ЕСКУЛАП 1

ПрологВинаги, когато седна на маса и компанията не е надлежно проверена поради небрежност, осъмване от предишна вечер, или по причина, че някой страничен черпи, се промъква по някой провокатор, който с присвити очи и зле прикрита злоба ще процеди през зъби дежурния рефрен: "Иииииииииии, ти, как стана доктор, бе? Глей, все едно утре ти е екзекуцията! Тая чаша сандър я направи! Иииииииии, що и аз не станах, та сега да си гледам кефа!" Приятелите ми, не - те не правеха тази грешка. Едно, че налитах на бой, друго, че на всички от тях бях усложнил поне по един бронхит до пневмония, или в най-леките случаи клечаха разстроени (стомашно, не душевно) по седмица в къщи и се налагаше да им давам болнични. И на тях, и на жените им, а в случай на особено умиление и на децата им. Те по този въпрос провокативен, терзания нямаха. И реших, не особено последователно и граматически издържано, да развенчая господстващия мит за трудностите по взимането на докторската диплома.Аз съм учил и в Селскостопанския, единствения в Родината ни, в Пловдив. Пълно с африканци, престижно. Преди отаковането на текезесетата. Казваха, че го построили далеч от Медицинска академия, да не могат докторите между упражненията да завършат и него, но не е така, гарантирам. Окомплектовано с неуредиците в Здравеопазването към того момент, едно такова четиво би ви помогнало да псувате, вече без задръжки, всичко що е с бяла престилка, включително и лелките в детската градина. Гледайте на него като на хапче за стрес, като на мезе за ракията, повод за разговор с непознати и познати, като на душевна боксова круша в трудни моменти. Не търсете многопластовост, такава има в големите класически романи, бутер тестата и тоалетната хартия... понякога...Увод Телефонът се напъна да се разхвърчи от бакелита. Като гаден черен дух, държан сто години в бутилка. Без бандерол. Издърпа ми вандалски съня и ме остави сдъвкан и беззащитен. Само два-три пъти през живота си съм бил по-пиян от тази сутрин. След секунди (броят им беше упоменат в упътването за ползване), отново се закрещя и ми разби бутилката в главата. Посегнах да го вдигна, но той се изтърси на земята заедно с указателя. Добре, че слушалката и останала машинария бяха свързани, та да не заспя докато ги издирвам.- Как си приятелю? – Миленчо, идиот неръкотворен, бъдещият доктор Панайотов.- Учиш ли? - Тъп въпрос. С подобаващ глупав отговор.- Да.- И аз, седемдесет въпроса минах! – не лъжеше. Как да му кажа, че преди два дни съм си изтървал учебника по атоанатомия – най-силното, известно в света приспивателно, зад спалнята. И не го извадих.- Ще ти се обадя после, сега съм на костите на таза, айде - почти веднага след това заспах. При второто позвъняване скочих като опълченец, хванал нещо венерическо.- Как си приятелю? – ма, какво им ставаше, бе?! Ицо – друг олигофрен. Беше бодигард в една дискотека, ама й спряха музиката откакто военните, живеещи в апартамента отгоре направиха седяща стачка по пижами. Инак можеше да им признят по един задочен курс за диджеи. – Да пием кафе, а? – вложи цялата си нежност.- Уча яко, а после, а? – Една лъжа повторена неколкократно, пак си остава лъжа, но спасява. - Затварям. Чупката - Учтив съм с приятелите си. После го компенсирам.Явно нямаше да се спи. Отидох в кафето отсреща. В заведение от този тип биха ти направили забележка, ако започнеш ядрени опити, например. Нямаше значение кога ще дойдеш – в осем сутринта или в единайсет вечерта. Винаги беше едно и също - група пубери с мания, че са в Космоса в евтина безтегловност (от по стотинки бирата), някой пришълец, една барманка, която познавах добре... много добре. И колежката й – мъжко момиче, което би докарало до депресия и Мартина Навратилова. Пребиваха диджея през вечер. Най-досадно беше, когато се случеше на касетата с блусовете. Половин час. Можеше да поканиш някой на танц, да му разкажеш за семейството си и да се ожените (или омъжите). Собствениците от немай къде наеха и охрана. Един човек. Но още в първия ден, когато мутрата отсъстваше, Ерик Клептън подгони Елтън Джон, той пък - Лайнъл Ричи и така нататък и така нататък...После пребиха и мутрата.Зоя (никога не съм си представял жената до мен да се казва Зоя), заряза бара и колежката и тръгна към мен.- О-о-о! За вълка говорим, а той в кошарата! – от месец бях единствения вълк в разговорите им. Ако трябва да съм искрен и те бяха една от малкото кошари, които ми бяха останали.- Ами довечера да спя при стадото, а?- Нямаш проблеми, само да ме изчакаш да си свърша ревизията!Като жена ми харесваше много, но това “нямаш проблеми” разваляше всичко. Все си спомнях вица за българина, попаднал в публичен дом в Щатите и сварил гола разкрачена проститутка в стаята. Казал й: ”Абе аз съм броил двайсет долара! Я ставай, обличай се и започвай да се съпротивляваш!” Седнах при бай Коста. Пак беше пиян до абсурдизъм. Това е “изъмът” на абсурда. За всяко понятие си има “изъм”, който показва, че отдавна е хронично. Обикновено повтаряше само: ”Сирвупле, пожалуйста, атаман Петлюра” и спеше. Сега обаче го напипах в началото.- Женитбата, мойто момче, е като разкрачена на стола до теб курва. Не стига, че й плащаш сметката, ами и всички останали й разглеждат задника, без ти да имаш тая възможност!” – философ дървен. Никога не се беше женил. Впрочем веднъж май... Ами, да, имаше син. Напиваше се като талпа и всеки път като го качвах в такси, шофьорът проверяваше да не му е изпуснала газовата уредба. Той беше един от първите, от които чух първообраза на фразата:- Абе какъв доктор ще станеш ти, бе? Гробарите процент ще трябва да ти плащат.То такъв един трънлив път ме свари най-горещото и безплодно лято дотогава. Главата ми се пръскаше. Нямах никакви пари. Поработих в чужбина и ги вложих в купони и момичета с кухи крака (и в двата смисъла). Добрият късмет си беше взел дългосрочна отпуска от мен, а за степента на собствената си деградиралост съдех по това, че за втори път препрочитах “Потокал с часовников механизъм”. Главата ми отказваше да участва в каквито и да било комбини с мен. Даже и да ми хрумнеше някоя идея, сякаш я бях прочел във вестниците. Нямах приятелка – наполовина спонтанно се зарязахме с предишната. На хората, на които имах да връщам заеми, Деветте кръга на ада се виждаха като жалки окръжности в първолашка тетрадка. Изобщо това лято неудачниците не вървяха (като до ден днешен). Имах и изпит по физиология при Попа, за който казваха, че когато боговете говорят и фактите нямат вече никакво значение...