Егоизъм? Алтруизъм?

Зависи за какво става дума.

Чопър, разбира се, че става дума за МНОГО важни неща. Но не очаквай все пак да изпадна в подробности, :))

Хм, не мисля, че хората дефинират думата егоизъм правилно. Примерно, ако обичаш някого и искаш да направиш нещо за него, защото ти доставя удоволствие да го гледаш щастлив, значи всъщност ти ощастливяваш и себе си. От друга страна, има много двойки, в които проблемите идват точно от странна форма на егоизъм - егоизмът да правиш неща, които ще вбесят другия (и обикновено няма и теб да направят особено щастлив/а), въпреки, че той или тя очевидно ще си го върне и ще ти вгорчи живота. И така всички са нещастни.
Т.е. ако от самото начало дефинираш егоизъм като да правиш това, което ще те направи теб лично щастлив/а и доволен/а и внимателно прецениш какво точно те кара да се чувстваш така, животът може да бъде доста по-прост. Друг е въпросът, че ние не винаги искаме да сме щастливи.
И не на последно място, съгласна съм с хората които са ти дали този съвет, за каквото и да се отнася. Ако не си щастлива, не можеш да правиш и другите щастливи (поне не и ако става за твои близки). И всички ще страдат. Да не говорим, че когато си преуморена или под стрес или не се грижиш достатъчно за себе си или правиш нещо което чувстваш, че противоречи на желанията ти, обикновено си и по-лесно раздразнима, а такива състояния носят най-малкото лош късмет, в общия случай - големи неприятности.

Ако поставиш на първо място себеуважението, това не означава, че си егоист в лошия смисъл на думата, но ако не можеш да бъдеш до толкова егоист, доколкото това го изисква постигането на житейските ти целите  и работата ти, то не мисля, че може да бъдеш качествен алтруист. Просто егоизмът и алтруизмът са двете лица на една и съща монета, т.е. ако не уважаваш себе си то тогава възможно ли е да уважаваш другите? Човек трябва да е егоист, защото ако не го умее ще е просто жертва по желание, а не алтруист по природа.

Много зависи от това КОЙ те е посъветвал.
Има няколко човека, в чиито съвети съм склонна да се вслушвам много.
Но, разбира се, като завършен егоцентрик - най-важното и решаващо си остава моето мнение :).

Понеже знам точно за какво става въпрос - съвета е перфектен! Който и да ти го е казал, е бил прав. Изобщо не може да се говори за егоизъм или алтруизъм, просто е време да се случи нещото, което ще даде възможност за случването хиляди нови неща. Самоцелния алтруизъм е толкова безсмислен, колкото и самоцелния егоизъм. Нищо лошо няма в това да обичаш себе си. Така помагаш и на другите да те обичат :)))

П.С. Рано ли е да се зарадвам?

Много благодаря за отговорите.
Дени, Диди, понякога знам кое е правилното решение, ама пустото му доказателство дето го търся през три теореми! Що ли се държа така колебливо в размислите си и изпадам в екзистенциални въпроси?! Ама това решение правилно ли беше?! Мисля, значи съществувам!
Ела, човекът ме виждаше за пръв път, надявам се и за последен по този повод. Авторитет! Просто се нуждаех точно от неговия автограф. Поздрави ме и ми каза да гледам себе си и да действам. Не че аз нещо друго щях да правя. Но това насърчение е капка от всенародната любов около мен. Всъщност понякога се питам аз ли съм такъв шаран и толкова ли много ми личи? Явно, отговорът е "Да".
Случайна,... прегръдки, още малко остана до старта. Има - няма месец. Пък после непременно ще се похваля в любимия ми кодиран вид, :))

Ако има за какво да се похвалиш, давай в прав текст, защото аз съм роднина на Червената шапчица и не разбирам от закодирани послания.:)

 Межу другото съм решила да не завиждам на никого и за нищо, за да не зареждам хубавите неща с отрицателна енергия, така че може да се хвалиш на воля, само да е за нещо много хубаво.:)

Диди Фа, засега сме в етап подготовка за големите хвалби, :)) И изтъркваме поредния чифт железни подметки по прашните пътеки на неувяхващите надежди, които дори и без вода, дори и без храна, дори и без кислород, пак ще оживеят. Защото са мечти и защото са по-силни от всичко!!!

Тогава попътни ветрове по пътищата на неувяхващите недежди!