+ за думите ти, Куини!

Написаното ми припомни, че именно изговорените думи към баща ми го върнаха към живот. Преди около две години поисках разрешение от главния лекар на интензивното отделение да вляза при баща ми, за да говоря с него. Знаете, че е забранено влизането, но за мен направиха изключение, тъй като трябваше да му съобща за смъртта на първия ми съпруг. Знаех, че трябва да говоря много внимателно, за да не утежна допълнително състоянието му. И тогава след неприятната новина си спомням, че му казах много прочувствено нещо такова: "Татко, ти си ни нужен точно сега и искам да живееш! Моля те, не се предавай. Ние (аз и децата) те обичаме!" И той се оправи, оживя!  Една година по-късно му съобщих, че заминаваме с децата много далеч и това много го нарани. Още ми е сърдит, но аз не се отказвам да му говоря добри, благодарствени думи. Един ден те ще извършат своето чудо да разбере, че не е било нарочно. Просто, съдба.

 

     Казaно за думите по друг начин:

превод - Ако не можеш да ги убедuш, объркай ги!

  
   Това са думите, Куини! Едни те убеждават в нещо, други те объркават, трети те обиждат, четвърти те ласкаят...
  Думи, думи, само да знаеш как да ги употребяваш - с мярка и внимателно!.....

... а стихотворението и клипчето са прекрасни! Браво! :-)

За теб, Куини, и за всички, които знаят и могат правилно да я използват -          ВЛАСТТА НА ДУМИТЕ!

  

Куини...Бглог е една история, приличаща на живот в живота. И все пак има личности, които са не само част от тази история, те имат силата да влияят на останалите, на повечето останали, на направляват мислите им, да ги подкрепят или стопират. Забелеязала съм, че има хора, които поемат думите, чувствата на другите и създават на база на тях нещо добро, хора, които не рушат, а след всяка битка в бглог творят . За мен тези хора са Големите в бглог. И за мен, ти си една от тях.

Дарличка, коментарът ти ме остави без дъх. Едва ли може да се намери по-ярка илюстрация за силата на думите от онова, което си написала. Вярвам стопроцентово, че думите ти са върнали твоят баща към живота. Прекрасно е, че разбираш своя родител на по-късен етап. И аз мисля, че всеки друг можем да укоряваме за неговите слабости, но родителите си не бива - те са ни дали живот и като такива – са нещо специално.

Интересен надпис, професоре. Ще мисля дълго върху него. Интересно чий са тези думи (струва ми се, че са на някой политик) и дали не са казани във връзка с нещо конкретно, защото ако аз не мога да убедя някого в нещо, значи, че вероятно не съм права и доводите ми не издържат. Затова по-скоро бих се отказала да го убеждавам.

Благодаря ти за глогстера! Страхотна е снимката и въобще оформлението! Аз обаче го сложих в линк, за да се отваря в отделен голям прозорец, защото музиката му се стартира автоматично, а моят клип също е озвучен.

П. П. А този текст ще си оставя за домашно да си го преведа.

The Power of Words  
 
  'Tis a strange mystery, the power of words!
Life is in them, and death. A word can send
The crimson colour hurrying to the cheek.
Hurrying with many meanings; or can turn
The current cold and deadly to the heart.
Anger and fear are in them; grief and joy
Are on their sound; yet slight, impalpable:--
A word is but a breath of passing air.

Оооо, Шели! Благодаря ти! Високо ме поставяш!

Ти си една от малкото хора, които познавам и лично дори, владеещи истински силата на думите. А думите могат всичко, само ако знаем КАК да ги използваме...

КАК ?

Ще ти кажа каква е моята рецепта КАК да използваме думите.

1. Думите трябва да ги обичаме и да ги познаваме. Колкото повече думи знаем, толкова повече различни нюанси на мисълта и чувствата можем да изразим с тях.

2. Трябва да бъдем внимателни към думите. Понякога една погрешна буква или звук могат да причинят големи главоболия или неприятни недоразумения.

