Думите могат всичко
Може би никога няма да узнаем как така се е случило, че в едно огромно вселенско пространство човекът се е оказал единственото същество, надарено с уникалната способност да говори. Да говори чрез думите. Всъщност какво са думите? Все по-често се питам. И стигам до извода, че думите са всичко. Те могат всичко.
Някога са наричали „магия” онази невероятна сила на думите да променят човешката съдба, природата, бъдещето на света… Сега някои наши съвременници са заменили думата „магия” с думата „енергия”, но смятам, че смисълът на казаното е същият.
Колкото и понякога нехайно да се отнасяме към собствените си думи, думите не са за подценяване. Всяка помислена или произнесена дума носи своето определено въздействие. И влиянието й не е само върху четящите или слушащите, но и върху онзи, който я е произнесъл. Най-вече върху него…
Например онова, което в момента изричам писмено, ще има конкретни последствия върху мен самата. Ако съм чиста пред себе си и не засягам безпричинно никого с думите си, те ще ми се отблагодарят по свой си начин. Вярвам в това!
В предишния си постинг споделих дълбокото си разочарование от думите на човек, когото мислех за приятел, и след тези негови думи вече нищо няма да е същото… Това е доказателство, че думите могат да разрушават…
Сещам се, че от днес имаме официално ново правителство, а неговият премиер обещава да носи отговорност за думите си. Ако той наистина удържи на думите си, казани преди изборите, цял един народ ще заживее по-спокойно и по-щастливо… А това е доказателство, че думите са способни да съзидават…
Още по тази тема, но в римувана форма, ви предлагам и други свои размисли за думите…
Някога са наричали „магия” онази невероятна сила на думите да променят човешката съдба, природата, бъдещето на света… Сега някои наши съвременници са заменили думата „магия” с думата „енергия”, но смятам, че смисълът на казаното е същият.
Колкото и понякога нехайно да се отнасяме към собствените си думи, думите не са за подценяване. Всяка помислена или произнесена дума носи своето определено въздействие. И влиянието й не е само върху четящите или слушащите, но и върху онзи, който я е произнесъл. Най-вече върху него…
Например онова, което в момента изричам писмено, ще има конкретни последствия върху мен самата. Ако съм чиста пред себе си и не засягам безпричинно никого с думите си, те ще ми се отблагодарят по свой си начин. Вярвам в това!
В предишния си постинг споделих дълбокото си разочарование от думите на човек, когото мислех за приятел, и след тези негови думи вече нищо няма да е същото… Това е доказателство, че думите могат да разрушават…
Сещам се, че от днес имаме официално ново правителство, а неговият премиер обещава да носи отговорност за думите си. Ако той наистина удържи на думите си, казани преди изборите, цял един народ ще заживее по-спокойно и по-щастливо… А това е доказателство, че думите са способни да съзидават…
Още по тази тема, но в римувана форма, ви предлагам и други свои размисли за думите…
Написаното ми припомни, че именно изговорените думи към баща ми го върнаха към живот. Преди около две години поисках разрешение от главния лекар на интензивното отделение да вляза при баща ми, за да говоря с него. Знаете, че е забранено влизането, но за мен направиха изключение, тъй като трябваше да му съобща за смъртта на първия ми съпруг. Знаех, че трябва да говоря много внимателно, за да не утежна допълнително състоянието му. И тогава след неприятната новина си спомням, че му казах много прочувствено нещо такова: "Татко, ти си ни нужен точно сега и искам да живееш! Моля те, не се предавай. Ние (аз и децата) те обичаме!" И той се оправи, оживя! Една година по-късно му съобщих, че заминаваме с децата много далеч и това много го нарани. Още ми е сърдит, но аз не се отказвам да му говоря добри, благодарствени думи. Един ден те ще извършат своето чудо да разбере, че не е било нарочно. Просто, съдба.
Казaно за думите по друг начин:
превод - Ако не можеш да ги убедuш, объркай ги!
Това са думите, Куини! Едни те убеждават в нещо, други те объркават, трети те обиждат, четвърти те ласкаят...
Думи, думи, само да знаеш как да ги употребяваш - с мярка и внимателно!.....
