ЕСКУЛАП 9 Психиатрия
За лудите имам няколко основни наблюдения:
1. Грешно е схващането, че преобладаващата част от тях се мислят за Наполеон, Ленин, Анджела Дейвис, нощни шкафчета, гърнета и птици. Аз така и не съм видял емблематичния образ на откачен, мушнал ръката в пижамата по оня характерен начин, присъщ на френския дребосък.
2. Те обичат да се взимат за военни, танкисти, авиатори, контактьори с извънземни, художници, велики поети и писатели. Тези са ми най-близките наблюдения (няма да ви кажа защо).
3. Много рядко са гениални.
4. Много трудно се разбира кои точно са луди (или, айде, не като първокурсник - душевно болни, афективно разстроени, притеснени до паника и т. н.)
Обезпокоителен е фактът, колко лесно може да започнете да си обяснявате света чрез налудните им разсъждения. Вникването надълбоко в изкривения им мироглед е хлъзгавата плоскост за бързо сядане на пейката до тях. Може би това е причината лекуващите им лекари да изглеждат по- не с ума си от пациентите. А може и да не е тази! При първото ми влизане (като студент) в психиатрично отделение картинката беше доста по-различна от сегашната. Изобилстваше от пациенти със следните симптоми: лесна раздразнителност и избухливост, враждебност към околните, нарцисизъм, невслушване в чуждо мнение, асоциални постъпки, водещи до себеувреждане, предимно в морален аспект. Тогава се чудех зашо държавата харчи пари за тях, при положение, че половината ми приятели ги превъзхождаха във всяко едно отношение. За себе си ще премълча.
Сега профилът на заболяванията е променен. Критериите за влизане там са озорващи - опит за летене, оприличаване на близък роднина на баски сепаратист, ядене на пластмасови изделия, масови мелета, задушевни разговори с четириноги за астрономия, ревност към любовницата с пребиване на съпругата. И пак имах доста познати, покриващи нормативите. За себе си ще премълча.
Доцент Джоглев спеше в катедрата. Синът му също. За доцента не знам, но оня беше седнал на пейката. Събираше картини, стихове, технически проекти, цветисти сентенции и снимки от пациентите си. Улавях го да негодува, че не са му хрумнали на него първи. Колекцията му се увеличаваше от година на година и го подозирах, че вкарваше там и свои изобретения. Иначе не можех да си обясня толкова доброто познаване на техническите данни на вечните двигатели в различните им варианти, според горивото.
Не ми беше ден. До късно бяхме гледали мачове. Бай Коста както винаги беше последователно по десет минути и от двата отбора. Скъса ни нервите!
- А-а-а, майстор ли си, а? Дай да ти разваля задника, пък ти ще си го оправиш! По сто каймета заплата взимате, бе! За сто бона ще си мушна манивела в гъза... и ще си хвана чирак да я върти! Айде ела, момче, за едно дупе няма да си разваляме приятелството сега! Елате, бе, елате, бе, леваци! Ще търсите професор Ебаналиев, трети етаж, гъзоболното. Еййййййййййййй, хоремашки пачаври такива! Не можете да играете грам, бе! Като оня дъртак сте, дето не пикал десет дни. "Докторът му казал:
- Дядо, ма той ти е вързан на възел, бе!
- Ей, момче, забравил съм да платя тока!"
- Такива сте и вие, идиотииииииииии! Ще ви свират дирниците като жътварски стомни на баир! - И все в тоя ред.
Хладното предверие на катедра Психиатрия беше манна небесна за изстрадалата ми глава. Затворих очи и се облегнах назад. Когато ги отворих, пред мен стоеше индивид, чийто поглед явно имаше за цел да ме прониже. Въобще не го чух кога е дошъл. Държеше в ръцете си куфар:
- Нали сте лекар? Ще дойдете ли с мен до София, моля Ви? За авторитет. Открих лекарство за рак на тънкото черво. Няма да ми повярват. Ще кажем, че Вие сте го открил. - Благородно.