3. Думите влизат във всевъзможни конструкции и словосъчетания, което изисква грижата да подберем и подредим внимателно всяка дума в изречението така, че да съумеем да изкажем съвсем ясно и точно мисълта си. Затова не бива да бързаме да се изказваме, а да помислим как ще поднесем информацията.

4. Най-голяма сила имат думите, които идват от сърцето, и въздействието им върху околните е много голямо. Но в тези случаи се налага да затаим дъх и да се вслушаме много внимателно в гласа на сърцето си, за да изкажем или запишем с неговите думи онова, което то ни казва.

5. Винаги, абсолютно винаги, да си даваме сметка какво причиняваме на другите с думите си. Защото думите имат освен подател и получател – не само говорещ, но и възприемащ. Важно е да мислим как получателят ще разчете нашите думи. А бихме могли да се ориентираме само, ако си представим как бихме се чувствали на негово място, когато чуем/прочетем онова, което искаме да му кажем.

6. Думите не обичат да ги използват за нечестни цели. Всеки по-наблюдателен човек може да прозре какво се крие зад едни лицемерни, подли, коварни, лъжливи думи, защото винаги се намира по някоя издайническа думичка, която бива изпусната, когато човек не е почтен.

7. Думите вършат чудеса, ако са се посветили да служат на Доброто, Истината и Красотата. Ако обаче с тях хората се нараняват, в един момент болката става неописуема, проблемите се задълбочават, а не се решават, и настъпва криза в общуването.

8. Доброто изисква да кажем онова, което мислим, но във възможно най-мекия и безболезнен вариант.

9. Истината изисква точност и прецизност на изказа в съответствие с породената в главата мисъл.

10. Красотата изисква естетика в общуването. Вълшебните думи, на които учим малките ученици, са азбуката, основата на красивото общуване. Някои хора обаче успяват да развият умението си красиво да се изразяват. Но не само съчинявайки разказ или стих, а и когато се обсъждат житейски теми.

11. Думите се обвързват с персоналната отговорност на онзи, който ги е изрекъл. Най-свободен и силен се чувства онзи, който не се срамува след време от своите думи.

Това е в общи линии. Не твърдя, че съм била изчерпателна.

Права си във всичко. Но когото има произнесени думи има диалог.А преди този диалог  е имало пак думи , и още по предишен диалог и още по предишен.И когато ти се стоварят думи   ,не разбираеми, думи не верни, думи клевета, тогава защо? А, защо?Защо тези, които умеят по добре от другите да боравят с думите не внимават.Защо изричат това, което не трябва .Всъщност защо ли не си продължих мълчанието.

Защото никой не е съвършен и всеки прави грешки. Най-често грешките са в прибързаността и необмислеността на нашите думи и действия.

А за внимаването с думите - то е грижа и отговорност на всеки човек, без значение кой колко добре владее думите.

С клеветите човек най-трудно се бори, защото те винаги се заплитат около някакво зрънце истина, което подвежда незапознатите.

Не знам за клеветите .Там е сложно и гледам да бягам от тях.Ако по невнимание причиня нещо такова се срамувам от себе си.

Но наистина никой не е съвършен и  прави грешки , стана ми драго, че го чух от теб това.

:) Ами че, разбира се, че от мен трябва да го чуеш :) Та нали аз съм Кралицата на големите грешки, тоест на гафовете. И като такава, съм специалист в това отношение :)

Разбирам иронията ти ,но явно не ме разбра.

Всъщност аз  не съм те разбрал.Сега вече всичко ми стана ясно.Ей ,та това си е било винаги тука.

Кралицата на големите грешки.Хахахахахахахахахахахахахахахаха

Тамън ти бях спретнала една шеговита игра на думи към предишния ти коментар. (Нали за думите ми е темата :)

Та смятах да ти отговоря по следния начин:

Сигурно не съм те разбрала, но може и да не е сигурно дали не съм те разбрала. Затова не бъди сигурен дали сигурно не съм те разбрала, защото може и да съм те разбрала със сигурност. Сигурно е едно – че ако си сигурен, че искаш да ми го обясниш, сигурно ще мога да те разбера.