... а стихотворението и клипчето са прекрасни! Браво! :-)
Интересен надпис, професоре. Ще мисля дълго върху него. Интересно чий са тези думи (струва ми се, че са на някой политик) и дали не са казани във връзка с нещо конкретно, защото ако аз не мога да убедя някого в нещо, значи, че вероятно не съм права и доводите ми не издържат. Затова по-скоро бих се отказала да го убеждавам.
Благодаря ти за глогстера! Страхотна е снимката и въобще оформлението! Аз обаче го сложих в линк, за да се отваря в отделен голям прозорец, защото музиката му се стартира автоматично, а моят клип също е озвучен.
П. П. А този текст ще си оставя за домашно да си го преведа.
The Power of Words
'Tis a strange mystery, the power of words!
Life is in them, and death. A word can send
The crimson colour hurrying to the cheek.
Hurrying with many meanings; or can turn
The current cold and deadly to the heart.
Anger and fear are in them; grief and joy
Are on their sound; yet slight, impalpable:--
A word is but a breath of passing air.
Ти си една от малкото хора, които познавам и лично дори, владеещи истински силата на думите. А думите могат всичко, само ако знаем КАК да ги използваме...
1. Думите трябва да ги обичаме и да ги познаваме. Колкото повече думи знаем, толкова повече различни нюанси на мисълта и чувствата можем да изразим с тях.
2. Трябва да бъдем внимателни към думите. Понякога една погрешна буква или звук могат да причинят големи главоболия или неприятни недоразумения.
3. Думите влизат във всевъзможни конструкции и словосъчетания, което изисква грижата да подберем и подредим внимателно всяка дума в изречението така, че да съумеем да изкажем съвсем ясно и точно мисълта си. Затова не бива да бързаме да се изказваме, а да помислим как ще поднесем информацията.
4. Най-голяма сила имат думите, които идват от сърцето, и въздействието им върху околните е много голямо. Но в тези случаи се налага да затаим дъх и да се вслушаме много внимателно в гласа на сърцето си, за да изкажем или запишем с неговите думи онова, което то ни казва.
5. Винаги, абсолютно винаги, да си даваме сметка какво причиняваме на другите с думите си. Защото думите имат освен подател и получател – не само говорещ, но и възприемащ. Важно е да мислим как получателят ще разчете нашите думи. А бихме могли да се ориентираме само, ако си представим как бихме се чувствали на негово място, когато чуем/прочетем онова, което искаме да му кажем.
6. Думите не обичат да ги използват за нечестни цели. Всеки по-наблюдателен човек може да прозре какво се крие зад едни лицемерни, подли, коварни, лъжливи думи, защото винаги се намира по някоя издайническа думичка, която бива изпусната, когато човек не е почтен.
7. Думите вършат чудеса, ако са се посветили да служат на Доброто, Истината и Красотата. Ако обаче с тях хората се нараняват, в един момент болката става неописуема, проблемите се задълбочават, а не се решават, и настъпва криза в общуването.
8. Доброто изисква да кажем онова, което мислим, но във възможно най-мекия и безболезнен вариант.
9. Истината изисква точност и прецизност на изказа в съответствие с породената в главата мисъл.
10. Красотата изисква естетика в общуването. Вълшебните думи, на които учим малките ученици, са азбуката, основата на красивото общуване. Някои хора обаче успяват да развият умението си красиво да се изразяват. Но не само съчинявайки разказ или стих, а и когато се обсъждат житейски теми.
11. Думите се обвързват с персоналната отговорност на онзи, който ги е изрекъл. Най-свободен и силен се чувства онзи, който не се срамува след време от своите думи.
Това е в общи линии. Не твърдя, че съм била изчерпателна.А за внимаването с думите - то е грижа и отговорност на всеки човек, без значение кой колко добре владее думите.
С клеветите човек най-трудно се бори, защото те винаги се заплитат около някакво зрънце истина, което подвежда незапознатите.
Но наистина никой не е съвършен и прави грешки , стана ми драго, че го чух от теб това.
