Егоист

Егоист спира да излиза.

Може би това е логичният завършек на развитието на това списание, но въпреки това ми стана малко тъжно. Всъщност доста тъжно. Като си помисля, че това беше списанието, което може би до голяма степен ми е повлияло в тийнейджърските години. Пък и по-късно. 

Вече не помня как попаднах за първи път на него. Мисля си, че си беше лично мое откритие, не се сещам някой да ми е казвал за него или да съм го вземала назаем от някого. Опитах се да си го купувам, но с ограничения си ученически бюджет (когато започна да излиза, съм била на 16-17)  ми беше просто непосилно. Открих, че го има в библиотеката и тъй като не го даваха за вземане, прекарвах доста часове в читалнята, за да го чета. Сега ми се вижда смешно, но тогава изчитах всичко от корица до корица в компанията на дядовци, които четяха разни допотопни ежедневници, и ученици и студенти, които преписваха материали от дебели енциклопедии.

Едновременно се възхищавах на статиите и се чувствах нищожна и недостойна, ядосвах се и се дразнех на някои от нещата, които пишеха и боготворях други... Просто това списание беше различно. И мисля, че хората, които пишеха, го правеха да е това, което беше - Ивайло Цветков, Сашо Жеков, Мартин Карбовски, Богдан Русев, Ина Григорова.

Казвам беше, защото в един момент то се промени, но това стана по-късно. 99та станах студентка и вятърът ме отвя в други посоки. Нито си го купувах, нито го четях. Малко по-късно - когато започнах работа и вече можех да си позволя да си харча парите дори и за списания :) - започнах да си го купувам редовно. Списанието все още ми харесваше, но открих, че вече не се дразня, а само се кефя на статиите. Май беше изчезнало и чувството на боготворене обаче...

Бях събрала солидна купчинка от броевете, когато един ден разбрах, че Ивайло Цветков и Сашо Жеков напускат. Не помня Карбовски кога беше започнал да прави телевизионна кариера. Опитах един-два броя, но ... вече не беше същото.

От тогава не бях си го купувала, Само от време на време хвърлях по едно око на сайта ми. Но декември реших да проверя как е положението в момента. Преглътнах факта, че на корицата бяха Белослава и някой си Бобо. Съдържанието беше ... хмм... меко казано плоско. Познато от някъде, стилът нямаше нищо общо с предишния.... За повечето от нещата вече бях чувала или чела в интернет. И то не къде, а в различни блогове на хора, които започнах да ценя и уважавам за това, което пишат, и позициите, които заемат.

Ами това е... Егоист умря. За мен той беше част от една епоха. :) За съжаление, не мога да кажа "Да живее Егоист". Попаднах на този цитат в коментар на Антония в друг блог:

"Сп. ЕГОИСТ, като един от емблематичните медийни продукти на прехода с повече от десет годишна история (1996-2006 г.), затвори страниците си, за да отвори обаче нови страници с ново име - ЕГО, нова визия и мисия, адекватни за новите европейски ширини, в които ще живеем. EGO - списанието за успелия мъж! Луксозно мъжко месечно списание EGO ще бъде трибуна за елита и за успеха, за буржоазното и консуматорското, с целева аудиторията 25 – 45 г., градски, образовани, модерни мъже, висококвалифицирани професионалисти, социално ангажирани лидери на общественото мнение, които пътуват, работят за водещите компании в България и непрекъснато се стремят към по-добър живот и кариера. Читателите на EGO ще научат повече и по един нов начин за теми като икономика, финанси, политика, медии, архитектура, дизайн, храна, пътувания, мода, автомобили, технологии, здраве, секс и забавление."

Честно казано, направо ми се додрайфа, извинявам се, че съм толкова груба, но... Нито се виждам в това определение на новата целева аудитория, нито пък съм намерила някакво адекватно списание като за мен... В аудиторията на женските списания явно също не се вписвам, опитвала съм доста от тях... А Егоист си беше и мое списание....