ЕСКУЛАП 3 Рентген

Оскар Уайлд беше казал, че красотата сама по себе си е гениалност. Оскар хомосексуалистът сигурно е идеализирал, съобразявайки се с ограничения кръг хора, готови да го подкрепят. Най-малко тя ми се вижда гениална. Винаги идва в най-неприятните моменти на живота и ние се залавяме за нея като антипод на всичката горчилка, която сме събрали. Нямаш ли пари за бар, отиваш на изложба, не ти ли достигат средства за бурна любов на Бахамите, Кушадасъ или Велинград, преживяваш семпла, красива имитация на същата, ситуирана в квартални кафета, квартири на приятели и так далее. Жизнерадостните песни обикновенно са лек жанр, но виж, тъжните ревливи оди за измяна, ревност и всевъзможни гадни номера - това вече е красота. Сигурно тази услужлива машинка мозъкът, предпазвайки ни да не гръмнем в кашите, който сами забъркваме ни отвежда в "Царството на красотата", където всичко е нематериално, измислено и най-вече безплатно, а пък е и идеалното място за посипване с пепел на материални загуби, интимни оплесквания и житейски крушения. Има един особен вид мазохисти, каквито сме всъщност повечето, които виждат красотата в преживяването на мъката след нещо загубено вече. А бе, отде да знам, може и да е прав Оскар, но за мен лично будят съмнение методите за постигането й - служителите на Господ с безброй шамари и камшици по гърба (там върви с пречистване бонус), поетите с рога по главата, олигофрените - генетично. Нима има нещо по-красиво от една вечно засмяна, сияйна дебилна физиономия! Ма, що Ви разправям тия работи?... Забравих... няма значение... имах нещо на ум, но друг път.Предстоеше ми изпит по рентгенология. Малък изпит, събираха се доста групи и нашата беше от 13 часа. Бай Коста го нямаше в барчето. Беше на антибиотици. Простинал нещо. Проститутките на Кемера го бяха намерили чисто гол насред пътя.- Събуждам се, докторе - така ми викаше в пристъпи на умиление - и се барам - гол и отгоре с чаршаф. Викам "Аз съм в моргата!", ние у нас чаршафи нямаме. А те, момичетата ме прибрали в едно бунгало, нали се познаваме, де!Сега щеше да стои в къщи и да псува кучето, че като го види си затиска паничката с лапи да си пази яденето.- Тоя дзвер видиш ли го? Два пъти съм минавал митницата с неговия паспорт. Никой не се усети. - Много обичаше животното.Вечният състав на барчето се беше разнообразил - един дебелак с доста скъпи на вид очила и и едно апетитно гръбче с прекрасен задник накрая. Не пасваха на обстановката тук. Искрено се надявах и аз да не пасвам. Зоя хич и не се напъна, усетила че става жертва на по-висша кауза. Баровецът се потеше и ръкомахаше, а мадамата сто на сто беше фиркана. В десет сутринта! Ай! Шишкото скочи, хвърли "зографка" на масата (сигурно си спомняте жълтите стотачки с образа на един, много приличащ на Георги Марков) и тръгна да си ходи. Бавно, все се обръщаше като в сладникав американски филм. Явно се надяваше тя да го последва, но сгреши. Концентрирах се. Това дойде много на затъпелите пубери и те се вторачиха като изтървани в нея. Момичето се замъкна до барплота и седна на един висок стол. Втора грешка, защото след секунда и аз бях там, уж да си говоря с жената-мъж. Ако сте забелязали, много е престижно да познаваш бармана или портиера в едно заведение. Въобще, у нас такива плебейски професии като сервитьор, таксиджия, бензанджия се считат за хай, а в западните сериали с тях се занимават предимно негри, непробили в музиката или баскетбола. Аз, лично, впечатления от оная действителност нямам. Дамата до мен, между другото имаше и хубав профил, ги беше гледала явно, защото не ми обърна никакво внимание. Като някой квартален алкохолик, на когото му свършват парите, си поръча джин след уискито. Сто процента, че никога не е пила толкова и двеста, че след джина нямаше да мога да я свалям, защото ще се налага да я вдигам от земята. Така наивно пиеше човек, който не е разбрал простите истини, че алкохолътхваща време след като го погълнеш, че явлението е задълбочаващо се и не е сигурно, че след като изпиеш две чаши след още две ще си само два пъти по-пиян.- Ти какво, кварталният уникум ли си? - разстреля ме от упор.- Така, както се сопкаш, ще амбицираш някой, ако пък и на теб ти хареса, отиде ти бъдещето!- Не бой се, няма да изпаднеш в такова затруднено положение! - Срещу мен се обърнаха най-хубавите разплакани сини очи, които бях виждал. Веднага попаднах в една от десетте категории мъже, който жените не харесват - романтиците, дето се влюбват от пръв поглед.- Насълзени са ти очите, да не ти влезе джин в носа? - Не знам защо го казах. Може би, защото съм глупак - Да не се караме преди да се познаваме! Хвана ме яд одеве като видях как жена като тебе си разпилява емоциите за онази медуза.Сълзите и пак текнаха. Да знаете, братя, простотията няма почивен ден. Що не вземех да се гръмна? Докато й говорех, по-скоро досаждах, тя ме рисуваше с червилото си на една салфетка. Доста професионално, само малко ми беше стеснила раменете. Благородно - ако някой наречеше обекта на любовта ми "медуза" щях да му смачкам и главата.