- Покажи ми рецептата.
- Аааа, тя не е в мен! Имам уговорка с тях! - загадъчно посочи нагоре. - Осъществявам контакт в понеделник, сряда и четвъртък, от девет до девет и двадесет и седем. Ще ми го продиктуват направо в министерството. Парите ще делим! - "защо, бе, джанъм - помислих си - не ти продиктуват за дебелото, той поне се среща десетки пъти по-често?"
- Я се махай, бе! Аз имам ежедневни контакти, а казал ли съм нещо? - Мич Бюкянън, иначе - Иван Брандийски, осемдесетгодишен тестостеронов змей. Колкото пъти го пуснеха от тук, поръчваше по една каруца пясък в селото където живееше. Циганите я разтоварваха пред къщата му, имаше си плажен чадър, събличаше се само по черни трикотажни гащи и започваше слънчеви бани до припадък. Прибираха го, когато започнеше да сваля и гащите. От там му беше прякора от "Спасители на плажа". На жена му казваха Катето Дафовска, защото ходеше прегърбена с два бастуна, движейки ги в алпийска последователност. Разправяха, че този път е тук, защото се опитал да я премахне с оголена жица и да се оборудва с поне десет години по-млада изгора. Явно Катето трябваше да застъпи биатлона при завръщането му и да си купи пушка. Ако не я приберяха и нея, както често се случваше.
- Аре, друм и двамата!
- Не сме за болница, нали?
- Не.
Практичния изпит започна при младия Джоглев. Пусна няколко лафа пред колежките, да не изглежда съвсем сухар, а на нас разказа за хиляден път любимия си виц - "Един кръстил оная си работа Джони. Като го попитали защо, отговорил, че когато някой взима решенията вместо него, редно е поне да му знае името."
Докато сам си се хилеше до него се приближи една класическа картина на шизофения - ококорени очи, полуприведена, криеща се от агенти на чужди разведки, пулсираши шийни вени, пресъхнали от Флуанксол устни.
- Рашаните са най-велики! Ей, ако не беше оня сикибитлия с белега на главата, още да са империя. Те ме пазят. Оставил съм писмо в сейф. Тук е кода.
Джоглев прибра листчето с насладата на филателист, открил "Черното пени" в шкафа на баба си:
- Отивай, после ще дойда да поговорим!
- И без електронни устройства...
Падна ми се Червенков.Това е единственият човек, за който съм сигурен, че може да конкурира бай Коста по безсмислици, подредени една след друга. Сега беше на вълна, че е написал книгите в Софийската, Пловдивската, Троянската и Александрийската библиотека(преди пожара), всичките.
- Ти колко езика знаеш ?
- Николко!
Размътеният му мозък схвана, че му кроя клопка и се стаи в храстите. Веднага извади папка с проекти на автомобили и я отвори на леглото. Усети се, гадината! Механиката е силното място на кукувците. След време, на един пленер по скулптура, към мен се приближи професор Матев, преподавател в Художествената академия. Довери ми, че смята за петдесетгодишнината си (там стават млади професори) да направи изложба с двигатели от камък. Казах му, че надомната изработка на двигатели е първата крачка към шизофренията. Още ми се сърди.
Червенков беше конструирал автомобила на бъдещето по следната спесификация:
купе: порше
мотор: порше, трабант, опел, ядрен или какъвто се намери
на кого ще подаря:
- на мен
- на доктор Джоглев
- на баща му
- на мама
- на арапчетата от блока
- ако останат и на други
От немай-къде му приложих няколко тестово- психологични методи. Не се справи с елементарните - решаване на аритметични задачи, прибавяне на съществени признаци към понятия, но се оживи на по-сложите:
Изключване на предмети - "четвъртия е излишен" - в набор от четиресет картинки, три се обединяваха по признаци, а четвъртата отпадаше. Червенков щом мернеше нещо на колела или с перка, веднага изключваше останалите три. Отлично се справи и на теста на Мъри и Морган - по трийсет табла трябваше да разкаже най-драматична история. Спрях го на десетата, за да не ревна. Беше ходил в Тибет, муджехидините го бяха рязали парче по парче, майка му я беше сгазил влак, а тази, която му идваше на свиждане, е кибернетичен двойник.
