чинийката. Когато се доближила масата им, вече почти половината от течността се плискала в чинийката, но понеже кафето било приготвено в джезве, а не с кафе-машина - в останалата половина преобладавала кафеената утайка, която изобщо не ставала за пиене.
Сервитьорката с лъчезарна усмивка за пореден път поднесла извиненията си: „Много се извинявам, но кафето мъничко се разля". „Ние поръчахме две кафета, а не едно" - напомнила дамата от Боженци. „А, така ли? Извинявайте, аз пък като ви видях, си помислих, че само тази дама (и кимнала към приятелката ми) прилича на човек, който пие кафе на пясък." И попитала: „А с какво по-точно бяха палачинките, които си поръчахте?" - наложило се отново да й се припомни съдържанието на останалата част от поръчката. След това без никаква връзка с темата добавила: „А тук под ореха е опасно да се седи", врътнала се и се прибрала. „Защо? Да не би да има извънземни?" - попитала дамата от Боженци и всички, които чули думите й, вперили погледи в короната на ореха.
Тъй като в този момент на масата имало само една сервирана чаша с кафе, моята приятелка предложила на събеседничката си и двете да пият от чашата, докато бъде донесено и второто кафе. Предложението било прието с усмивка.
Явно сервитьорката работела на принципа „Бързата работа - срам за майстора", защото отново я занямало за дълго. Но все пак, колкото и много да чакали двете посетителки, емоцията си заслужавала, защото обслужването на госпожицата вече започнало истински да ги забавлява.
Този път сервитьорката пристигнала с голям поднос в ръце, на който били поставени чинийка, чашка и джезве - явно, за да не се повтори злополучният й опит с първото кафе. Сложила чашката на масата и след това бавно и спокойно наляла второто кафе, като не пропуснала междувременно да им се извини няколко пъти.
Както се досещате, дългоочакваните палачинки били донесени най-накрая, защото, ще се съгласите, че те се приготвят най-бавно. Но тъй като госпожицата не била съвсем сигурна в себе си, че отново не е объркала нещо, преди да ги сервира, се обърнала към дамите с думите: „Извинявайте, че пак ще ви питам, но нали палачинките ви бяха: една със бяло сладко и една - с ягодово?". Посетителките потвърдили, а тя продължила да ги обсипва с извинения. Накрая заявила, посочвайки приятелката ми, че всъщност само на тази дама тя би гледала на кафе, може би за да стане ясно защо първоначално им е донесла само едно кафе.
Накрая, вече при уреждането на сметката, което започнало с обичайните извинения, сервитьорката пак споделила, че предиобед не е имало никаква работа, но „сега, сега, нали виждате, какъв нечовешки следобед е".