ЕСКУЛАП 4 Интерна

Някой беше излъгал медицинската сестра в кардиологията, че има хубава усмивка - сигурно за това се хилеше на всяко вдишване и издишване.Вътрешните са шир необятна, то външни няма.То и двигатели с външно горене няма, ама за всички се подчертава, че са с вътрешно. Главата ми беше като казан в циганска махала - опразнена от всичко ценно. -Добре ли спахте?-Не спах, но беше добре! - Клишетата са едно от най-ценните оръжия сутрин.Какво ли не пробвах за да се подготвя за пустия му изпит - четох на кръст, правих си томболи с листчета, вкарвах лирични отклонения и любопитни факти и пак бях тук по-чист от агнец(мисловно). Успокоявах се с поверието, че шофьор се става след като вземеш книжка. Болните, които имаха два крака и не бяха в кома, се заизмъкваха заднишком към портала. Едно нещо е по-лошо от това да си пациент в университетска болница в извънсесийно време - да си заспал таксиметров водач в Харлем.Там пребъркването до основи е с няколко стотни от процента по-сигурно. Тук десет групи студенти до обед те събуждаха, питаха те за всички паспортни данни, моминското име на съребрен роднина по избор, търсеха черен дроб отляво и се нервираха като не го намерят. После преслушваха сърцето на затворена бленда, чудеха се кога си си глътнал часовника, ако случайно някоя клапа на сърцето е синтетична, накрая забравяха паспортните данни, а те живо ги интересуваха като единственото вярно нещо при препитването от водещия групата. Много пациенти излизаха по-болни от тук, решени да не се връщат на всяка цена, купуваха си книги за билки, тръгваха на знахари и психологически си изработваха имунитет срещу най-често срещаните болестотворни причинители. Разделихме се по стаите за практическия изпит. На мен ми се падна жилест дядка, които ме гледаше злобно, като, че му национализирах кочината. Взех му сериозно картона. Найчо от Скутаре. Бати името!Имаше вид на затворник, глътнал вилица за да изклинчи някой ден. Сега го усетих, как съжалява,че не е ял с пръсти.-Найчо?-Никаква реакция -Рангелов? Не си ли ти бе, майна?-Бях взел друг картон. Нищо.-Найчо снощи го взеха в Сектора.-Аха.Ти кой си ?-Иван!-Проза!Как не бях се сетил!-Ванка, ти какво си загазил, я си кажи сам, сигурно си го наизустил. Кой ден си тук?-Двайсет и седми.-О-х-о,я докладвай!И по научному! Другите какво ги питаха?-Имам стеснение на митралната клапа, от млад, лявата камера е торба, кистозни бъбреци.И мама имаше. Уточняват сега терапията.-Ми те са се сетили кога!- След тези мои думи ме погледна като пес, изял отровен сандвич.-Ти си изглеждаш добре, що ще те барат?-Замазах.-Нямам дерман, бе братче!-Оживи се той.-На къра не мога да си свърша работата, половин човек станах.-Ще се оправиш! Е, няма да станеш на двайсет години, но поне най-важните дейности ще вършиш.Д-р Каблеров, водешият ми пропедевтиката казваше:-Е, много си убедителен! И стойката я имаш!То това е половин занят, ако и прочетеш нещо, ешът ти няма да има .Моето момче, няма такова положение "Не чувам галопен ритъм"! Казваш "Не се чува". Какво си мислите вие?Ако изчезнат бученето в ушите на бабите,т оплите вълни в климакса и лепненето на устата всички отиваме в производството !-Ванка, я мръдни да седна! -Налегна ме снощното. Играхме карти до припадък, нали ги бях минал по три пъти въпросите!!!На всяка терца бай Коста ревеше като Юндолска мечка:"Ей, къде са гаджетата,бе?Няма да влагаме чувства, че си сложим белезници и ще се шибаме с камшици!Цакай, отче!Свършиха ми козовете, чадо!" Ванката ромолеше като пролетен поток - синът абитурент догодина,зетя само изнася, идиотът, жената се чуди на кой да угоди...Тогава направих нещо за което още се говори във ВМИ(сега МА) Пловдив.Заспах! И Ванката само дето не ме беше завил.-Колеги, елате да видите нещо!-Срам голям, цялата група беше около мен!Сигурно съм изглеждал тъпо като Мечето Йоги, глътнало яденето на туристите, заедно с кошницата.-Много ли се измори, колега? - Джурнев ме гледаше през очилата си със смесица от гняв и недоумение.Този човек имаше Чърчилов тип обмяна(има такова понятие в медицината)-ядеше, пиеше и пушеше на корем, а беше в желязна кондиция.На него принадлежеше крилатия лаф, че дългите бедра почти никога не са логичния завършек на сочните дупета.Това по повод конкурса за сестри в отделението.-Ей, двайсет години съм тук, такова нещо за пръв път виждам!Докладвах, обаче, като трудовак - българин. Придобит порок, сърдечна недостатъчност в последствие. Отляво, сега тръгваща на дясно. Размина ми се, трябва да давам курбан на този ден. Допуснаха ме до теорията.Джурнев имаше навика на когото пише отличен да подарява по един червен карамфил. За отрицателно време колежките грабнаха по един. Аз изтеглих ритъмни и проводни нарушения. Деветдесет процента от кардиологията.Нищожен процент от тях бяха в главата ми и то разхвърляни като овце по пладне. Грабнах от един грък царски пишов и се притаих отзад. Седнах при Джурнев след около половин час. Поолял се бях - начертах му интервалите в нормален ритъм и най-често срещаните патологични състояния до милимунди както се казва.Така се бях издънил преди време в Селскостопанския институт-на изпита по неорганична химия написах всички изотопи на алкалоземните елементи до стохилядните на атомните маси. Веднага ме скъсаха. Джурнев, обаче се ухили:-Ами ти ги знаеш по-добре от мен!Иииииииииииии, ерудит!Наспа се и виж!А, да те видя на кардиограмата. До тук пет!-бях му станал симпатичен, знаеше ,че съм преписал. -Познаеш ли я, признавам те!Най-рядката аритмия е преждевременното възбуждане на мускулатурата на камерите. Май ми даваше жокер!-Вепеве синдром-стрелях в тъмното.-Браво!-Карамфил не ща!-Ха-ха-ха-ха-ха-ха! Няма, пет става ли?Мислех да се поназлъндисвам, но нейсе...-Трябва да го има някъде това понятие, докторче, дето името така приляга на суратя на човека все едно за него е измислено - Бай Коста се ядеше със Сотир от съседната маса. -Тая слива там, как да й викаш? Кое е по-добре - да си умрял без да те заровят или да те заровят без да си умрял, а? Няма ли го по вашите, дебелите книги? Ти нали пишеш? От мен да го знаеш - писането на книга е като убийството, направи ли се без мотив,автора остава неизвестен.Улавяше фрази отвсякъде, като мен, между впрочем. Понякога се чудех има ли нещо в главата. Само понякога, защото през повечето време бях сигурен, че е празна.Ами инфекциите! Оле, майко!Не бях ги почнал.