ЕДИН ДЕН В ГЕРМАНИЯ

Събуждам се сутрин. Вече са минали малко повече от 6 месеца откакто съм тук. Боже, колко бързо тече времето. Все едно се намирам на някакво място на което всичко преминава наоколо с такава скорост, че имам чувството че, аха да си затворя очите и ще се събудя поне с 10 години напред във времето. Може би това е от забързаното ежедневие, което водим....
Както и да е. Влизам в банята да си взема едно сутрешно душче и се изумявам как все още не мога да се оттърся от милионите мисли, които се въртят в главата ми. Като се замисля, днес е първият ден от 2 седмици насам, в който се наспах малко повече, и то за сметка на лекциите ми по математика. Но, няма как - довечера ще съм нощна смяна на работа, така че днес ще е ден за почивка. Но първо трябва да отида до центъра, за да ми дадат най - сетне така дълго чаканото разрешение за местожителство. Отивам аз там, и може би това е четвъртият път, в който ходя там за едно и също нещо. Добре, че служителката се оказва разбрана и ми дава този документ, иначе вече незнам - със сигурност бях решил пети път да не ходя... Сега вече съм пред дилема... часът е близо един и гладът в мен не ме оставя спокоен. От два имам други лекции, които са до пет и трябва бързо да реша как да си разпределя времето. Колебая се между това дали да си взема дюнер от гарата < там са най - евтини, а са и доста добри > или да се върна набързо вкъщи, да хапна някакви сандвичи, а след това да отида на лекции .... В крайна сметка решавам да отида до сградите на университета, за да предам този документ, защото го бавя вече с 2 седмици, да похапна на студентския стол, а после да му мисля за лекциите. След 20 минутки вече съм там, но за мое нещастие, в стаята, в която трябва да предам това нещо, няма никой .... явно пак ще се идва другата седмица ....Качвам се по стълбите... Тук студентския стол е на втория етаж - огромна стая във формата на кръг, навсякъде прозорци - светло и просторно ... Пълно е със студенти от всякакви народности - винаги атмосферата тук ми е харесвала много... Избирам си какво да похапна и се нареждам с таблата на касата... Сега се сещам, че в картата си имам към 1,30 евро и няма да ми стигнат, но за щастие, в портфейла имам още и се надявам, че ще мога да си додам от тях - все пак това е Германия и служителките тук по правило са много любезни и почти никога няма проблеми. Това което съм си закупил е максимум 3 евро. Поставям картата си на автомата и тая служителка почва да ме гледа на криво. Изваждам 4 евро от портфейла си и и ги давам, а тя пак ме гледа злобно и започва да ми говори с гаден тон, че трябва да и дам 5,80 . Симпатичното момиче, което е зад мен на опашката си взима нещата и възмутено отива на другата каса. Извинявам се още веднъж и и казвам че повече пари нямам и че може или да ми изтегли парите от картата и да и додам, или да върна нещо от нещата, който съм взел.... Не! и така не ставало .... Накрая ми взима 4-те евро, връща ми някакво ресто, защото явно чак сега се усеща че е объркала сметките и ме поглежда на кръв, изсъсквайки, че това можело да се случи само с чужденци... Много съм обиден, а речникът, който имам в запас не ми е достатъчен да се защитя и да и отвърна подобаващо, а не искам да се държа просташки ... Взимам си нещата и отивам да хапна, все пак не съм престъпник ... ама гледай, в тая Германия все още имало фашисти .... какво да се прави.... На лекции вече е очевидно че няма как да се отиде. Прибирам се вкъщи и сядам пред компютъра и попадам, в търсене на нещо интересно за четене, на този сайт.... Явно е трябвало да си излея впечатленията някъде, и какво по добро място от това тук ... Сега обаче хора, лягам да поспя, защото от 8 вечерта , до 6 утре сутрин съм на работа, и ако не си почина малко, незнам как ще я изкарам. Дано не съм ви отегчил много с моите обикновенни историйки....

Веско.