ЕВОЛЮЦИОННАТА ИЗМАМА

Дарвинизмът, т.е. еволюционната теория, се е появила с цел отричане на истината за сътворението, но тя не е нищо друго освен една провалила се ненаучна лъжа. Тази теория, която твърди, че живите организми са се появили случайно от неживата природа, бива опровергана с научното доказване, че във Вселената и живите организми съществува един много очевиден “дизайн”. По този начин фактът, че цялата Вселена и всички живи същества са сътворени от Бог, бива доказан и от науката. Провежданата по цял свят пропаганда днес с цел поддържане на еволюционната теория е основана единствено на изкривени научни факти, пристрастни интерпретации, изречени под формата на наука лъжи и извършени фалшификации.

Но тази пропаганда не може да прикрие истината. През последните 20-30 години в научните среди започна да се дава все по-голяма гласност на факта, че еволюционната теория е най-голямата измама в историята на науката. Направените след 1980 година проучвания доказват, че предположенията на Дарвин са напълно погрешни и много учени потвърждават това. Особено в САЩ учени от различни области като биология, биохимия и палеонтология забелязват невалидността на дарвинизма и започват да определят произхода на живите същества с „истината за сътворението”.

В много други наши произведения сме разгледали и продължаваме да разглеждаме провала на еволюционната теория и доказателствата за сътворението, с всички научни подробности. Но поради изключителното значение на този въпрос смятаме за необходимо и тук накратко да изложим някои факти.

Научният провал на дарвинизма

Въпреки че еволюционната теория е учение, водещо началото си още от времето на древните гърци, тя бива широко разпространена чак до 19ти век. Най-важното събитие, което превръща теорията в първостепенна тема в света на науката, е публикуваната през 1859 г. книга на Чарлз Дарвин, озаглавена „Произхода на видовете”. В тази книга Дарвин отрича, че различните живи организми на Земята са били сътворени поотделно от Бог. Според Дарвин всички организми имат един общ прародител, но в продължение на доста дълъг период от време претърпяват малки промени, вследствие на които се диференцират.

Теорията на Дарвин не се опира на никакво научно откритие или експеримент и както той сам казва, „това е само предположение”. Нещо повече, както Дарвин признава в една доста дълга глава от своята книга, наречена „Трудностите на теорията”, хипотезите му притежават недостатъци по отношение на доста съществени въпроси.

Дарвин насочва всичките си надежди към новите научни открития, които очаква, че ще решат трудностите, стоящи пред теорията му. Но обратно на очакванията му научните открития увеличават размера на тези трудности.   

Научното проваляне на дарвинизма може да бъде разгледано в три основни направления:

1.      Теорията не може по никакъв начин да обясни как е произлязъл животът на Земята.

2.      Няма никакво научно откритие, което да покаже, че представеният от теорията „еволюционен механизъм” има някаква сила, чрез която да може да протече.

3.      Фосилните данни доказват точно обратното на предположенията на еволюционната теория. 

В настоящия раздел ще разгледаме в общ план тези три основни точки.

Първата непреодолима стъпка: произходът на живота

Еволюционната теория постулира, че всички живи организми са еволюирали от една-единствена жива клетка, която се е появила в първичните земни условия преди 3,8 билиона години. Един от въпросите, на които теорията не може да даде отговор, е как една-единствена клетка би могла да генерира милиони комплексни животински видове и ако наистина съществува такава еволюция, то защо във фосилните данни не могат да бъдат открити никакви следи от нея. Тук, на тази първа стъпка от предполагаемия еволюционен процес, е мястото, където трябва преди всичко да зададем въпроса: как се е появила тази „първа клетка”?

 Тъй като еволюционната теория отрича сътворението и не приема съществуването на каквато и да била свръхестествена намеса, тя твърди, че „първата клетка” се е появила случайно в рамките на природните закони, без никакъв дизайн, план или систематизация. Според теорията живата клетка трябва да е била произведена случайно от неорганични вещества. Това твърдение обаче противоречи дори и на най-основните биологични закони. 

