Един ден до края...или поне за това мислех да пиша в началото

Утре ми е последния ден в България за близките 5-6 месеца. От 2 дена се сбогувам с приятелите и познатите ми. С кои на живо, кои онлайн... Днес бях и на покупки, постригвах се... малко по малко се подготвям за това което ме очаква, а дори и не знам какво е то. Не смея да си представя, щото очаквам доста по-различна от нашата действителност. Едни приятели са вече там. Казват, че билмо много красиво и горещо. Цените били нормални. Като отидем ще разберем.
Редовно ме питат дали се вълнувам.... Не е точно вълнение. Но нямам търпение да замина. Сигурно след време ще съжалявам за думите ми. Домошар съм си и винаги неще ще ме тегли към дома, но в последно време около дома ми започна да се въди доста боклук. И то от най-лепкавия, който ако искаме да го махнем трябва всички да го поискаме истински и да направим нещо по въпроса. Проблема е, че много малко хора осъзнават какво става. Може и да не са малко, но не са достатъчно... Има отново избори. За първи път имам право да гласувам на парламентарни избори. Няма да го направя. Не искам да си дам гласа за която и да е партия. Никой не мисли за България, а за себе си. Вижте само с какви мисли напускам. Но съм сигурен, че ще се върна. Уча хубава специалност, която искам да завърша в България. А и въпреки боклука, родината ми е много красива и ми е свидна. Дори днес като си копувах чорапи си взех с бяло, зелено и червено :) Сега ми минават доста мисли пред главата... най-голямата е бял самолет и семейството ми... Сега ще гледам филмче, да се нагледам. Това ми е едно от любимите занимания в България. В САЩ май няма да имам време. В момента слушам БГ песни от близкото минало. Някакви стари евъргрийни, които вече записах за САЩ. 5 диска с мп3ки с българска музика ще вземам. Отделно съквартирантките също ще вземат. Тази, която аз вземам е народна. Имам пирин фолк 2004 и 2005. Днес докато ги записвах и ги прослушвах. Направи ми впечатление, че много от тях са на емигранска тематика. Братовчед ми също емигрира, комшията и той, и другия комшия.... какво да се прави.... малък град, няма работа....не мога да си представя и бъдещето на България... не знам дали ще има България... понякога се чудя дали нашите деди са знаели за какво са умирали по фронтовете. Като слушам песни за войната и понякога ми настръхват космите. Дядо ми е бил раняван. Другия ми дядо, казва, че в България некадърниците и мошениците винаги са били най-добре. Той постояно псува политиците. Едно време е псувал комунистите, сега тези.... дядо ми е типичен българин...баща ми също.... както и много роднини...май и аз, но всеки ми казва да се махам от тука...защо по дяволите си имаме толкова красива държава, а не ставаме за нищо. Толкова ли нямаме сили да си отстояваме нашето си и да гледаме да просперира целият ни народ, а не само определени хора... няма ли да спрем и със заяждането и злобарството. Унимедия q в последно време има доста посещения и взе да се покачва в една класация. Като гледам обаче какви са част от мненията в сайта в който се преброяват гласовете от гласуванията на потребителите....много злобари много нещо... решим да правим нещо ново и веднага тръгват да ни обиждат... това било крадено, онова не било ваше...ами да го каже от къде е като не е наше...вчера пак ме беше яд, че съм българин. От къде започнах, до къде стигнах. Може би това е в резултат на прекомерно слушане на Моя страна, моя България и докосването ми до действителноста в милата ни татковина. Скоро е 24 Май. Най-българския празник. Да ни е честити. Хуля България защото я обичам. Не знам дали ще прекарам старините си тука обаче. Просто понякога действителноста е по-силна от желанието.