- Художничка ли си?- Да - последното го разбрах по интуиция, защото се удави в хълцане.- Авангардни методи, а?Не ми отговори и по-добре, защото да спориш с художник за шарки е най-загубената работа на света.- Я ела насам! - Тя се облегна на мен и в знак на съчувствие и избърсах носа със собствения си портрет.- И ти си падаш по екстравагантно бърсане на нос.- Е, искаше ми се да си запазя този ранен хикс в алкохолистичния му период, но дано поне съм мръднал от квартален идиот до пенсионер, готов да помогне!- Можеш ли да ми помогнеш, старче? - Вече се смееше като онова слънчице, когато мечката се жени.- Как се казваш? - Не знам защо си мислех, че веднага ще ми го каже. Можеше и да стане, ако жените от малки не бяха обучавани, че колкото по-труден показват характера си, толкова ще са по-интересни.- Едва ли ще го помниш до утре. Искаш ли като мъртъвците - имената остават долу, само душите се търсят?- Не знам какво има там горе, но всички ще сме сенки. Да се прегръщаме, да се докосваме, да се любим можем само тук. - Бях сигурен, че това не са мои думи. Отнякъде бяха дошли. Да имах да вземам - тази не беше обучавана, а си беше луда, та дрънкаше.- Харесваш ми!- И ти на мен! - Май излъгах.Точно в този момент отвън се чу тропане на нерегулирани клапани, най-вероятно на "Форд", най-вероятно, каран от Ицо.- Да уредя ли да те закарат?- Ще ти бъда благодарна - сега пък тя улови моментната ми студенина и си я преработи в лед.Ицо вече влизаше. Спря се. Хареса му.- Ти яко учиш, а? Ще ни запознаеш ли?- Рано е още, момче, като отидем на оня свят, чети некролозите!Той зяпна, а сигурно и тя нямаше да му обясни. Щеше да се опита да я сваля, но аз знаех сценария - През половината път щеше да си мисли, че ми е гадже, една четвърт щеше да набира кураж, а на човек като него останалата четвърт нямаше да му стигне да се уреди. Ако не живееше във Варна, разбира се.Тръгнах към института. Валеше. Капките се заровиха в косата ми и скоро близнаха кожата. Всъщност, само това приятно усещане свързваше този дъжд с Елинпелиновия напоител на Майката-земя. Химизираният му вариант скоро щеше да омазни косата ми и добре, че не беше зима, защото всичко вълнено замирисваше на пран вълк.Лош жребий! Влязох заедно с Трендафил, бъдещия доктор Хаджийски. Майка му беше заместник-директор на най-голямата козметична фирма в града. Бяха се обадили за него. Изтеглихме рентгенови снимки за практичния изпит - бой на негри в тъмна нощ. Тренката седна и изсумтя:- Не е качествена нещо тая снимка!Денев побесня. Все беше очаквал нахалство, но не бяхме на изпит по фотография, да му се не види. Ех, прекрасен комунизъм! А, скъсай го, де!- Добре, вземете друга - фалцетът му ми проби ушите.- Тази, дааааааа! Основите са отрязани - Трендафил сочеше върховете - Но ще я разчета.- Кое каза е отрязаноооо? - Професорът гледаше свирепо като турчин, сварил жена си с кюрд.- Върховете, казах! - От стара коза яре беше Тренката - Че какво друго?Прединфарктните състояния в учебниците биха били много по-нагледни, ако бяха снимали Денев на момента:- Така, давай!- Има процес в белите дробове.- О-о-о, това са бели дробове! Разкошно, колега! И какъв процес?Не съм сигурен, но мисля, че Трендафил му се обиди. Знаеше се, че между изпитните снимки има и някои по-екзотични и той реши, че тази ще да е:- Или е туберкулоза или е рак!Ако беше прието изпитващите да бият, Тренката хващаше първата закуска в ортопедията.- Или изпъкнало или вдлъбнато. Браво! Второ теглене! - Професорът запристъпя като десантчик без парашут на крилото на пикиращ самолет.На теорията заваляха отново бисери. То не бяха пневмонии с перикардити, рахит при пенсионери, бариеви каши за диагностика на дълги кости, но Трендафил грабна тройката. Имаше нагласата за повече, но...Аз се справих добре със снимката, не знам дали екзаминатора въобще ме забеляза. На теорията вече се беше окопитил и аз му се видях удобен за разпъване. Бях изтеглил история на рентгенологията - от цял чувал... Говорих дълго и увлекателно.- Колега, има един нов подход, който изведе специалността ни на модерни позиции, сещате ли се?- Ядрено-магнитният резонанс?- Не!- Компютърната томография?- Не!- Аксиал....- Не, не, не - телевизионният екран!!! - Тоя ме гавреше.- Телевизионният екран е изобретен трийсетте години!- Ще се видим на есен!Мамичката ти стара! Аз обрах пешкира! Добре, че бай Коста беше в барчето да го видя колко е пиян и да не го задмина. Сядаше, ставаше, искаше да си ходи с щеката от билярда.- Ааааа, докторе, тук се пипна боли ме, там се пипна боли ме. Счупен Ви е пръста, госпожо. Ха-ха-ха-ха-ха! Т'ва са антижени, бе - за ядене и пиене, всегда, за секс - йок. Еволюцията обърнаха, ей! И къв е тоя салам ма, Зойче, от динго ли е ?Малко пих. На вътрешните - Бог с мен!