Дългоочакваната лятна отпуска

От седмица и нещо съм изпаднала в разсъждения за лятната отпуска, въобще за отпуската. Това беше първият етап, после почнах да броя дните до заминаването (това е по-свежарският етап:)
Първо за размислите, пък - после за останалото :)
Не знам за вас, ама аз се оказа, че в годината почивам един път (като бял човек). Останалото е работа и от време на време, като се разболея или пък имам работа, отсъствам по един ден. И си мисля. Справедливо ли е това? Не ми отговаряйте, това е друга тема.... И понеже не е справедливо, тази година реших малко повечко дни да си взема, стига съм се правила на скромна. Даже ми звучи прекрасно "ако ни хареса на морето, може да останем още малко". Защото при мен всичко е планирано - кога ще тръгнем, кога ще се върнем - и представете си колко НЕпланирано звучи това :)
Ех, колко малко е една седмица на морето (или където и да е извън София и работното място) в сравнение с 365 дни в годината.... Ех, ех...
И не знам, и при вас ли се случи така - точно преди отпуската ви засипаха с работа и отидоха много нерви за няма нищо?
Тук някъде из обърканите размисли, планирахме и самата почивка. Созопол или Радва? Не съм била на нито едното място. Исках пак в Турция (Тери знае колко обичам там да ходя), но нали събирам пари за кола, та в крайна сметка Равда. Стигнахме до хотела. Аз нали съм с претенции (жена съм все пак :)) искам хотела да има басейн, и фитнес, и .... абе, всичко да има! Опа, проблем. Моят приятел въобще не държи басейн да има, фитнес пък за какво ми било, въобще ОГРОМЕН проблем! :) Междувременно се загледах в цифроманията и си викам: "ми то, цените почти като да отидеш до Турция, ама айде...." Накрая харесахме хотел, симпатичен, препоръчан от приятел, и да, има вана :) (закъде без вана???)
И, тук вече, друг проблем. Няколко седмици преди заминаването, колата е ударена. И то, кой? Аз съм виновна. Не съм я ударила аз, ама като не мога да паркирам и дадох на един друг да паркира и той... я паркира в едни кофи за боклук. Викам си: "То така и аз мога да паркирам..." Както и да е, две седмици търсим майстори, то всички се оказаха много заети или извън България. Накрая си имаме нова броня, нов стоп и аз междувременно научих как се казват някои основни части на колата :) Кеф, тя направо като нова сега :)
Днес, нов проблем - куфар нямам. Ама от онези с колелца. Цяла седмица разправям на моя приятел, че днес ще ходим да си купя куфар, а той не доумява защо ми е куфар. Той можел да си нахвърли дрехите в краен случай и в багажника?? :) Whatever, имам си куфар, много е як, много е готин. Имам си вече всичко :) И остават само 6 дни до заминаването :)
Ако някой друг блогер ще е около Равда от 15.07 нататък, обезателно да се обади, да се видим както си трябва :) Айде лека, и мерси за търпението да изчетете моите терзания :) И да не забравите да ми честитите рождения ден на 18-ти юли :)