Дъжд
Навън вали
навсякъде е дъжд и студ и хлад
пронизващ и опустошаващ
неспиращ, вледеняващ...
А някой беше ми нашепнал
-Може пак да бъде слънчево...
Лъчите топли пак да те докосват
а вятърът, разнасящ ситен морски пясък
истории далечни пак за някого
да ти разказва...
-За теб?!... не мога вече да го чуя
-За теб?!...не мога нищо да напиша
Стоя и мога само...
безмълвен да остана, да слушам как
безброй желания във мен пулсират
и сякаш никое от тях
не бих могъл да сбъдна сам...
-А ти?... объркваш ме... мълчиш...
Навън вали...
Навсякъде е дъжд...
Радвам се, че ти е харесало! Успех утре!
Дяволски тъмен и лепкав, и мокър дъжд;
с цяло гърло водата до късно пя.
Под прозорците мина подгизнала сянка на жена,
скри се зад ъгъла. Сякаш
нощта ослепя.
Как да тръгна сега и самотно в дъжда да дивея -
да усещам водата в гърба ми как става на киша.
Героично е знам, но за мен по-добре е
тук, отсам, девет реда дъждовни да пиша.
В дърветата вали.
Дъждът последните листа пропъди.
Човекът в мен жадува дом или
Едно врабче под стряхата да бъде.
Твоите стихове си заслужават да са си на 1ва страница.. Защо ги пускаш като коментари ? :)
Благодаря! На тези мястото им е тук, защото са по темата :)