Кралицата на големите грешки.Хахахахахахахахахахахахахахахаха
Та смятах да ти отговоря по следния начин:
Сигурно не съм те разбрала, но може и да не е сигурно дали не съм те разбрала. Затова не бъди сигурен дали сигурно не съм те разбрала, защото може и да съм те разбрала със сигурност. Сигурно е едно – че ако си сигурен, че искаш да ми го обясниш, сигурно ще мога да те разбера.
П. П.
[Това беше опит за шегичка с думата „сигурно”]
П.П. и аз се шегувам с друга думичка.
Да внимаваме с думите и да бъдем добри!
Да, Пек, да не бързаме да говорим! Чудесен съвет! :)
Куини, снощи явно много ми се е спяло, сега видях, че глогът ми не беше излязъл! Върни се малко назад и го виж! Направих го специално за теб, провокиран от темата!
А надписът отдолу е заглавието на глога - Властта на думите!-
The power of words! ;-)
При Глогстер музиката не може ли да се пуска с кликване, а да не стартира автоматично, за да не си пречат с друг клип или глогстер?
Според мен, трябва да има някакъв начин да се управлява музиката на глога и човек да избира дали да я чува, или не. Може би Роси - Масторката на глогстерите, знае как.
Пек, благодаря! Имам известни основания да мисля, че в "Поезия" не съм добре дошла. Пък и някак не съм уверена в себе си, че римуваните ми текстове са особено добри. Затова все питам за мнение. Благодаря ти, че ми вдъхваш кураж!
Hoaxer, благодаря ти за линка! Голям майтап! :)))
Ооо, и да не забравя да ти благодаря за задължителните минуси, които ми праскаш :) Ти поне откровено си ми го заявил, че така ще бъде! Още веднъж - благодаря ти!!! :)))
Лично аз се придържам към максимата: Ако не можеш да кажеш нещо смислено, по-добре е да замълчиш.
Нелка, благодаря за шестичката! Утре, като се видим, ще си нося ученическата книжка, да знаеш :)
Куини, свалям шапка - такива силни стихове отдавна не бях чел! Може би ще е хубаво да се измисли към тях музика (хей, бардове!!!) Недоумявам за минусите...
Силата на думите е известна отдавна. И ти много точно си уловила същината. Това, че в думите е съхранена много дълбока енергия за първи път по-научному е разкрил още в първата половина на века руският философ А. Ф. Лосев, който в труда си "Бытие. Имя. Космос" изследва думата (името) и достига до нейната онтологична значимост на енергийно ниво. Същото почти в един свой стих прави и Лермонтов:
МОЛИТВА
Теснится ль в сердце грусть:
Одну молитву чудную
Твержу я наизусть.
В созвучье слов живых,
И дышит непонятная,
Святая прелесть в них.
Сомненье далеко —
И верится, и плачется,
И так легко, легко...
Бих казал, че твоето стихотворение е също една молитва. Още повече, че е написано от човек, за който думите са истински мост към душите на нашето бъдеще - децата.
Думите са неразгадано тайнство, което може да ни открие много истини. Те са сила, енергия, магия, космос... И какво ли още не...
Знаеш, че не съм от пишещите, но чета. Хареса ми. Много.
Особено следните пасажи...
... Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя...
... Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш....
... Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре. Намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш...
Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш...
Отново разлюля сърцето ми! Чета нещата в общността много преди да се осмеля да вляза / дори и досега не смея да се разкрия съвсем-нужно ми е време вероятно/. Не зная, обаче, как написаното тогава от теб, ми е убягнало. Но в този миг благодаря на Бог, че ме е насочил към точното място!
Розалинка, не си видяла поста, защото той е публикуван в друга общност, а не в "Начално образование". И аз като теб в началото на блогването имах период на осмеляване и престрашаване, но после като се почна едно писане - вече почти съм стигнала цифрата 800 поста.
Въпреки че ти си писала малко, вече съм сигурна, че имаш светоусещане, сходно с моето. Понякога дори няколко думи могат да бъдат много издайнически за онова, което представлява човека.
Нели, благодаря за пожеланието, но искам да знаеш, че с теб не съм се разделила. Просто нямам никакво време напоследък. Ама съвсем никакво.