ЕСКУЛАП 14

- Като не можете да пиете, няма да ходите за риба, бе! Групичката около бай Коста имаше вид на, току-що разминала се, с кълбовидна мълния. Байчото се беше присламчил сутринта до едно от момчетата и то, горкото, да не му чупи хатъра отиде да вземе пиене от магазина в селото. След около час вече се въргаляше на тревата до колите и мучеше неразбрано. Разбира се, моят спътник въобще не се и опитваше да си превежда. Оказа се, че хората бяха дошли чак от Габрово за шаран и само тоя, препарирания синковец, на земята имаше шофьорска книжка. - Хич и не го чакайте! Като го гледам с тия меки коловози... Я си съберете вЪршини за през нощта! Знаете ли извънземните като кацнали в Габрово и поискали назаем гориво какво станало?- Не.- Ми, от тогава никой не е и чувал за тях. Продължи да издевателства още известно време с истории за габровци и демонстративно ги заряза. Трудно се научих, донякъде да релаксирам в почивните дни. Спомням си като малък имах един съсед журналист. Хобито му бяха световни статистики. Хилейки се обясняваше, че лекарите и журналистите живеят най-кратко. И аз се хилех тогава. Мислех да ставам радиоинженер. Наскоро прочетох " Естествен роман" на Георги Господинов. Готин пич. С готин роман. Има доста биологични, медицински и физиологични постулати с примери вътре. Цитирани с подобаваща подходящост (донякъде), макар, че не обичам думата ''подходящо" - винаги може да те подхлъзне. И аз така - от мойта си камбанария, къде уместно, къде - не, вкарвам в тая смешка 'Ескулап" "интелигентни" разсъждения" в признатата за неинтелигентна и антитворческа, хуманитарна нива. Не споменавам автора случайно, не го споменавам и нарочно. Изненадах се, че за първи път забелязах в художествен текст един малко популярен, но основен закон в еволюцията - всеки организъм в индивидуалното си развитие накратко преповтаря историческото развитие на рода си. А, защо не и на еволюцията като цяло? Дълго е за обяснение, пък и не е нужно. И той, като мен не е стигнал до първоизточника на това вярване. На мен ми е по-малко простено - все пак специализирано съм го изучавал, а ето, на , мързи ме да се разровя из прашясалите бумаги за сравнение. Като ме мързи, ще разсъждавам! Може пък така да прикрия невежеството си. А може и да не успея. Та, видя ми се необходимо това уточнение. Ще ме прощавате! Накуп, за всичко, като сте по-балгосклонни.Само едно не разбирам - защо по-"сложно" устроените и мислещи люде, живеят по-кратко , както е било характерно за пещерните хора, а тези които практикуват занимания, подходящи за пещерняците, винаги са по-дълголетни. Дали пък в закона не е изпуснато да се каже, че историческото развитие е повлияло на физиологичното. И има ли тогава спор, че съзнанието определя битието? Айде, стига! Петър след време да не ме сложи на проветриво място да му разсъждавам на уше, а другите да са на топло в бакърени джакузита! В тоя ред на мисли няма да забравя един от шофьорите в Спешното - къпеше се само при стихийни бедствия с изливане на вода в тях, който каза на дежурния колега ни в клин - ни в ръкав:- Докторе, уж много сте учени, пък ей, на - три пъти оправям жената на вечер и като дойда тука и някоя докторица моа да мушна! Само им се точите. И книжки четете!- Простият човек, Пауне, е по-потентен защото няма психични бариери и умствени аналози! Паун не го разбра, но аз сериозно взех да се разкайвам, че навремето не ме записаха в Строителния техникум нашите.