П. П.

[Това беше опит за шегичка с думата „сигурно”]

Всъщност всичко се разбра.То и да не разбираемо си е разбрано от този който иска да го разбере ,защото по ясно от казаното по този начин няма начин и аз да не го разбера.Но късно се разбира , защото ако по рано е било разбрано ,никого не е щяло неразбраното да е толкова сложно за разбиране.

 П.П. и аз се шегувам с друга думичка.

Не трябва да бързаме да говорим. Трябва да обмисляме добре това, което искаме да кажем. За да не подвеждаме, за да не наряняваме, да не обиждаме, да не огорчаваме... Има думи лъжливи, има думи злобни, има думи прокобни, думи потискащи, обидни и зли, но има и думи красиви, думи одухотворяващи, вдъхновяващи, насърчаващи, всеопрощаващи... А има и много безсмислици...

Да внимаваме с думите и да бъдем добри!

Ген, браво! Казаното със сигурност вече е разбрано.

Да, Пек, да не бързаме да говорим! Чудесен съвет! :)

Но защо никой освен професора не каза нищо за моето стихотворение за думите?... Как съм се справила, кажете! Ще понеса една честна и безпощадна критика без да унивам! Обещавам!

    Куини, снощи  явно много ми се е спяло, сега видях, че глогът ми не беше излязъл! Върни се малко назад и го виж! Направих го специално за теб, провокиран от темата!

 А надписът отдолу е заглавието на глога - Властта на думите!-

The power of words! ;-)

 

Професоре, всичко видях и ти благодаря, но и по-горе ти написах, че го слагам като линк - така хем се отваря в отделен голям прозорец и се вижда чудесно, хем музиките не се смесват, защото и в поста има озвучен клип.

При Глогстер музиката не може ли да се пуска с кликване, а да не стартира автоматично, за да не си пречат с друг клип или глогстер?

    О, извинявай, но съм пропуснал да прочета! Ами като не искаш да свири, в горния ляв ъгъл има една стрелчица и от там можеш да  спреш музиката! А иначе има и опция без музика да се прави, но така е по-атрактивно, но в блога малко пречи при коментарите! Съжалявам, ще го имам впредвид! Аз си се кефя на новото хоби и затова от време навреме ще ви показвам някои неща, ако не възразявате, разбира се?  :-)Голяма краста е, честно ви казвам! За да те поздравя с този глог за думите, вчера си играх бая до късно, но пък стана много хубав и много си го харесвам, и то е, защото го правих за човек като теб, Куини!

Скъпа Куинка, всичките ти стихове и "Морски рими", и за приятеля, и това за думите са прекрасни, както и клипчето! Защо не ги пуснеш и в Поезия? Някъде бе споменала, че като малка си писала, сега също се справяш перфектно, всъщност както с всичко, което се захванеш. Не те лаская, казвам моето мнение.... Обичам те, заради всичко, което си! И продължавай да пишеш стихове.

 

думите могат всичко, още едно потвърждение

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_664504645

  ;-))

Скъпи професоре, прекрасен е глогът! Направен е с много вкус и е зареден с добра енергия. Аз имам предвид следното със самостартиращата се музика - за незапознатите е трудно да открият източника на музика, особено когато глогът е в някой коментар сред много коментари; а също и бутончето за изключване при мен се открива едва, когато мина с показалеца на мишката над глога. И когато в самия пост има озвучен клип, става така, че музиките се смесват.

Според мен, трябва да има някакъв начин да се управлява музиката на глога и човек да избира дали да я чува, или не. Може би Роси - Масторката на глогстерите, знае как.

Пек, благодаря! Имам известни основания да мисля, че в "Поезия" не съм добре дошла. Пък и някак не съм уверена в себе си, че римуваните ми текстове са особено добри. Затова все питам за мнение. Благодаря ти, че ми вдъхваш кураж!

