Дрън дрън

Няма заглавие,защото никак не е толкова съществено това ,което ще споделям днес.

Цял ден съм се отдала на френските ренесансови поети.Честно казано преди този семестър и идея си нямах,че има цели 7 ИЗВЕСТНИ автора и още един куп неизвестни.Познанията ми се ограничаваха с Монтен и Ронсар.Е,определено не съжалявам най-малко за един,чийто произведения прочетох - Агрипа Д'Обинье (ох,как може някой да се казва така,този е имал извратени родители).Толкова са апокалиптично-фанатични,че като ги четеш, се пренасяш - виждаш войната,разкъсаните тела,безсмислието на религиозните войни...Всъщност на всички войни.Това му е хубавото на фанатизма -създава пламенни,страстни, разтърстващи творения.Естествено,не е хубаво,когато хората се убиват от фанатизъм...Трябва да си го изливат само в стихове и до там ;)

Освен,че се запознавах отблизо с мосю Маро и мосю Ронсар, днес ходих да си взема снимките от фотоателието.Даааам, има хора,кооито все още снимат с обикновени фотоапарати ;)Ам,добре са излезли. На тези, в които съм с официалната рокля, изглеждам странно...Някакси твърде...женствена...О_О Не съм онзи скелет, който бях преди две години (аз от тогава нямам други снимки с рокля, хахаха), не съм и дебела , ами едно такова...странно...Тюююю, ще взема да порасна :(

Днес Ицето има рожден ден.Това е едно мое бивше гадже в Пловдив, най-дългата ми връзка,цели 2 години и половина.Къде у мен това търпение спрямо него, не знам, като си помисля как ми е ходил по нервите и как и за по-малки от неговите провинения съм изритвала разни в София... Обадих му се, поздравих го, той много ми се радваше.Сега трябва да си издействам я торта,я пица, я сладолед за почерпка...Макар че докато си ида в Пловдив, то май ще стане време за моя рожден ден.И ще трябва аз да черпя, хахах :)

Леля ми ме покани на вечеря.Щяло да има и някакви нейни познати/приятели/колеги.Къде все ме бута...Тоя път няма да се правя на официална, стига ми коктейла, на който Стефка ме вмъкна преди 2 дена в Шератон.Така се бях изтупала,че хората ме зяпаха.И някакви даже ме снимаха ...Те ако знаеха,че живея в Студентски град и хич не съм такава дама, на каквото изглеждах, ами си ходя по дънки - пълно разочарование. Накрая единият там някакъв (Стеф каза,че той е водил презентацията ) ми казва "Довиждане,госпожице" и ми се усмихва. Ама и аз му отперих една лека усмивка, един остър поглед и едно "Довиждане"...Що не записах едно актьорско майсторство ;):) Що ли...щото не ме пуснаха,от страх да не се депресирам като ме скъсат...Все едно сега не се депресирам и не се дразня...Както и да е , тоя блог пак стана търде дълъг. Стига толкоз. А и леля ми вече ме чака :)