Дъжд на Никулден и много спомени

Все още съм в Димитровград. Тук вали много приятно. Виждам дъжда през прозореца и му се радвам, просто атмосферата която създава е приятна - романтична и малко тъжна.

Днес Кики е в София. Обеща да се върне довечера, но ако не успее ще се получи кофти .. Бяхме решили тази седмица и двамата да си останем тук и да прекараме малко по-продължително време заедно. Toва време заедно не бих заменила за нищо ! То ме изпълва с любов , ставам по-добър човек, по-спокоен. Това за мен е много важно,защото по природа съм спонтанна и лесно паля, от което впоследствие произтичат множество проблеми. Твърде често започнах да си задавам въпроса как ме търпи Кирил. Той е адски спокоен , уравновесен и за едната година и почти 3 месеца , през които сме заедно нито веднъж не съм го чула да повиши глас дори леко ! А аз само пискам. Лош навик прихванат от Коцето. Той крещеше много. И биеше ... Бууу .. не искам да си спомням !!!! Трябва да залича тези 2години от живота си. Бях хлапе и се поддавах на ужасното му влияние, мислейки си едва ли не , че съм закотвена за цял живот с него... Хм, типична психология на малтретираната (предимно психически, понякога и физически) жена. Мислех си,че няма да се справя сама. После се разделих с него, забърках се с Митко ...Абе трудни години бяха :)Докато не се залових с пеенето.

Снощи сънувах,че пак съм в старата репетиционна и пея. Anouk, Skunk Anansie и Alanis ... Че и други неща. С момчетата бяхме направили множество популярни песни, ама в наш си маниер - рокаджийски :) Беше много яко - слушаш примерно текста на Бритни Спиърс , пък някакви жици отзад :) Боже как се забавлявахме! Падаше голям смях наистина. Това беше златното ми лято. Бях на 16 , работех като барманче на един басейн тук в Димитровград и пеех в рок група ! :) WOW. Сега като се замисля какво щастливо хлапе бях... Имах огромна компания приятели, имах пеенето , имах безброй много мечти... Бях луда и безотговорна - само тогава си позволявах да бъда. След работа отивах направо в репетиционната , стояхме там докъм 8, прибирахме се за малко и в 9 отново бяхме навън ... И така по цяла нощ. Смях и забавления и, разбира се , творчество, концерти под път и над път, организирано и неорганизирано, с публика и без публика (веднъж изнасяхме концерт на един 80годишен дядо в центъра - горкият, като взех да му врещя "Хедонизъм" , гледаше ме с нещо повече от ужас). Тогава се запознах и с Кирил, който (твърди) че още тогава е решил един ден да бъдем заедно. Аз обаче - нула внимание - (отношение тип: " бе я бягай оттук, имам един милион приятели, само до теб ми е сега. чупка , мъже не ми трябват") та той само ми се кефеше отстрани на ентусиазма и на това ,че бях още дете без проблеми, без опит, но и без неприятности ... че бях щастлива и обичах хората. Казва , че пеенето ми го е впечатлило (сега като се замисля на първата ни официална среща години по-късно седяхме на една пейка в центъра и му пеех песни които той си избираше - искам да отбележа, че не е лесно когато човекът отсреща си избира неща на Hammerfall , Metallica и System of a Down :)))

Как ми липсва това време. Липсва ми микрофона, липсва ми Николай да думка по барабаните, липсва ми Дидо да ми свири свръхсложни сола на Сатриани като на майтап. Те отдавна вече не са мои приятели, но винаги ще ги обичам. Между нас станаха прекалено много гадости и вече не можем да се погледнем в очите. Но и досега като чуя "Still Got The Blues" на Moore се сещам за Дидо , нещо ме стисва за гърлото и му се обаждам, макар да знам,че ще се държи неестествено и странно и няма да повярва на думите "Липсваш ми" , просто защото те губят смисъл пред факта , че не сме се виждали вече близо година ...

Отплеснах се, а нямах намерение. Да мина по същество: днес един приятел, който много обичам има имен ден. Кольо (Никола) е в Германия вече доста месеци и най-лошата новина беше,че няма да се върне скоро (чак лятото) . Той и Валя са едни от хората , за които съжалявам най-много, че не са в България.

Та да кажа на Кольо (не , че ще ме чуе де ..) : Ник , и двамата с Киро те обичаме, липсваш ни безкрайно много и ти желаем един поне сносно изкаран имен ден далеч от повечето ти приятели. Бъди здрав и се пази. И не забравяй плажното масло ;)