Hoaxer, благодаря ти за линка! Голям майтап! :)))

Ооо, и да не забравя да ти благодаря за задължителните минуси, които ми праскаш :) Ти поне откровено си ми го заявил, че така ще бъде! Още веднъж - благодаря ти!!! :)))

... ето, това е тихо и никой не пee! (Както си го направиш, това е личен избор и подлежи на промяна!) Но е от ръката на майстор, от който се възхищавам и е провокиран от моя глог и от твоята тема, Куини! Текстът приблизително е - ако нямаш нещо добро да кажеш, по-добре замълчи! Няма значение кaкво влагаш в думите - лошо или добро - всичко ти се връща ...трикратно!

Отличен 6 от мен за постинга, Поли! :)

Лично аз се придържам към максимата: Ако не можеш да кажеш нещо смислено, по-добре е да замълчиш.

Да, професоре, всичко се връща по много, може би - трикратно. Това имах предвид, като казах, че "всяка помислена или произнесена дума носи своето определено въздействие и влиянието й не е само върху четящите или слушащите, но и върху онзи, който я е произнесъл; най-вече върху него…"

Нелка, благодаря за шестичката! Утре, като се видим, ще си нося ученическата книжка, да знаеш :)

Куини, свалям шапка - такива силни стихове отдавна не бях чел! Може би ще е хубаво да се измисли към тях музика (хей, бардове!!!) Недоумявам за минусите... 

Силата на думите е известна отдавна. И ти много точно си уловила същината. Това, че в думите е съхранена много дълбока енергия за първи път по-научному е разкрил още в първата половина на века руският философ А. Ф. Лосев, който в труда си "Бытие. Имя. Космос" изследва думата (името) и достига до нейната онтологична значимост на енергийно ниво. Същото почти в един свой стих прави и Лермонтов:

МОЛИТВА

Бих казал, че твоето стихотворение е също една молитва. Още повече, че е написано от човек, за който думите са истински мост към душите на нашето бъдеще - децата.

Благодаря ти, Stormbringer! Правиш ме истински щастлива с думите си! Ти си усетил съвсем точно идеята, която вложих в това стихотворение. Което е въпрос на чувствителност, фина и нежна.

Думите са неразгадано тайнство, което може да ни открие много истини. Те са сила, енергия, магия, космос... И какво ли още не...

...И болка, Куини, когато не си ги казал, когато е трябвало, а после е било много късно...

Знаеш, че не съм от пишещите, но чета. Хареса ми. Много.

Галка, казаното от теб ми напомня ето тези невероятни думи на Маркес.

 Особено следните пасажи...

... Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя...

... Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш....

... Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш...

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш...

Ти си Феномен!

Отново разлюля сърцето ми! Чета нещата в общността много преди да се осмеля да вляза / дори и досега не смея да се разкрия съвсем-нужно  ми е време вероятно/.  Не зная, обаче,  как написаното тогава от теб, ми е убягнало. Но в този миг  благодаря на Бог, че   ме е насочил към точното място!

Прекрасно е, докосна сърцети ми и ме накара  да осъзная много неща!Обичам поезията и благодаря, че съм част от тази общност.

 

В друг постинг днес прочетох за липсващите приятели. Ето тук една от тях. Както е в много други случаи - жалко, но няма какво да се направи по въпроса. Когато един човек отиде в свои си посоки, можеш само да му пожелаеш щастие.

Розово цвете, благодаря за комплимента! Ти си едно прекрасно цвете!

Розалинка, не си видяла поста, защото той е публикуван в друга общност, а не в "Начално образование". И аз като теб в началото на блогването имах период на осмеляване и престрашаване, но после като се почна едно писане - вече почти съм стигнала цифрата 800 поста.

Въпреки че ти си писала малко, вече съм сигурна, че имаш светоусещане, сходно с моето. Понякога дори няколко думи могат да бъдат много издайнически за онова, което представлява човека.

Нели, благодаря за пожеланието, но искам да знаеш, че с теб не съм се разделила. Просто нямам никакво време напоследък. Ама съвсем никакво.