- Ами това е ендогенната психоза, колега! - Джоглев щеше да си глътне адамовата ябълка от превъзбуда - Наблюдават се явления на разпад на единството на психиката...
Оставих го да говори. Знаеше си материята. Учудих се само защо е оставил у Червенков технически описания.
Отнесох се съвсем. Тоя свят отиваше към глобално тестване и бракуване. Мъничкото мироздание на бягащи, скачащи и ухилени хаховци напираше да стане планетарен модел. Бях още млад тогава, родителите ми бяха живи и единствения ми проблем беше дали ще намеря голямата любов и тайно се надявах за мен тя да се върне няколко пъти. Не трябваше да плащам сметки, да мисля за друг, освен за себе си и да се притеснявам накъде ще тръгне живота ми. А може би е трябвало! Но майната му, колко пъти човек е на двайсет. Сега, грабнат от водовъртежа на ежедневието, цикличността, критичните погледи на околните, спецификата на професията ми, вечното недоволство, страха, че годините се изплъзват, а нищо съществено не съм сторил, все по-често ми се иска да избягам в групата на отделените от света. Вече не е толкова трудно. Настоящето е една голяма лудница. Едва ли биха пратили студенти да ме изследват и едва ли някой би колекционирал писанията ми. Чрез писането си съградих свой отделен коридор, изглеждащ, може би, малко странно отстрани, но Бога ми, стените му са единствената преграда пред сивотата. Хубав, лош - на мен ми върши работа!
- Отивайте при доцента, аз повече претенции нямам! - гласът му ме стресна.
Старият Джоглев седеше в кабинета си и очакваше групата с мъдрия поглед на човек, ходил не веднъж до края на човешката психика. Изтеглих хроничен алкохолизъм или хроничен етилизъм, по-научно казано. Ба маа му (както казва един събрат по перо). Според динамиката стадийте са три:
1-ви Психична зависимост - получава се психичен комфорт при употреба на шпиртовые продукты. Лично го познавах.
2-ри Физическа зависимост - абстиненция и изразени алкохолни промени на личността. Цитирам "...емоционално притъпяване, лъжливост, склонност към хвалби и плосък хумор, тираничност, егоизъм, избухливост, нехайство към служебните задължения (класификация на Портнов и Шумски)
Затрепера ми нещо речитативът, мама му стара, на глас странно познато изглеждаше!
3-ти Задълбочаване на проблемите. Интелектуални смущения, деменция.
Взе да ме избива студена пот. А други стадий нямаше. Тези ми звучаха автобиографично.
- Спокойно, де! Те, руснаците к'во кокетничат? По тая логика половин Москва да е седемдесети стадии. Нема да се плашиш и да ставаш херувим сега! - Думите на Джоглев ми подействаха успокояващо и потоспиращо. Я, дай, чешката! Йелинек.
1-ви стадий - поемане на големи количества с цел смекчаване на отрицателните психологични явления.
2-ри стадий - така нареченото "тайно пиене". Празнина в спомените. Нежелание за разговор на "алкохолни" теми.
3-ти стадий - загуба на контрол, снижение на интересите и работоспособността.
4-ти Ха-ха-ха! Предварителни алкохолни ексцесии, пиене - постоянно, морално-етично снижение, компания на случайни лица.
Чехите са моите хора! Ето това е класификация - разпознах се само в началото. Не знам, обаче, къде биха сложили байчото - чувстваше се комфортно с алкохол, напиваше се със случайни хора, интересуваше се от всички и от всичко, абсолютно компетентен по всички теми, имаше празнини в паметта, не пиеше тайно, нямаше снижена работоспособност, защото си беше фабрично мързелив, не винаги беше на точното място, но съветите му излизаха пророчески, размазваше се като татуировка от " Зрънчо", но на сутринта беше кукуряк, като нямаше, не пиеше. Ама, моля Ви се! Къде блеем ние, българите, та не се намесим в световната класификация? До кога само опит ще трупаме, а други ще обират лаврите? И то едни руснаци, дето на четвъртата рюмачка са под масата. Да не ти остане време да се запознаете!
