„Евроатлантическите ценности” – панаир на гнусотата

Прочетох във в-к „Атака” статия, която ме втрещи тотално. За хората, които са достатъчно широко скроени заглавието на статията е: „Западът е душевно болен”

За тези „европеисти” и „евроатлантици”, герберасти и седерасти, които срамежливо не искат да си цапат очичките и мозъчетата с този „националистически”, „ксенофобски” и прочее вестник ще си позволя кратък преразказ.
 Та значи на Запад масово се тиражират малко по-особени книжки за деца. Те са от рода на „Татко, татко и аз” или „Мама, мама и аз”. Да не забравяме и историята на два мъжки пингвина, мечтаещи за детенце, изповедта на едно малко момче, което помага за сватбата на своя чичо с ... друг чичо и т.н.

Също така не бива да пропускаме и рекламата на детски гей-дрешки и атрибути, характерни за „свободния пазар”.

Всъщност не би трябвало да сме толкова изненадани. Узаконяването на гей-браковете и даване правото на хомосексуалните двойки да осиновяват деца на запад носи своите логични социо-културни последствия и деформации. А и фактите, рисунките и снимчиците са толкова красноречиви, че след като на човек му мине гаденето може да си позволи малък коментар:

Първо: Мислех си, че Западната цивилизация е основана на свобода и демокрация. Такава поне ни я прокламираха. Започвам с това, за да парирам в зародиш плача за „свободен избор” и „равни права” на „различните”.

Но свободен ли ще е изборът на децата от такива семейства, закърмени с подобни книги, предмети и филмчета?

 Манипулацията на деца е престъпление против човечеството – факт! Мислех си, че само комунизмът и фашизмът си я позволяват, не и демокрацията. Само съм чел  за „Хитлерюнген”, но пък бях едно от десетките хиляди чавдарчета и пионерчета, които бяха принудени в хор да повтарят: „За делото на социализма..... Бъдете готови!”

Но докато манипулацията там бе на идеологическа основа, в съвременния западен образец тя е още по-гадна. Защото се намесва в личния живот на човека  и го тласка към неестественото, гнусното блато на хомосексуализма и доброволното безплодие. В един роман на Урсула ле Гуин наричаха обратните мъже и жени "полумъртви". Права е великата писателка!

Второ: Защо ние  - българите винаги вземаме най-гнусното от „Големия брат” (дали от Москва или Брюксел май не е все едно!) Защо приехме за свое верую  от иначе плодотворната западна цивилизация не сонетите на Шекспир и графиките на Дюрер, а вакхналията на отпадъчните медии? Защото всичките реалити-шоута, биг-брадърски извращоци, рекламна бълвоч са от олигофрени и за олигофрени. (Към общия облик на нашата демократична култура тук трябва да прибавим чалгата и „ориенталските” танци, но да не променяме посоката!)

Ами гей-парадите? Ами филмите с 60 смъртоносни удара в минута, кофите кръв и изявено хомосексуално внушение, наградени с „Оскар”, които ни доказват, че това било „нормално” и почти „възвишено”?

Накрая изводът поне за мен. Всяка цивилизация си има начало, зенит и упадък. Западната е  очевидно в последния период, но ние точно в този момент решихме да копираме и да се „приобщим” към нейните „ценности”.
Явно и Европейският съюз не е вече „Общност на нациите” както мечтаеше генерал Шарл де Гол. Той се е трансформирал в псевдодемократична фасада, зад която еврейската и мюсюлманска мафии богатеят и убиват християнството и неговите исконни морални стожери.

На този фон кубинският модел започва да ми се вижда по-привлекателен и съвсем не е безсмислено като Волен Сидеров да почерпим от неговия опит. Току-виж сме заживели по-човешки като нормални хора.
И не е ли време като в „лошата” и „недемократична” Русия да забраним по законов ред пропагандата на хомосексуализма сред малолетни?

Говоря глупости?! Преди 20 години и аз щях да твърдя това с пламенна убеденост. А днес погледнете алтернативата, прочете статията и пак преценявайте – всеки за себе си!