„Животът се поражда от живот”

  В своята книга Дарвин никъде не споменава за произхода на живота. Примитивното разбиране за науката по неговото време почива на предположението, че живите същества имали много просто устройство. Още от древни времена „спонтанната генерация”, теория, твърдяща, че неорганичните вещества са се съединили, за да формират живите организми, е била широко приета. Като цяло се вярвало, че насекомите са се появили от остатъци от храна, а мишките от пшеница. За доказването на тази теория били проведени интересни експерименти. Върху мръсно парче парцал била поставена малко пшеница и се вярвало, че след известно време от нея ще се формира мишка.

Подобно на това развиващите се в месото червейчета били смятани като доказателство за спонтанната генерация. Не след дълго обаче станало ясно, че червеите не са се появили върху месото спонтанно, а са били пренесени от мухите под формата на невидими за човешкото око ларви.

В периода, когато Дарвин пише „Произхода на видовете”, вярването, че бактериите могат да се формират от неорганични вещества, било общоприето в научния свят.

Пет години след публикуването на Дарвиновата книга обаче френския биолог Луи Пастьор обявява резултатите от дългите си проучвания и експерименти, които отричат спонтанната генерация – крайъгълен камък на теорията на Дарвин. Пастьор обобщава заключението, до което достигнал в резултат на дългогодишните си проучвания и експерименти, така:

„Учението за спонтанната генерация никога не би могло да се възстанови след смъртоносния удар, който този прост експеримент му нанася“. (Sidney Fox, Klaus Dose, “Molecular Evolution and The Origin of Life”, New York: Marcel Dekker, 1977,  стр. 2)

Защитниците на еволюционната теория дълго време се противопоставят на откритията на Пастьор. Но когато напредъкът в науката разкрива комплексната структура на клетката на живия организъм, идеята, че животът би могъл да се е зародил случайно, се сблъсква с една още по-голяма безизходица. 

Безнадеждните усилия през 20-и век

Първият еволюционист, който през първата половина на 20-и век се заема с въпроса за произхода на живота, е известният руски биолог Александър Опарин. Посредством множество тези, които излага през 1930 година, той се опитва да докаже, че клетката на живия организъм може да се формира като резултат от съвпадения. Тези изследвания обаче са обречени на провал и Опарин е принуден да направи следното признание:

„За съжаление произходът на клетката остава въпрос, който в действителност е най-тъмната страна от цялата еволюционна теория.” (Alexander I. Oparin, “Origin of Life”, (1936) New York, Dover Publications, 1953 (препечатка),стр.196)

Еволюционистите последователи на Опарин извършили безброй много експерименти, ръководили изследвания и правили проучвания, за да разрешат проблема с произхода на живота. Най-известният от тези експерименти е извършен през 1953 г. от американския изследовател Стенли Милър. В този експеримент Милър използвал смес от газове, която смятал, че е съществувала в първичната земна атмосфера. За да предизвика протичането на реакция между тях, той пропускал електрически ток и в края на експеримента се синтезирали няколко присъстващи в структурата на протеините органични молекули (аминокиселини).

Изминали едва няколко години, когато било разкрито, че този експеримент, който бил представен като важна стъпка в подкрепа на еволюцията, е невалиден, защото използваната в експеримента атмосфера доста се различавала от истинските земни условия. ("New Evidence on Evolution of Early Atmosphere and Life", Bulletin of the American Meteorological Society, глава 63, Ноември 1982, стр. 1328-1330)

След едно дълго мълчание Милър признал, че атмосферната среда, която той използвал, била недействителна. (Stanley Miller, “Molecular Evolution of Life: Current Status of the Prebiotic Synthesis of Small Molecules”, 1986, стр. 7)