- Колега, виждам приемате темата лично и аз не мога да остана бездушен!
Писа ми отличен.
С Миглена не се получи. След първоначалното остроумничене, опипване на почвата, взаимно притегляне и няколко седмици заедно, разбрахме, че най-добре е да сме на галактическо разстояние един от друг. Спомняте ли си историята за ротата войници, маршируваща по каменен мост, който се срутил от невинното упражнение, изпълнявано стотици пъти до тогава. Години трябвало да се установи причината. Просто съвпаднали честотите на стъпките и трептенията на камъка. Има такъв закон в природата - когато се насложат две еднакви честоти в резултат се получава разрушителен импулс, с големина, многократно надвишаваща простия сбор от двете величини. Теорията на резонанса. Парадокс, факт, лош късмет. Винаги съм си мислел, че в душите ни тези трептенив са натрупаните срещи. И двамата имахме достатъчно. И двамата знаехме, че прекалено еднаквите се нараняват, а при такива като нас болката идва в доста префинени и разрушителни размери. Имах доста връзки след това, разбрах, че подобен тип жени трудно пасват в семейния пейзаж, прекалено порядъчните и обсебващи свободата "гълтачки на ежедневие" - също. Разбрах също, че по-лоша от екстремното острие на живота е само тъпотията на еднообразието и тесногръдието. Но поне всички те бяха различни - даващи, взимащи, залитащи, подкрепящи, витални, земни, лирични и практични. И за това, макар да звучи самохвално, донякъде виждам и своя заслугата. Така завърши тази титанична сесия. За естетите с намусени носове, които са очаквали повече като художествено майсторство - справка (глава първа, към средата). Ще ме прощавате, предупредил съм!
СЛЕДВА...
1. Грешно е схващането, че преобладаващата част от тях се мислят за Наполеон, Ленин, Анджела Дейвис, нощни шкафчета, гърнета и птици. Аз така и не съм видял емблематичния образ на откачен, мушнал ръката в пижамата по оня характерен начин, присъщ на френския дребосък.
2. Те обичат да се взимат за военни, танкисти, авиатори, контактьори с извънземни, художници, велики поети и писатели. Тези са ми най-близките наблюдения (няма да ви кажа защо).
3. Много рядко са гениални.
4. Много трудно се разбира кои точно са луди (или, айде, не като първокурсник - душевно болни, афективно разстроени, притеснени до паника и т. н.)
Обезпокоителен е фактът, колко лесно може да започнете да си обяснявате света чрез налудните им разсъждения. Вникването надълбоко в изкривения им мироглед е хлъзгавата плоскост за бързо сядане на пейката до тях. Може би това е причината лекуващите им лекари да изглеждат по- не с ума си от пациентите. А може и да не е тази! При първото ми влизане (като студент) в психиатрично отделение картинката беше доста по-различна от сегашната. Изобилстваше от пациенти със следните симптоми: лесна раздразнителност и избухливост, враждебност към околните, нарцисизъм, невслушване в чуждо мнение, асоциални постъпки, водещи до себеувреждане, предимно в морален аспект. Тогава се чудех зашо държавата харчи пари за тях, при положение, че половината ми приятели ги превъзхождаха във всяко едно отношение. За себе си ще премълча.
Сега профилът на заболяванията е променен. Критериите за влизане там са озорващи - опит за летене, оприличаване на близък роднина на баски сепаратист, ядене на пластмасови изделия, масови мелета, задушевни разговори с четириноги за астрономия, ревност към любовницата с пребиване на съпругата. И пак имах доста познати, покриващи нормативите. За себе си ще премълча.
