ЕСКУЛАП 11

Искам да ви обърна внимание! - шефът се беше облегнал на излъскания oт шофьорски погледи телевизор, нагласен единствено на XXL. - Няма всеки ден да викам водопроводчици аз. Как може кенефа да е пълен с бинтове? Никой ли не се бърше с хартия вече? Разбирам ви, особено жените - бинтът носи едно по-различно усещане, нали... Какво смърди, тука, а? Горкият! Миришеше на Менделеевата таблица, в частта й с инертните газове. Снощи нямаше много работа и направихме кооперация за скромно банкетче. Един колега се накълва яко. Оставихме го да спи в рапортната зала, но се оповръщал, явно в малките часове на нощта. Сестрата от кабинета, му деверуваше до известно време, уплашена за живота му и по-точно, от огромните бездиханни паузи между две похърквания, които биха накарали вълкодав да скочи през горящ обръч. Аз лично я видях, как след началото на нощната му регургитация (повръщане), напусна залата,хванала се за носа, както би направила и английската кралица, ако види лайно на хрътка в бисквитите за следобедния чай. На сутринта го събудих с доста зор. Беше сезона на дините и доматите, та се беше наклепал целия в алено.- Ейййй, да не сме били на катастрофа снощи, майна? Целият съм в кръв? Проветрихме криво-ляво, но кислородът в стаята все още не беше достатъчен, за да поддържа горенето.- Дичев, като чукча гледаш! - Бре, мама му стара, не бяха го избрали случайно за шеф! Разпозна го безпогрешно. Спомних си виц: " Стой, ще стрелям! - казал чукча на някой в храстите. "Стоя" - отговор. - " Стрелям!"- Ами , уморен съм! То, като никой не си гледа работата, всичко на нас пада.Наистина имаше много работа тогава. Понятието "личен лекар'', въобще не беше въведено в системата на здравеопазването. Отделенията за спешна помощ бяха притегателен център на всевъзможен контингент. Ентусиазмът на нас, младите (защото нечий велик ум беше измислил, че в най-екстремните животозастрашаващи състояния, трябва да се мотаят току-що завършили шерпи), да спасяваме човешки живот, ни караше да работим като луди. Сега контингентът е почти същия, но вече има един пункт повече за псуване: " Тъпото джи пи, дето не ни обръща никакво внимание". От лекарите винаги се оплакват най-много тези пациенти, които всеки ден висят пред кабинетите. Много от тях вече бяха развили пристрастеност към бялото - ден без доктора ги докарваше до истерия. По- късно, разбира се, получвах и откровени предложения за евтаназия, например с бездействието си към някоя баба, да направя снахите собственички на къщата и двора, и други от този род. Устремът в очите ми в началото, обаче, заразяваше околните немедицински лица с желание за спасителна съпричастност. Освен веднъж. Отидох на адрес, подплатен по телефона със зловещото: "Не мърда, не диша". Нямах представа, дори и след прегледа на огромния безжизнен мъж, аджеба, какво го е довело до това му състояние. Синът му се подаваше като лалугер иззад кухненския шкаф :- Остави го, бе , докторе! Ела, почерпи се бира!Какъв ли ще е тоя катил, след като сто и двайсет килограмов мъж се беше свил до бюфета, като гей в женска баня. От несъсредоточаване ли, от неопитност ли, от що ли, този долу ми показваше поне три кардинални причини за смърт - сърдечна недостатъчност, хипогликемия и някакъв мозъчен инцидент. Действах ва –банк: хлофазолин мускулно, глюкоза венозно, последвана от пирамем и, разбира се, неизменния фурантрил. После се изправих. Реанимация не ми се видя нужна. Запътих се да си получа обещаната бира. Но, не би! Мъртвият скочи с пъргавината на гепард с краста, взе една тесла и изрева:- Ебах ва ввввввввввввввввв ветеринарите!!!!!!!!!!!!!!!!!! - откъсвайки кабелите на монитора, струващи към того момент 240 лева.- Казах ли ти? Казах ли ти, ааааааааааа? - синът му ме водеше с една-две дължини по тесните коридори. Аз все пак носех чанта.