Всички положени през 20-и век усилия от страна на еволюционистите да обяснят произхода на живота завършили с провал. Геохимикът Джефри Бада от Института Сан Диего Скрипс признава този факт в една своя статия, публикувана в еволюционното списание „Ърт” (Earth) през 1998 година:

„Днес, когато напускаме двадесети век, ние все още сме изправени пред най-големия нерешен проблем, който имахме, когато влязохме в двадесети век: как се е зародил животът на Земята?” (Jeffrey Bada, списание “Earth”, Февруари 1998, стр. 40)

Комплексната структура на живота

Основната причина, поради която еволюционната теория завършва с една толкова голяма безизходица по отношение на произхода на живота, е, че дори живите организми, които се смятат за най-простите, имат изключително сложна структура. Клетката на едно живо същество е по-комплексна от всички видове технически продукти, произведени от човека. Днес дори в най-модернизираните лаборатории на света не може да бъде произведена жива клетка посредством съединяването на неорганични вещества.

Условията, необходими за формирането на една клетка, са твърде много на брой, за да бъдат обяснени със случайности. Вероятността протеините, които са градивни блокове на клетката, да се синтезират случайно, средно за протеинова молекула, изградена от 500 аминокиселини, е 1 на 10950. В математиката вероятност, по-малка от 1 на 1050 , статистически е прието да се смята за нулева вероятност на изпълнение. Молекулата ДНК, която се намира в ядрото на всяка клетка, съдържа цялостния структурен план на човешкото тяло. Изчислено е, че ако трябва да изпишем кодираната в ДНК информация, то трябва да съставим една огромна библиотека, съдържаща 900 тома енциклопедии, всяка от които да е по 500 страници.

От тази отправна точка възниква една много интересна дилема: ДНК може да бъде копирана единствено с помощта на някои съдържащи се в нея ензими. Синтезирането на тези ензими обаче може да се извърши единствено в рамките на информацията в ДНК. Тъй като те зависят една от друга, за да протече копирането, трябва и двете да съществуват едновременно. Това довежда сценария, според който животът се заражда от само себе си, до безизходно положение. Почетният еволюционист проф. Лесли Оргел от университета в Сан Диего, Калифорния признава този факт в октомврийското издание на списание „Сайънтифик Америкън” (Scientific American) през 1994 година:

„Изключително невероятно е това, че протеините и нуклеиновите киселини, и двете структурно комплексни, са се появили внезапно на едно и също място, по едно и също време. Освен това изглежда невъзможно получаването на едните без наличието на другите. И така, от пръв поглед всеки би могъл да направи заключението, че всъщност от химична гледна точка животът никога не би могъл да възникне.” (Leslie E. Orgel, “The Origin of Life on Earth”, Scientific American, издание 271, октомври 1994, стр. 78)

Без съмнение е невъзможно животът да е възникнал по естествени причини, следователно трябва да се приеме, че е бил „сътворен” по свръхестествен начин. Този факт ясно анулира еволюционната теория, чиято главна цел е да отрича сътворението.

Въображаемите еволюционни механизми

Вторият съществен момент, който отрича теорията на Дарвин, е разбирането, че двата принципа, изложени от теорията като „еволюционни механизми”, в действителност нямат никаква еволюционна сила. Дарвин основава своето твърдение изцяло на механизма, наречен „естествен отбор”. Значението, което той приписва на този механизъм, става ясно от името на книгата му: „Произход на видовете чрез естествения отбор…”.

Естественият отбор предполага, че тези организми, чието устройство е най-подходящо за природните условия и географското им разпространение, ще продължат своя живот и потомство, а останалите ще изчезнат. Например от едно стадо  елени, застрашено от хищници, разбира се,  ще оцелеят тези елени, които тичат най-бързо. Но без значение колко време ще трае този процес, той не може да превърне елените в друг вид организми. Елените си остават винаги елени. 