Доцент Джоглев спеше в катедрата. Синът му също. За доцента не знам, но оня беше седнал на пейката. Събираше картини, стихове, технически проекти, цветисти сентенции и снимки от пациентите си. Улавях го да негодува, че не са му хрумнали на него първи. Колекцията му се увеличаваше от година на година и го подозирах, че вкарваше там и свои изобретения. Иначе не можех да си обясня толкова доброто познаване на техническите данни на вечните двигатели в различните им варианти, според горивото.
Не ми беше ден. До късно бяхме гледали мачове. Бай Коста както винаги беше последователно по десет минути и от двата отбора. Скъса ни нервите!
- А-а-а, майстор ли си, а? Дай да ти разваля задника, пък ти ще си го оправиш! По сто каймета заплата взимате, бе! За сто бона ще си мушна манивела в гъза... и ще си хвана чирак да я върти! Айде ела, момче, за едно дупе няма да си разваляме приятелството сега! Елате, бе, елате, бе, леваци! Ще търсите професор Ебаналиев, трети етаж, гъзоболното. Еййййййййййййй, хоремашки пачаври такива! Не можете да играете грам, бе! Като оня дъртак сте, дето не пикал десет дни. "Докторът му казал:
- Дядо, ма той ти е вързан на възел, бе!
- Ей, момче, забравил съм да платя тока!"
- Такива сте и вие, идиотииииииииии! Ще ви свират дирниците като жътварски стомни на баир! - И все в тоя ред.
Хладното предверие на катедра Психиатрия беше манна небесна за изстрадалата ми глава. Затворих очи и се облегнах назад. Когато ги отворих, пред мен стоеше индивид, чийто поглед явно имаше за цел да ме прониже. Въобще не го чух кога е дошъл. Държеше в ръцете си куфар:
- Нали сте лекар? Ще дойдете ли с мен до София, моля Ви? За авторитет. Открих лекарство за рак на тънкото черво. Няма да ми повярват. Ще кажем, че Вие сте го открил. - Благородно.
- Покажи ми рецептата.
- Аааа, тя не е в мен! Имам уговорка с тях! - загадъчно посочи нагоре. - Осъществявам контакт в понеделник, сряда и четвъртък, от девет до девет и двадесет и седем. Ще ми го продиктуват направо в министерството. Парите ще делим! - "защо, бе, джанъм - помислих си - не ти продиктуват за дебелото, той поне се среща десетки пъти по-често?"
- Я се махай, бе! Аз имам ежедневни контакти, а казал ли съм нещо? - Мич Бюкянън, иначе - Иван Брандийски, осемдесетгодишен тестостеронов змей. Колкото пъти го пуснеха от тук, поръчваше по една каруца пясък в селото където живееше. Циганите я разтоварваха пред къщата му, имаше си плажен чадър, събличаше се само по черни трикотажни гащи и започваше слънчеви бани до припадък. Прибираха го, когато започнеше да сваля и гащите. От там му беше прякора от "Спасители на плажа". На жена му казваха Катето Дафовска, защото ходеше прегърбена с два бастуна, движейки ги в алпийска последователност. Разправяха, че този път е тук, защото се опитал да я премахне с оголена жица и да се оборудва с поне десет години по-млада изгора. Явно Катето трябваше да застъпи биатлона при завръщането му и да си купи пушка. Ако не я приберяха и нея, както често се случваше.
- Аре, друм и двамата!
- Не сме за болница, нали?
- Не.
Практичния изпит започна при младия Джоглев. Пусна няколко лафа пред колежките, да не изглежда съвсем сухар, а на нас разказа за хиляден път любимия си виц - "Един кръстил оная си работа Джони. Като го попитали защо, отговорил, че когато някой взима решенията вместо него, редно е поне да му знае името."
Докато сам си се хилеше до него се приближи една класическа картина на шизофения - ококорени очи, полуприведена, криеща се от агенти на чужди разведки, пулсираши шийни вени, пресъхнали от Флуанксол устни.
