Дъждовно щастие

Няма рецепта, график и начини за доставката му, щастието (обикновеното)идва самичко, навярно с помощта на телесната химия, но идва. Почти катошвейцарски влак - на време, макар и без да зачита графиците, коитоамбициозно му чертаем.

Моето дъждовно щастие дойде след един слънчев ден, в който машините се грижеха за бъдещото шофьорско благополучие.



Попътя му помогнаха два литра бира и великолепен спор с колега, напускащСофия с бременната си жена, за да отгледа бъдното поколение  на еднопо-спокойно място.



Носехсе към кулминацията върху пневматичните гуми, задвижвани от изхвърлящиясамо тор и отработени течности естествен двигател.



Следзиг-загообразните усилия дойде времето на пеенето и танците по пустотошосе. Пеех с пълно гърло минавайки покрай щастливифото-експериментатори, двойки, колоездачи и просто любители наасфалтено - шосейните спомени.

После дойде дъжда, измил пътя към дома.