Следователно механизмът на естествен отбор няма еволюционна сила. Дарвин също бил наясно с този факт и споменава за това в книгата си „Произхода на видовете”: „докато не възникнат полезни промени, естественият отбор не върши никаква работа”. (Charles Darwin, “The Origin of Species”: Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 189)

Влиянието на Ламарк

Следователно как се появяват тези „полезни промени”? Дарвин се опитва да отговори на този въпрос от гледна точка на примитивното разбиране на науката по онова време, опирайки се на Ламарк. Според френския биолог Ламарк, живял преди Дарвин, организмите предават своите качества, придобити по време на живота си, на следващите поколения и така се развиват. Например, според Ламарк, жирафите са се развили от подобни на антилопите животни и в резултат на опитите им да се хранят с листата на високите дървета от поколение на поколение шията им се удължила.

Дарвин също дава подобни примери и в своята книга „Произхода на видовете” твърди, че китовете са еволюирали от мечките, които са се опитвали да плуват. (Charles Darwin, The Origin of Species: Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 184)

Откритите от Грегор Мендел и потвърдени от процъфтяващата през 20-и век наука генетика закони за наследствеността обаче напълно сриват легендата, че придобити качества се предават на следващите поколения. Ето така естественият отбор се провалил в ролята си на еволюционен механизъм. 

Неодарвинизъм и мутации

В края на 1930 година една група учени, решени да останат верни на Дарвин, разработват така наречената „Модерна синтетична теория”, или както още е известна, „неодарвинизъм”. Като „причина за полезните промени” неодарвинистите добавят мутациите, които са деформации, появили се в резултат на въздействие на външни фактори, като радиация или копирни грешки, върху гените на организмите, към естествените мутации.

Днес моделът, който символизира еволюцията, е неодарвинизмът. Според теорията многобройните комплексни органи на живеещите на Земята милиони живи организми, като уши, очи, бели дробове и крила, са се формирали в резултат на един процес, който се базира на „мутации”, на генетични смущения. Съществува обаче един категоричен факт, който напълно срива теорията: мутациите не пораждат процес, чрез който живите организми да се развиват, а точно обратно – те винаги пораждат вреди.

Причината за това е проста: ДНК има много комплексна структура. Различните случайни влияния, действащи върху тази молекула, могат да предизвикат единствено вреди. Американският генетик Б.Г. Ранганатан обяснява това така:

 „Мутациите са малки, случайни и вредни. Те се появяват рядко и най-добрата възможност е да са неефективни. Тези четири характеристики на мутациите показват, че те не могат да предизвикват никакво еволюционно събитие. Една случайна промяна в един до голяма степен развит организъм или е ефективна, или е вредна. Една случайна промяна на часовника не означава усъвършенстване на този часовник. Най-вероятно или ще го повреди, или в най-добрия случай ще бъде неефективен. Земетресението не подобрява града, то го разрушава.” (B.G. Ranganathan, Origins?, Pennsylvania: The Banner Of Truth Trust, 1988)

И наистина до ден-днешен не е забелязана нито една полезна мутация, която да може да усъвършенства генетичния код. Доказано е, че всички мутации са вредни. Става ясно, че мутациите, които еволюционната теория представя като „еволюционни механизми”, в действителност са генетични процеси, които единствено увреждат или осакатяват организмите. (Най-често срещаното въздействие на мутацията над хората е рака.) Разбира се, един вреден механизъм не би могъл да бъде „еволюционен механизъм …

От своя страна естественият отбор, както и самият Дарвин казва, “не може да направи нищо сам”. Този факт ни показва, че в природата няма никакъв “еволюционен механизъм”. И след като не съществува еволюционен механизъм, то не може да съществува и никакъв въображаем процес, наречен еволюция.

