Един Страхотен Уикенд

Христос Воскресе!!! Честит ви празник на всички, бъдете живи и здрави и по - усмихнати!!! И тук, както и в България,Великден е много голям празник и като че ли настъпва един момент, в който хората стават малко по - близки и малко по - отворени към околните, обединяват се, с цел да се съхрани българското, да се спазят традициите. Въпреки, че немският Великден беше сигурно с един месец по - рано, това не ни попречи да се почувстваме като у дома си, да се отпуснем и да се забавляваме. Всичко започна, когато един приятел ми се обади да се чуем и да се разберем как да се организираме и да си изкараме възможно най - добре. Тъй като той, както и не - малка част от българите тук живеят в едно общежитие в турския квартал Марксло, се разбрахме че ще се видим направо там и ще им отидем на гости. С брат ми и неговата приятелка живеем съвсем наблизо така че направо се вдигнахме и потеглихме към гарата. По принцип тя се намира на 15 - на минути от вкъщи, а оттам се хваща метрото. Пътува се към 20 - на минути, но в това метро можеш просто да онемееш като видиш на какво ставаш свидетел ... всъщност гледките понякога наистина не са мног приятни... редовно се срещат хора с бутилка бира в ръка, и с още две - три в чантата между краката им, които нежно полъхват и те опияняват с излъчването си. Кулминацията е като видиш една жена, около 40 годишна, която в бебешка количка разхожда една патица в горната част и две малки кучета, в долната ... направо нямам думи... жената е голям екстроверт и много обича, когато някой я заговори и я разпитва за животните, обича да обяснява на дълго и на широко... Но, малко се отклоних от темата ... След като си направихме малка разходка по центъра и се повозихме на метрото се озовахме при другите .... Беше много приятно - събрахме се в общата кухня там и се започна боядисването на яйцата и пийването на бира. Ако някой ви говори, че немската бира е нещо супер по готино от българската, няма смисъл да му се доверявате.... как щях да се изкефя ако имаше Каменица, Загорка или някакво Бургаско пиво..... Като стана полунощ, всички наизлязохме навън... В задния двор на общежитията има огромна поляна с много пейки и място за барбекю... Там, тъй като нямахме възможноста да отидем на църква си запалихме едни парти факли и го отдадохме на приказки, бира, собственоръчно направени кифли и курабийки и се получи много задушевна атмосфера.... Дори едно от момичетата, което беше с нас и има много чист и хубав глас изпя няколко типични български народни песни ... беше много хубаво... може би когато си далече от България и станеш свидетел на такова нещо, приятните емоции в теб няма как да не се събудят... Така приключи горе долу вечерта, като някрая, от дългото гледане във факлите повечето хора бяха като хипнотизирани.... Днес беше продължението ... Събудих се в два часа, тъй като си бях легнал малко късно, а и не си бях поотпочинал много добре от работата ми. След като си почистих стаята и похапнахме в брат ми типичната великденска салата - с марули, зелен лук и яйца, разбрахме, че във Ведау са се събрали много голяма част от българите от Дуисбург и Есен. Ведау е квартал, или по - скоро местност в Дуисбург, където има огромен парк с много езера и лятото страшно много германци си излизат там на пикник, да се разходят или да поплуват. Качихме се на колелетата и за 30 - на минути успяхме да стигнем. Времето беше страхотно, това може би беше най - топлия ден, откакто съм тук ... Докато карахме, станахме свидетели на огромно шествие ... МСВ Дуисбург се бяха класирали тъкмо за влизане в първа бундеслига и всички бяха полудели - колите бибиткаха, навсякъде хора със бяло - сини фланелки и шалчета вървяха и пееха някакви немски песни, пиеки бира ... Като пристигнахме видяхме и българския лагер - около 10 - на души, насядали на одеалца, 5 - ма играещи волейбол и още 5 - занимаващи се с барбекюто ... Някой вече се бяха изкъпали в езерото, което беше точно до нас, но аз, тъй като бяхме дошли с малко закъснение, си нямах компания.. Въпреки всичко се осмелих да навляза в студените дебри на Волф Зее и да поплувам.. Много обичам да плувам .... Денят мина в игра на футбол, волейбол, хапване, а среднощното прибиране с колелета беше за капак на всичко - много е готино да си караш вечер, слушайки си музичка по някакви осветени улици, по който няма много движение... Така си изкарахме ние тук тези два почивни дни... Пожелавам на всеки по един толкова приятен уийкенд сред природата и с приятна компания...

Лека нощ, че удоволствията са си удоволствия, но утре новата седмица започва с пълна сила...