Дъждовна самота - 1
Харесвам когато вали, леко и ситно. Капките се удрят по мене като малки иглички и ми показват, че съм жив, после се стичат и отиват в земята за да станат отново дъжд или се изпаряват. Имам чувството, че съм част от този кръговрат и това ме кара да се чувствам добре...
Обичам когато вали, силно и страшно, защото се чувствам като част от природата, силен и мощен. Капките ме удрят в лецето и ме карат да се чувствам жив, после се стичат в земята за да станат отново дъжд или река. Имам чувството, че съм част от този кръговрат, което ме кара да се чувствам силен...
Желая да вали.
-----
Понякога когато вали съм тъжен, но не вали защото съм тъжен. Може би от време на време времето ми помага да оцелея, но през повечето време ми помага да не загина, чувствам се жив като вали. Дъждът е моят живот защото ми дава живителна сила с жужащата си жажда за живот чрез капките, които капят в моя малък и жалък свят.
Обичам когато вали, силно и страшно, защото се чувствам като част от природата, силен и мощен. Капките ме удрят в лецето и ме карат да се чувствам жив, после се стичат в земята за да станат отново дъжд или река. Имам чувството, че съм част от този кръговрат, което ме кара да се чувствам силен...
Желая да вали.
-----
Понякога когато вали съм тъжен, но не вали защото съм тъжен. Може би от време на време времето ми помага да оцелея, но през повечето време ми помага да не загина, чувствам се жив като вали. Дъждът е моят живот защото ми дава живителна сила с жужащата си жажда за живот чрез капките, които капят в моя малък и жалък свят.
"Мъжете бяха изплашени от магията. Само двама души се усмихваха. Алхимикът, защото бе открил достоен последовател, и Предводителят, защото този последовател се бе докоснал до Божията слава."
Алхимикът, копнат от тук некъде.