Във фосилния регистър няма и следа от междинните форми

Най-ясното доказателство, че предложеният от еволюционната теория сценарий не се е разиграл, е фосилният регистър. Според еволюционната теория всички живи организми са се видоизменили един от друг. С течение на времето един по-ранен вид се превръща в друг и т.н.,  докато се появят всички останали видове. Според теорията това превръщане обхваща един процес, продължаващ милиарди години и напредващ стъпка по стъпка.

В такъв случай трябва да са се формирали и живели безброй „междинни видове” в периода на дългото превръщане, за което се говори.

Например в миналото трябва да са живели организми полуриба – полувлечуго, които, въпреки че все още са били носители на качествата на рибите, са придобили и някои от характерните черти на влечугите. Или пък би трябвало да са се появили влечуги-птици, които, бидейки носители на качествата на влечугите, придобиват и някои от характеристиките на птиците. Тъй като се намират в преходен период, те трябва да бъдат недъгави и с недостатъци. Еволюционистите, които вярват, че тези измислени животни са живели в миналото, ги наричат „междинни форми”.

Ако наистина такъв вид животни са живели в миналото, то броят и разновидностите им трябва да бъдат милиони, дори милиарди. И вкаменелостите на тези чудовищни животни непременно трябва да бъдат сред намерените останки. В „Произхода на видовете” Дарвин обяснява това така:

„Ако теорията ми е вярна, то трябва непременно да са живели междинни форми, които свързват видовете… И доказателствата за тяхното съществуване могат да бъдат намерени единствено сред откритите останки.” (Charles Darwin, The Origin of Species:Факсимиле на първото издание, Harvard University Press, 1964, стр. 179)

Провалените надежди на Дарвин

Въпреки усърдните усилия, които еволюционистите полагат от средата на 19 век насам за намирането на останки по цял свят, все още не са открити никакви междинни форми. Всички доказателства, придобити при разкопките и изследванията, противно на това, което очакват еволюционистите, показват, че живите организми са се появили на Земята изведнъж и в съвършен вид.

Известният английски палеонтолог (фосилен учен) Дерек В. Ейгър,  въпреки че е еволюционист, признава този факт така:

„Проблемът ни е следният: когато детайлно изследваме намерените вкаменелости, било то на ниво видове или класове, ние винаги се сблъскваме с един и същи факт;  виждаме групи, които не са се развили чрез постепенна еволюция, а такива, които са се формирали отведнъж.” (Derek A. Ager, "The Nature of the Fossil Record", Proceedings of the British Geological Association, том 87, 1976, стр. 133)

Както се вижда, фосилните данни показват, че организмите са се появили внезапно и напълно развити, без да преминават през никакви междинни форми. Това е точно обратно на предположенията на Дарвин. И същевременно е много силно доказателство, че живите организми са били сътворени. Единственото обяснение за това, че живите същества са се появили внезапно и напълно завършени, без да имат какъвто и да било еволюционен предшественик, е, че те са били сътворени. Този факт бива приет и от всеизвестния биолог-еволюционист Дъглас Футуйма:

„Живите организми са се появили на Земята или напълно съвършени, без никакви недостатъци, или развивайки се от видове, живели преди тях. Ако са се появили напълно съвършени и без никакви недостатъци, тогава те би трябвало да са създадени от висш разум.” (Douglas J. Futuyma, Science on Trial, New York: Pantheon Books, 1983. стр. 197)

Фосилните данни показват, че организмите са се появили на Земята напълно развити и в една съвършена форма. Това означава, че „произходът на видовете”, противно на предположенията на Дарвин, не е еволюцията, а сътворението.