Някъде по това време, започнах да осъзнавам безпредметността на напъните да променям натюрела си, според едно, толкова случайно събитие в живота си, каквото е професията или положението в обществото. Имам колеги, които не допускаха до себе си човек, без медицинско образование и престижен пост в тази система. Имаше и пичове, плуващи свободно във всякакви води и чувстващи се свободно във всякакви компании. Имаше и самотници. Както навсякъде, впрочем. Аз ли не разбирам живота, той ли е прекалено сложен, но все си мисля, че стойностните неща в човешката история са създадени от последните две категории хора. Стерилните общества от сноби, раждат единствено злост и клюки и, разбира се, тяхната си елитарна култура, за собствена употреба.Имах един преподавател в университета , който все повтаряше:- Шибана държава сме, ей! Всичко ни наопаки. Ония навън си имат аристократи от векове. После идват парвенютата и поплювковците, мафиотите и селскостопанските производители. Имат кинти, ще им се да се наврат в някой кръг. Ама не ги пускат! Не им е синя кръвчицата и им личи. Не знаят кой е Бодлер, не знаят кой е Платон, не знаят в коя ръка се държи ножа, сервират ли им охлюви с девет прибора се опулват, като пред овца с три крака. А тука! Хай - средите се образуваха от капути и сега тепърва ще си отглеждаме патриции, след като си изтрепахме интелигенцията след Девети. Ще стане, ама друг път!В този ред на мисли, вечерите сега преминаваха в същото барче, от предишните глави, само дето аз бях много по-зает, а бай Коста доста по-свободен. Годинките му напредваха, все по-трудно намираше работа, особено след като напоследък го подгони параноята, че всички собственици на строителни фирми са латентни хомосексуалисти и той е призван да ги разкрие. Ама уцелих време! Бяха напипали "Дискавъри" и внимателно следяха филма за смяна на пола, при доброволци в Щатите. Идеята беше, че женска вагина при мъже, се прави за раз бройка, фасулска работа. Докато обратното положение - пенис при жена, отнемало около 18 часа къртовски хирургичен труд. Бай Коста маркираше всяко движение на екрана със сумтене и квичене:- Навсякъде са, мамка им! С фалшиви патлаци. Пари за хляб нямали! А по тринайсет хиляди долара за скопяване имат! И да знаеш - готини ги барват. С Пепо - Клюката веднъж объркахме един в подлеза на "Тримонциум"!В градчето, където работех, имаше двама по-известни транссексуални сладура и по закона на “де-да-знам-кой” и двамата ми попаднаха в пациентската листа, когато напуснах "Бърза помощ", и започнах като общопрактикуващ лекар. Естествено бяха от "евтините" - роми, заделили по две-три хиляди долара, за нескопосана операция на родна територия. Криминогенни елементи. Упойваха мустакати тираджии на магистралата с диазепам и ги обираха по средата на предплатения акт. Единият води дори дело за признаване на пола, което нашумя в пресата, но го отсвириха. Трябвало да представи доказателства, че е повече клонящ към новия пол, отколкото към предишния. Не успя. То и мен да ме бяха накарали да доказвам пред трийсетина свидетели и медии, че съм мъж, едва ли щях да успея. Първо ги беше налъгал, че се е оперирал в Германия, но после изтърсил :" Бат Радко ми праи гърдите!". Бат Радко, фелдшер с прякор Доцента (обирал бабите до- цент, след получаване на пенсиите) го беше нафраскал с прогестерон до небето. И, между другото, беше постигнал доста задоволителен резултат с бюста на Красимирка. Наскоро разбрах, че магистратите са изпаднали в интелектуален и правен амок, когато и двете " кописки" ( с тази звучна дума, наричаха подобни индивиди по този край) се издънили и предстояло да ги вкарат в затвора. Дали в мъжкия или в женския, един господ знае. Все си мислех, че хората, които съжителстват с тях на съпружески начала, са с разклатено дюшеме, ама когато един дойде дойде (" мъжът" на Сергейчо), и ми каза:-Докторе, кажи й , бе! И със свекървата се караме! Да не вдига тежко, утре ще забременее, какво ще я правим? - направо ръкоположих бай Коста, за един от най-практичните мислители, които съм срещал.Беше изписал на бара собственоръчно върху парче велпапе: "Алкохолът в малки дози е полезен във всякакви количества!" и не пропускаше да уведоми всеки новодошъл:- Пийни от тая водка. Машина на времето! Една чашка - и вече е утре.