- Рашаните са най-велики! Ей, ако не беше оня сикибитлия с белега на главата, още да са империя. Те ме пазят. Оставил съм писмо в сейф. Тук е кода.
Джоглев прибра листчето с насладата на филателист, открил "Черното пени" в шкафа на баба си:
- Отивай, после ще дойда да поговорим!
- И без електронни устройства...
Падна ми се Червенков.Това е единственият човек, за който съм сигурен, че може да конкурира бай Коста по безсмислици, подредени една след друга. Сега беше на вълна, че е написал книгите в Софийската, Пловдивската, Троянската и Александрийската библиотека(преди пожара), всичките.
- Ти колко езика знаеш ?
- Николко!
Размътеният му мозък схвана, че му кроя клопка и се стаи в храстите. Веднага извади папка с проекти на автомобили и я отвори на леглото. Усети се, гадината! Механиката е силното място на кукувците. След време, на един пленер по скулптура, към мен се приближи професор Матев, преподавател в Художествената академия. Довери ми, че смята за петдесетгодишнината си (там стават млади професори) да направи изложба с двигатели от камък. Казах му, че надомната изработка на двигатели е първата крачка към шизофренията. Още ми се сърди.
Червенков беше конструирал автомобила на бъдещето по следната спесификация:
купе: порше
мотор: порше, трабант, опел, ядрен или какъвто се намери
на кого ще подаря:
- на мен
- на доктор Джоглев
- на баща му
- на мама
- на арапчетата от блока
- ако останат и на други
От немай-къде му приложих няколко тестово- психологични методи. Не се справи с елементарните - решаване на аритметични задачи, прибавяне на съществени признаци към понятия, но се оживи на по-сложите:
Изключване на предмети - "четвъртия е излишен" - в набор от четиресет картинки, три се обединяваха по признаци, а четвъртата отпадаше. Червенков щом мернеше нещо на колела или с перка, веднага изключваше останалите три. Отлично се справи и на теста на Мъри и Морган - по трийсет табла трябваше да разкаже най-драматична история. Спрях го на десетата, за да не ревна. Беше ходил в Тибет, муджехидините го бяха рязали парче по парче, майка му я беше сгазил влак, а тази, която му идваше на свиждане, е кибернетичен двойник.
- Ами това е ендогенната психоза, колега! - Джоглев щеше да си глътне адамовата ябълка от превъзбуда - Наблюдават се явления на разпад на единството на психиката...
Оставих го да говори. Знаеше си материята. Учудих се само защо е оставил у Червенков технически описания.
Отнесох се съвсем. Тоя свят отиваше към глобално тестване и бракуване. Мъничкото мироздание на бягащи, скачащи и ухилени хаховци напираше да стане планетарен модел. Бях още млад тогава, родителите ми бяха живи и единствения ми проблем беше дали ще намеря голямата любов и тайно се надявах за мен тя да се върне няколко пъти. Не трябваше да плащам сметки, да мисля за друг, освен за себе си и да се притеснявам накъде ще тръгне живота ми. А може би е трябвало! Но майната му, колко пъти човек е на двайсет. Сега, грабнат от водовъртежа на ежедневието, цикличността, критичните погледи на околните, спецификата на професията ми, вечното недоволство, страха, че годините се изплъзват, а нищо съществено не съм сторил, все по-често ми се иска да избягам в групата на отделените от света. Вече не е толкова трудно. Настоящето е една голяма лудница. Едва ли биха пратили студенти да ме изследват и едва ли някой би колекционирал писанията ми. Чрез писането си съградих свой отделен коридор, изглеждащ, може би, малко странно отстрани, но Бога ми, стените му са единствената преграда пред сивотата. Хубав, лош - на мен ми върши работа!
- Отивайте при доцента, аз повече претенции нямам! - гласът му ме стресна.
Старият Джоглев седеше в кабинета си и очакваше групата с мъдрия поглед на човек, ходил не веднъж до края на човешката психика. Изтеглих хроничен алкохолизъм или хроничен етилизъм, по-научно казано. Ба маа му (както казва един събрат по перо). Според динамиката стадийте са три:
1-ви Психична зависимост - получава се психичен комфорт при употреба на шпиртовые продукты. Лично го познавах.