Приказката за еволюцията на човека

Една от най-често представяните теми от защитниците на еволюционната теория е тази за произхода на човека. Според дарвинисткото твърдение съвременният човек е произлязъл от някакъв вид маймуноподобни същества. Твърди се, че по време на този предполагаем еволюционен процес, който се приема, че е започнал преди 4-5 милиона години, са съществували някои „междинни форми” между съвременния човек и неговите прадеди. В този напълно въображаем сценарий са вписани четири основни „категории”:

1. Australopithecus (Австралопитек)

2. Homo habilis (Хомо хабилис)

3. Homo erectus (Хомо еректус)

4. Homo sapiens (Хомо сапиенс)  

Еволюционистите наименуват т.нар. първи маймуноподобен праотец на човека Australopithecus, което означава южноафриканска маймуна. Тези същества не са нищо друго освен вид маймуни, чиито представители са изчезнали. Всеобхватни проучвания върху разнообразни видове Australopithecus, извършени от двама световноизвестни анатоми от Англия и САЩ – лорд Соли Зукърман и проф. Чарлс Окснард, показват, че тези същества не са двукраки и имат същите движения като на съвременните маймуни. (Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, стр. 75-94; Charles E. Oxnard, "The Place of Australopithecines in Human Evolution: Grounds for Doubt", Nature, том 258, стр. 389)

  Следващият стадий от човешката еволюция бива класифициран от еволюционистите като „homo”, т.е. човек. Според твърдението съществата от поредицата homo са по-развити от австралопитеките. Еволюционистите измислят една въображаема еволюционна схема и подреждат различни останки в определена поредица. Схемата е въображаема, защото никога не е могло да се докаже, че е имало някаква еволюционна връзка между тези различни класове животни. Ърнест Майър, един от най-големите защитници на еволюционната теория през 20-и век, признава този факт, като казва, че „веригата, простираща се чак до Homo sapiens, в действителност не съществува”. (J.Rennie, "Darwin's Current Bulldog: Ernst Mayr", Scientific American, декември 1992) 

Изготвяйки подреждането „Australopithecus > Homo habilis > Homo erectus > Homo sapiens”, еволюционистите искат да създадат впечатление, че всеки един от тези видове е прародител на следващия. Последните палеонтологични открития обаче показват, че Australopithecus, Homo habilis и Homo erectus са живели по едно и също време, но в различни части на света. (Alan Walker, Science, vol. 207, 1980, s. 1103; A. J. Kelso, Physical Antropology, 1st ed., New York: J. B. Lipincott Co., 1970, стрs. 221; M. D. Leakey, Olduvai Gorge, vol. 3, Cambridge: Cambridge University Press, 1971, стр. 272)

Нещо повече, една част от хората, класифицирани като Homo erectus, са живели до модерните времена, а Homo sapiens neandarthalensis и Homo sapiens sapiens (съвременният човек) са открити един до друг на едно и също място. (Списание “Тайм”, ноември 1996)

Това, разбира се, разкрива невалидността на твърдението, че тези организми са прародители един на друг. Стивън Джей Гауд, палеонтолог от Харвардския университет, макар и еволюционист, обяснява тази безизходица на еволюцията по следния начин:

„Какво би се случило с нашето родословно дърво, ако съществуват три съвпадащи рода хоминиди (A.africanus, едрите australopithecines и H.habilis), които очевидно не произлизат един от друг? Нещо повече, при нито един от трите вида не се проявява еволюционна тенденция по време на пребиваването им на Земята.”(Stephen. J. Gould, Natural History, том. 85, 1976, стр. 30)

Казано накратко, сценарият на човешката еволюция, за който се правят опити да бъде поддържан с помощта на появата в медии и учебниците на различни рисунки на същества, наподобяващи „полумаймуна-получовек”, което е една открита пропаганда, не са нищо друго освен приказка и нямат никаква научна основа.

Лорд Соли Зукърман, един от най-известните и уважавани учени във Великобритания, в продължение на много години извършва детайлни проучвания в тази насока и по-специално в продължение на 15 години изучава фосилните останки на Australopithecus. Накрая, въпреки че самият той е еволюционист, достига до заключението, че не съществува никакво родословно дърво.

