ЕСКУЛАП 13

" Не знам, дали си представяте? Работата ми е свързана с хора! Изключително изморително! Да се занимавам със всеки!! ! !" Това беше втория по честота мотив, застъпван винаги щом научеха, каква е професията ми. Небрежно и уж случайно. Аз си мълчах. С какво ли да се изтъкна в случая? От професията ми не зависеха социалните помощи и бележките за дърва през зимата, невярно попълнените фишове в тотопунктовете, големината на яйцата по сергиите. Абсолютно нищо! Мълчах си и когато на маса, след първата още ракия, надълго и нашироко се обсъждаха свръхестествените способности на други лекари. С онзи, дебелашко -ироничен завършек на изреченията, все едно запознаваха някой начинаещ измамник на "тука има- тука нема", с изключителния майсторлък на Дейвид Копърфилд (илюзиониста, не литературния персонаж). След третото питие, обикновенно, маговете на медицината се превръщаха в корумпирани педали, дето, ако не бяха в болницата, майката им щяха да разплачат моите сътрапезници, ама аз да извинявам де, за мен не става дума. Мълчах си и в идиотски ситуации, като тази, в която съседка ми звънна в седем сутринта в неделя, пробута напред детето си, опънало бузи от закуската и измяука:- Я му виж гърлото червено ли е? Да знам, да го водя ли на лекар?Само не разбрах, тя далтонистка ли беше, или аз бях завършил задочно изгорялата гимназия за навиране в гърла, затъкнати от баници. Може би пък я беше гнус да бръкне тя самата, а пък на нас, "докторята" ни се носеше славата на дебилно - хладнокръвни в ситуации, свързани с човешки вътрешности. Но градация си имаше - на бялото черно не може да се каже! Основен момент в словесната атака беше Хипократ - онова старче, дето още се спори имало ли го е , нямало ли го е.- За какво сте давали клетва, а? Майка ви и.....! С нарастване на ранга и достолепието на съответния медик, Хипократовата клетва започваше да губи от очарованието си на аргумент.Не вярвам в последните десет или петнайсет години, някой байо да е забил един -два шута на вратата на Чирков или Черноземски и подобно юндолска мечка да се изреве:- Ти де се кле, бе, пу...........айна! Я да ръгнеш едно песмейкърче на мама! Пари ? Виж, къде ма клъвна петела?По - късно нечий гениален ум реши, че лекарят на частна практика, влизащ в графата "свободна професия", затруднява институциите много. И излезе депеша: " Всички да станат ЕТ! С касов апарат!" Станахме. Заклети, да помагаме на хората в студ и зной, но и издаващи касови бележки. Идилия! Искаше ми се да пробвам на края на годината, в данъчното да мина с номера, че съм дал клетва и ако е възможно, да ми опростят налозите за година- две. Скромно! Ама после трябваше да им предписвам нещо, за мускулната треска на предната коремна стена от смеха , който щеше да последва. Та, ако ме гледа Учителят от някъде, да знае, че речитатива, кръстен на негово име, хваща дикиш при току-що завършващите,селските лекари в малоимотно-безработните райони и телевизионните предавания. Другата крайност беше още по-притеснителна. Спомням си, как един от хирурзите с най-левите две ръце, които аз съм наблюдавал в акция, се изцепи на една среща с пациенти:- Лекарят, дори един човешки живот да е спасил през живота си, пак трябва да бъде уважаван повече от някой, дето само формира храната си в саламовидно подобие и се жалва! Рече и отсече! Ами то всеки от нас е спасил поне по един живот, дори и да не подозира. Например..., като не отиде на работа някой ден. По уважителни причини, де! Отклоних се , май! Мисълта ми беше, че някои си се раждат научени. Какво ли самочувствие трябва да имаш, за да се изтипосаш пред публика със собствена книга от рода на: "Изкувството на любовта", "Как да се държим в обществото", "Десет начина за омайване на срещуположния пол", "Всичко за секса" или " Благоденствие в обществената и служебната йерархия". Ето, това е! Няма тая, няма оная! Много искам, да го взема един такъв експерт и кохортата му фенове, за половин година при мен. Няма да го карам да омайва срещуположния или същия пол, нито да става милионер. Просто ще си седим. Ама без успокоителни в края на деня.Един ден ми се изпикаха на кабинета. И аз гледах отвътре. Всеки е бил свидетел на феномена "селянин пред джам". Обикновенно си решеха кечетата пред някое стъкло, в най-близкия областен град. Светът го нямаше - само селяндура и гребенчето в задния джоб... и стотици жени, умиращи да раздрънкат ключодържателите, закачени загадъчно по гъзничните гайки на дънките им.Тоя път, обаче, не бяха ергените, съдиращи се от ръкоблудни действия по късни доби, а "старики-разбойники", като ги наричах. Бай Коце си беше счупил и двете ръце след поредица падания по стълбите в дома си. Бяха го работили две ортопедични бригади и го бяха гипсирали на две нива, така че с крайниците си отдалече наподобяваше германец - турист в Москва през 1943-та. Или поне пенсионерът Снегов в "Топло". Верните му другари, обаче, не го зарязаха. Бяха му прикачили пластмасова тръбичка по гипса и като се изкашляше веднъж, това значеше "ракия", два пъти - лимонада. На три го изпикаваха. Нено му намилаше:" Коце, жена ти не ти го е барала толкова, колкото аз!" Изпикаха го срещу стъклото на здравната служба. Отвън и не предполагаха, че ги виждам. Особеното беше, че Нено, не по малко пиян от Коцето, беше хванал с два пръста тестиса му, и не знам защо си мислеше , че това не е точно тази част от тялото му. След като "свършиха", старателно му го изтръска и прибра в дюкяна. В резултат, Коцето се прибра с опикан крачол в къщи. Та не ми пострада прозореца. Това исках да кажа. Честно казано, предпочитах да пикаят и да си отидат. Иначе ставаше страшно. Заболеше ли ги нещо и аз се впрегнех да им разясня болежката на клетъчно ниво, поглеждаха ме като тръби и цъкваха:- Тва, малкото е на водка. Нефелен ми се вижда.Ако пък ги претупах набързо, се почваше:- Брех, гнидата му с гнида! Ояде се!Но аз си ги обичах. Обраха се. Един по един. Имам чувството, че напоследък си отива колоритът на генетичната ни физиономия. Но мога и да греша. Сигурно винаги, по всяко време, е имало такива носталгично увредени съзерцатели като мен, които все тъгуват по старото. Игнорирайте ги. Такъв някой ще върне комунизма, бе! Но ме крепи мисълта, че ще се роди някой долномахленски Дейл Карнеги, дето ще напише ръководство за влизане под кожата на такива типажи, немръднали на йота от "Чичовци". Да го ду..а! И странно! Тези самобитни мислители, като че ли бързаха да си отидат преди да ни приемат в "Европата". Може и да си внушавам. Като мълчалив протест, против охамбургеряването ни (това, май беше американско, нищо!). Веднъж един от тях ми каза:- Да им таковам таковата! И Аспарух е приел племената така както са си! После чак оня козел Борис е решил да ги подкастри! И до днес не можем да се оправим!Защо ми се струваше, че след известно време ще имаме дефицит на българи, мамка му! При нарастващо население. Не съм антиглобалист, сакън! Аполитичен съм. И съм се клел (виж горе!) В такива едни разсъждения ме стресна гласът на бай Коста:- Красиииииииииииииии! Не ми мучи като издоена биволица! Отиваме с внука на разходка в парка! Дай нещо за мезе!/тоя пък внук, отде се взе?!/