2-ри Физическа зависимост - абстиненция и изразени алкохолни промени на личността. Цитирам "...емоционално притъпяване, лъжливост, склонност към хвалби и плосък хумор, тираничност, егоизъм, избухливост, нехайство към служебните задължения (класификация на Портнов и Шумски)
Затрепера ми нещо речитативът, мама му стара, на глас странно познато изглеждаше!
3-ти Задълбочаване на проблемите. Интелектуални смущения, деменция.
Взе да ме избива студена пот. А други стадий нямаше. Тези ми звучаха автобиографично.
- Спокойно, де! Те, руснаците к'во кокетничат? По тая логика половин Москва да е седемдесети стадии. Нема да се плашиш и да ставаш херувим сега! - Думите на Джоглев ми подействаха успокояващо и потоспиращо. Я, дай, чешката! Йелинек.
1-ви стадий - поемане на големи количества с цел смекчаване на отрицателните психологични явления.
2-ри стадий - така нареченото "тайно пиене". Празнина в спомените. Нежелание за разговор на "алкохолни" теми.
3-ти стадий - загуба на контрол, снижение на интересите и работоспособността.
4-ти Ха-ха-ха! Предварителни алкохолни ексцесии, пиене - постоянно, морално-етично снижение, компания на случайни лица.
Чехите са моите хора! Ето това е класификация - разпознах се само в началото. Не знам, обаче, къде биха сложили байчото - чувстваше се комфортно с алкохол, напиваше се със случайни хора, интересуваше се от всички и от всичко, абсолютно компетентен по всички теми, имаше празнини в паметта, не пиеше тайно, нямаше снижена работоспособност, защото си беше фабрично мързелив, не винаги беше на точното място, но съветите му излизаха пророчески, размазваше се като татуировка от " Зрънчо", но на сутринта беше кукуряк, като нямаше, не пиеше. Ама, моля Ви се! Къде блеем ние, българите, та не се намесим в световната класификация? До кога само опит ще трупаме, а други ще обират лаврите? И то едни руснаци, дето на четвъртата рюмачка са под масата. Да не ти остане време да се запознаете!
- Колега, виждам приемате темата лично и аз не мога да остана бездушен!
Писа ми отличен.
С Миглена не се получи. След първоначалното остроумничене, опипване на почвата, взаимно притегляне и няколко седмици заедно, разбрахме, че най-добре е да сме на галактическо разстояние един от друг. Спомняте ли си историята за ротата войници, маршируваща по каменен мост, който се срутил от невинното упражнение, изпълнявано стотици пъти до тогава. Години трябвало да се установи причината. Просто съвпаднали честотите на стъпките и трептенията на камъка. Има такъв закон в природата - когато се насложат две еднакви честоти в резултат се получава разрушителен импулс, с големина, многократно надвишаваща простия сбор от двете величини. Теорията на резонанса. Парадокс, факт, лош късмет. Винаги съм си мислел, че в душите ни тези трептенив са натрупаните срещи. И двамата имахме достатъчно. И двамата знаехме, че прекалено еднаквите се нараняват, а при такива като нас болката идва в доста префинени и разрушителни размери. Имах доста връзки след това, разбрах, че подобен тип жени трудно пасват в семейния пейзаж, прекалено порядъчните и обсебващи свободата "гълтачки на ежедневие" - също. Разбрах също, че по-лоша от екстремното острие на живота е само тъпотията на еднообразието и тесногръдието. Но поне всички те бяха различни - даващи, взимащи, залитащи, подкрепящи, витални, земни, лирични и практични. И за това, макар да звучи самохвално, донякъде виждам и своя заслугата. Така завърши тази титанична сесия. За естетите с намусени носове, които са очаквали повече като художествено майсторство - справка (глава първа, към средата). Ще ме прощавате, предупредил съм!
СЛЕДВА...
Коментари