Ако разкажа (разказва съм ,де) на някой колега отпред или отзад на бившата Желязна завеса, как съм превърнал автомобила си в кафене за да мога да не пропусна тази сутрешна напитка или как ям на крак в обедните часове, абстрахирайки се от ударите на някой пациент по вратата, който "само искал да пита" точно в дванайсет и как се прибирам по тъмно, понеже някои майки считаха за върховно светотатство да събудят детето си в работното ми време или пък "от една седмица е така, ама сега е баш болно", ако не знам добре и езика (а, аз не знам почти никакви), ще си помисли, горкия, че съм огняр в някоя поликлиника, назначен от трудовата борса. Затова използвах всеки един момент да разпусна и риболова като, че беше най-достъпен. Не вярвайте на теорията за стреса, стреснала цялото прогресивно човечество напоследък. От него бягане няма. И няма единен стрес, ще ме извиняват психиатрите (на корем, бъркани с психолозите, които не са медицински кадри). Ще ме извиняват и психолозите. Виждал съм хора с инсулти и инфаркти, които не могат да се подпишат и едвам са свалени с линейката от места, в сравнение с които девствените южноамерикански джунгли са като детски площадки. Редом до тях настаняваха хора на интелектуалния труд, подгонени от банки кредитоискатели, разведени за разликата в пиесите, които харесват, колеги и проч, кандидати за статистиката на онзи мой комшия от миналото. И всички стресирани. Чудно! И удобно! Отпадаха обясненията за лошите условия на живот, беднотията и неправилното хранене, както и невъзможността за качествено медицинско обгрижване овреме.Бай Коста си имаше закон: "Ако пиенето пречи на работата, зарежи работата!" Като се кротнеше , обаче, след време, пак стреса щяха да набедят. Не ментетата! Живот! Другата тънка нишка е метеорологията. И аз работя в тази сфера напоследък. И зашо, не! Полкове колеги са се добрали до пенсия с мъдрите съвети на Любка Кумчева и Минчо Празников:-Ръката ли те боли? Миии, виж времето какво е! Ще вали! Астмата? Задух ли имаш? Така е когато се сменят сезоните! Юни ли, какво е? Амииии, то с този парников ефект можеш ли го разбра кога е пролет, кога е лято?Имаше и колеги, останали в историята на локалната медицина с методите си на уравновиловка, като по този начин улесняваха нас, простосмъртните в комуникацията със средния медицински персонал. В началото на практиката ми имах пациентка на сюблимните тогава(а и с много малки изключения, винаги в развитието на жената) четиресет и осем. Казваше се Виргиния Кочева.- Всичко ме боли, докторе, не знам откъде да започна. Коремът, бъбреците, краката вечер, а и сутрин, но по-слабо, вие ми се свят и ми шумят ушите. Но, не е критическата, усещам си аз! Нещо не се харесвам. Кажете какво да правим ! Ами то, така е - жена без мъж ...Подбно хрътка винаги се ослушвам за симптом, който може да бъде вкаран в каквато и да е медицинска специалност. Тук беше болката в едното ухо. Мисля, лявото. Изпратих я на оториноларинголог - уши-нос-гърло по народному. Не я видях около седмица. След време пихме кафе с ушолога - доктор Бахаров и той със много сериозен тон ми каза:- Докторе, искам да поговорим за случая Виргиния Кочева. Сещаш се! Абе знам аз какво да я правя, ама...По-възрастна е от мен, пък и жената ми се мотаеше в кабинета. Иначе щеше да й мине и ухо и всичко.Оттогава все се шегувахме със сестрата при подобни ситуации:- Случаят е аналогичен на случая Кочева! Трябва да й препоръчаме терапията на Бахаров!Как тежко звучи, а! Нали се сещате, че всички имена са измислени?Една сестра казала на доктора с който работила:- Не искам да ви плаша, но ако остана на същата заплата, ще се видя принудена да напиша мемоарите си.Това, обаче, е нещо съвсем друго и заслужава да му бъде отделена цяла глава. Чудя, се защо не взема да напиша един роман само от скоби. Идеята за глаголите е твърде експлоатирана.