ЕСКУЛАП 12
“- И аз те гледам, и Исус те гледа! - Крадецът се ослушал откъде идва гласа, но продължил да прибира в торбата, вещите от къщата. - И аз те гледам, и Исус те гледа! - Вече леко обезпокоен, започнал да търси ключа на лампата. - И аз те гледам, и Исус те гледа! - Светнал. Насреща му - папагал.- Как се казваш, идиот шарен? - ревнало нашето момче.- Гавраил.- Гавраил ли? Ебати и неподходящото име за папагал!- То и Исус не е много подходящо за доберман, ама виж как те гледа! “Бай Коста вече се давеше от смях, докато му разказвах вица. Той рядко се хилеше на измишльотините на някой друг. Помня го само ведъж да се е кикотил така. Отивахме за риба. Вече бях започнал като общопрактикуващ лекар и се отбих през селския кабинет да си взема кутийката с червеите, понеже я бях забравил в хладилника при ваксините. Веднага бях разконспириран от вечното присъствие, нищо, че беше неделя.- Докторе, идвам да ми изпишеш антистенокъдрин и от онез патрончета за изрусяване на мозъка. И една бележка да си изследвам кретенина и протоновото време!Тия ме утрепваха като котка в дувар. От две - три петилетки бяха на тези медикаменти - как едно име на лекарство и изследване не изговориха правилно.- Майна, кретенията аз ще ти я премеря, а протоните, чакай да си взема Гайгер - Мюлеровия брояч! - Бай Коста беше седнал на края на кушетката и фиксираше спирта за инжекции.Сладурът отсреща въобще не разбра шегата:- То и тати може, и аз мога, ма козата си иска пръч.-Ииииииииииииии, тия нямат акъл да си намерят къщите, бе! Все едно от гъз са раждани! - изтиках го навън и взех да се замислям, дали да го вземам с мен като "консултант" при прегледите.Язовирчето беше близо до селото, в което практикувах и както се очакваше, мангалското войнство беше на линия.- Бря, ще има каракуда, дето има цигани и каракудата е там! Мангал, мърдай, да не стане бой и да участваш в него в главната роля на бития! - Размина ни се по причина, че на повечето бях лекувал децата. - Сега няма да се излагате, това място тук е дълбоко и трябва да бъдем ние на него, цял доктор е тука, ей! - Байчото веднага зае администраторската функция и пренареди хората по брега в своя полза.След половин час напразно кесене отново се провикна:- Тия ни издокараха, тука е плич, все едно в кенефа я хвърлих тая пръчка. Ей, Гонзо, да, ти, с големия нос, я мръдни малко!Станах свидетел на интересен феномен. Едно толкова, жилаво и приспособимо, и не на последно място, нахално общество, като ромите, си събра такъмите, и в името на това да не ме обидят се преместиха на другия бряг. Бай Коста възпроизведе по един звук на облекчение от всичките си телесни кухини и седна. - Ни ги люба, де да знам , в червата ми бъркат!Замълчах, не бях съвсем съгласен с него. Не знам защо, никога не съм гледал на тези хора, като на необходима смет около контейнера на цивилизацията. Те бяха едно чудовищно изключение в обществото. Напук на всички приказки за "титаничните" семейни надбавки и социални помощи, които получават, циганите са един нагледен пример за това, как историята си оставя модели за колекцията, събирана с вековете. Мисля, че е ужасно е да се родиш различен и, поне десет пъти по-ужасно от това, е да се родиш циганин. В началото на третото хилядолетие, те не бяха мръднали от статута си на помощен персонал, в леярната на чуждия прогрес. Белязани за вечни времена от ДНК-то си, явно се бяха примирили, че докрая ще е така. Не ги вземаха на работа, не ги вземаха в нормални училища, не ги мислеха, не ги приемаха насериозно. И, това едва ли скоро ще се промени.- Абе, какво да ти кажа! Кой ли на тоя свят не се е опитвал да ги вкара в пътя! Те са гьон, бе братче, ни приемат, ни предават! Все чакат, Гойко Митич да дойде на шарен кон, да ги поведе към Циганория.- Може и така да е! Но, междувременно си мисля, че трябва някой умен държавник да ги впише в обществото. Доста хора са, не можем да ги скрием просто - мина това време. Аз, от себе си правя, каквото трябва - обслужвам ги на равна нога с останалите. И да ти кажа, имам много по - малко проблеми , отколкото с "псевдоинтелектуалците от селски тип"- Я не ми разваляй риболова с муджехидински притчи! Ай, ша го тура на баща ти в ...! Баш на най-скапаната макара ша удари! Видя ли му опашката, а? Изми ми мъдурите и избяга!Наскоро беше излязла последната част на "Властелинът на пръстените". Изумих се като разбрах, че онова човече Ам Гъл е струвало на създателите си, около милион долара за компютърното му изработване . Ами че аз имах един пациент, който беше едно към едно с него. Митката. Само трябваше да му притурят едни силиконови ръкавици, защото на онова му бяха много големи шепите. И да го изкъпят. На ръст го докарваше. Едва стигаше педалите на една стара "Украйна" с рамка, от ония дето германците яхвали, като им продупчат резервоарите на мотоциклетите. И какъв милион долара, бе! Обръщаше му се крикоидеята да копА като улав, за 6 - 7 лева на ден. И без пари щеше да им играе, само да оплакне оченца в Лив Тейлър. А на колко пози, за майките и лелите им, щеше да научи американците, бедна им е фантазията. Дори и тая на Толкин да вземат. "Такива бащите им ги правят, когато най не им се такова, нъли ма разбираш"- каза байчото за него, още щом го съзря.Защото Митката и един пастор (Така и не го разбрах от кои беше, но поне не го издирваха, всякакви религиозни организации, да им връща парите. Почтен човек.) ме чакаха пред кабинета, когато на връщане минахме от там.- Докторе, жената отиде на море. Можем ли да разберем, какво е правила там, като се върне? - Митката се беше навел доверително до ухото ми, но акустиката в бившата сладкарница, преправена от кмета на здравна служба, му изигра лоша шега.- Може, ако реши да ти разкаже цветно как са я еб...ли! Кат си дойде като войнишко канче за издаване! Ха-ха-ха-ха! - Бай Коста може и да пиеше, но както е известно, слухът няма общо с чернодробната функция.Митката преглътна и продължи:- Абе, хубаво ми е с нея, ама като мина отзад - мра! Няма ли церове да иска все отзад?Застанах нащрек. Ситуацията си беше като топла вода за шоколад, както се казваше в един филм, за сетивата на световния шампион по мръснишко словозастрелване.Не знам дали сте забелязали, но най-големите циници, всъщност са домошари и традиционалисти до дупка. За това сега, не се учудих, когато вместо да предложи да му покаже не боли ли отзад и да изрази съмнение, дали това не е някаква проекция, на собствената податливост към разюздани желания на задните части на Митката, от устата му излезе само:- Ский го, тая калиманда! Ми то ко имаше, нали доктора за мойта щеше да даде!Даже и не изслушах бай Неделчо, пастора. Докато вкарвах онзи идиот в колата, от кметството излезе секратарката:- Баси бомбите, ако ма удари една, ще мириша един месец на цвик!Да, ракията на пазачите горе, сигурно ще да е била варена в медни казани, без калайдисване. Риба не донесохме.
Коментари