Зукърман изработва също така и една интересна „научна скàла”. Той оформя спектър от науки, подредени от такива, които счита за научни, към такива, които счита за ненаучни. Според този спектър на Зукърман „най-научни”, т.е. опиращи се на конкретни данни, области на науката са физиката и химията. След тях са биологичните науки и след това социалните науки. В края на спектъра – частта, смятана за “най-ненаучна” от Зукърман – са разположени екстрасензорното възприятие, като понятията телепатия и шесто чувство, и “човешката еволюция”. Зукърман обяснява тази част на спектъра по следния начин:

„Когато се отдалечаваме от списъка на обективните истини и се отправяме към тези области на предполагаема биологична наука, като екстрасензорното възприятие или интерпретацията на човешката фосилна история, където всичко е възможно за този, който вярва – и където ревностният вярващ понякога е способен да повярва едновременно в няколко противоречащи си едно на друго неща.” (Solly Zuckerman, Beyond The Ivory Tower, New York: Toplinger Publications, 1970, стр. 19)

Приказката за еволюцията на човека не води до нищо друго освен до пристрастни интерпретации на няколко фосилни останки, открити от определени хора, които се придържат сляпо към своята теория. 

Формулата на Дарвин!

Въпреки всички технически доказателства, които изложихме досега, нека още веднъж с един прост пример, който дори едно дете би разбрало, да разгледаме в какво суеверие вярват еволюционистите.

Еволюционната теория излага твърдението, че животът се е формирал случайно. Според това твърдение неорганичните и несъзнателни атоми се свързват, за да формират клетката и после по някакъв начин образуват други живи организми, включително и човека. Нека помислим върху това. Когато съберем елементи, които са градивните вещества на живота, каквито са въглеродът, фосфорът, азотът и калият, се образува само една маса. Без значение на каква обработка е подложена тази атомна маса, тя не може да образува дори едно живо същество. Ако искате, нека формулираме един “експеримент“, свързан с този въпрос, и нека разгледаме от гледната точка на еволюционистите онова, което те в действителност негласно застъпват под името „Формулата на Дарвин“.

Нека еволюционистите поставят големи количества от материалите, съществуващи в състава на живите организми, като фосфор, азот, водород, кислород, желязо и магнезий, в големи варели. Нещо повече, нека прибавят във варелите дори някои вещества, които не съществуват при нормални условия, но те смятат за нужни. Нека в този разтвор прибавят толкова аминокиселини - които нямат никаква възможност да се образуват в естествени условия – и толкова протеини – всеки от които има 10-950 вероятност да се формира – колкото пожелаят. Нека изложат този разтвор на желаната от тях температура и влага. Нека ги разбъркват с такъв технологично развит уред, с какъвто поискат. Нека с тези варели се занимават най-видните учени. Нека тези експерти дежурят над варелите в продължение на милиарди и дори трилиони години. Нека им бъде позволено да използват всички видове условия, които вярват, че са необходими за създаването на човека. Без значение какво правят, от тези варели те не могат да произведат никакъв човек. Те не могат да създадат жирафи, лъвове, пчели, канарчета, коне, делфини, рози, орхидеи, лилии, карамфили, банани, портокали, ябълки, фурми, домати, пъпеши, дини, смокини, маслини, грозде, праскови, пауни, фазани, многоцветни пеперуди или милионите други живи същества като тези. Всъщност, те не могат да създадат дори една-единствена клетка, на който и да било от тези организми.

С една дума, несъзнателните атоми не могат да формират клетката, като се съединят. Те не могат да вземат ново решение и да разделят клетката на две, после да вземат друго решение и да създадат професорите, които първо са открили електронния микроскоп и после са изследвали собствената си клетъчна структура под тези микроскопи. Материята е несъзнателна, безжизнена маса и тя получава живот чрез висшето Божие сътворение.

Еволюционната теория, която твърди точно обратното, е абсолютна фалшификация, която е напъл%