Ду ю спийк?
Търсим си подходяща crm система и проучваме наличните такива на пазара. Днес при нас дойде един мъж, за да представи продукта на фирмата си. Приех го аз и разговаряхме около 30 минути. Бях наистина впечатлен. Този човек разговаряше с мен на странен български език, в който успешно вплиташе множество английски думички. Вероятно ако бяха технически термини щях да махна с ръка, защото така е по лесно на мнозина специалисти. Въпросния човек обаче освен специалист е и продавач, чиято задача е да убеди хората да купят продукта им. Освен това, по план той трябваше да се срещне управителя, чийто познания в компютърните системи са доста по бедни от моите и разговора би бил съвсем безплоден. След като изпратих мъжа да си тръгне и представих продукта на началника си с няколко думи размислих за този тип хора. Познавам хора в чийто офиси се разговаря по въпросния начин, макар фирмите и служителите/собствениците да са българи. И друг път съм се чудил за тази странна българска езикова култура. Тя ми напомня на "Портокал с часовников механизъм" а тази асоциация никак не ми се нрави. Чудя се дали странен българо-английски изречен на стакато според някого е белег на добро образование, богати езикови познания по чужд език или белег за познаване на софтуерен продукт? Мисля си и за онези инак смешни изследвания в които езиковеди и социолози обясняват за динамиката на езика и запълването на празноти в познанието на собствения език с термини, думи или изрази на чужд такъв често без нужда. Кому е нужно и защо се прави?
Преди около 100 години в българския език се е ползвала думата трен за влак, като е идвала от английското train. Днес обаче на никой не му се струва странна българската дума, заместила чуждицата - влак (идва от влечене, явно на композицията).
Питаш се защо хората говорят така. Ще ти кажа какво прочетох в една книжка. Там се твърдеше, че ако не си много вещ в темата на разговора, а и твоите събеседници също не са професионалисти, ако искаш да изглеждаш като специалист е необходимо да вмъкваш в разговора разни странни думички, които са или поне изглеждат като жаргонни или специални термини. Забелязваш смятам подчертаните думи. Първото показва какъв е човекът среу теб, второто, за какъв смята теб.
Малко по-различен е проблема с истински добрите специалисти, които говорят по този начин. Това просто не мога да си го обясня, може би се дължи на липса на самочувствие.
Иначе и аз се вбесявам да ми говорят с чуждици. Стремя се речта ми да е възможно най-чиста.Доколко успявам е друг въпрос, понякога не се сещам думите на български, а на някои от другите и става една...френско-английско-руско-българска
Докато някои хора с чуждици си компенсират според мен не само недостатъчния речников запас от собствения език, а и избиват някакви комплекса, и за да изглеждат по-учени, се стараят да говорят с купешките чуждици.
Защото един човек със самочувствие, който уважава себе си достатъчно, просто няма да говори така.
През 1916 год. проф.Александър Тодоров- Балан прочел във вестника, че е уволнен от Софийския Университет "Климент Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата.
Господин Министре,
С душесмут окосъзрях вестилище във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно поради несгодие стареско. Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувани матерни мръснословия. Защото ако ме олицесъзрете ще заключите, че съм душесвет, сърцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво колянослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноплътните ми желания са като у новобрачни. Гълтанището ми, коремието и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети- непрестанни. При това младосърцие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?
С настоящето буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъдновремие да ме оставите на трудотворно занимание.
Последно допълнение:
Виж, ако става реч за проф. Влахов, той макар че е в ергенски самолиб, изпадна в кръстонемощие и в комай пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по- належаща.
Ал. Тодоров- Балан