Другите?!
Само в нашият страна (Унгария) са хората толкова прости, или точно е така и в другите страни?
Нормално е, че най много от хората радва, ако вижда че другият човек, семейство има някаква проблема?
Защо е нормално акo хората пробват да направят всичко срещу другите (най много срещу слабите, чупливите, защото от силните пък страхуват), и мислят че това е добро за него, каквото ще бъде лошо за другият?
Дени...
Така ли е? :(
Мислих че някъде живеят по добри хора. Тогава няма къде да пътувам.
Ах, сигурно съм някакъв идеалист.
Ген
Наистина пишеш книга? Или речник за ненормалното общество?
Много е добра идея.
Иначе, по света има толкова хубави места, заслужава си човек да ги посети, независимо от всичко. Пък и навсякъде по света, освен лоши хора има и добри, които да те накарат да се усмихнеш. Така че...
Надписът под тази снимка: "страната на добрите хора "
ДА ТРЪГВАМЕ ЗАТАМ!
THE LAND OF GOOD PEOPLE - Guinjata Bay Resort
Magyar, ние българите може да се окажем дори майстори в злорадстването, защото си имаме и максима:
"Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте /съседът/ да е зле"
Но имам чувстовото, че ние, хорара по света сме си малко или повече рода по отношение на стереотипите на поведение, само стандарта на материален живот е различен, но в душие си цари бедност.
Както е казал Христо Ботев: Доброму - добро да прави, лошия - с ножа по глава...
Докато според дзен - остави лошия да си тъне в лошотията. Някак все не успявам, а искам да спазвам точно това. Даже само като мразиш лошия човек, губиш енергия и по тази причина се самонаказваш.
Magyar, всеки има свое виждане за добро и зло и съм сиурна, че в повечето случай хората не се усещат като зли, защото имат различна представа за границата и съдържанието на думата добро и освен това не обичат да се замислят когато правят нещо зло или дори не смятат, че вършат нещо зло и не си дават сметка, че има действия, които може да са зло за някого без дори да са замислени като злонамерени.
Тук отиваме в света на морално-етичните норми: Какво е добро? Какво е зло?
Това което е добро за мен, добро ли е и за теб? И кое е зло за теб и зло ли е то и за мен? Става много сложно...
Не мисля, че в тези случаи лошият не си дава сметка за това, че обижда, наранява, тъпче чуждо достойнство, само че това му е безразлично, понеже самата ситуация някак си перверзно подхранва неговото собствено его.
Според мене най проблематичните хора много добре знаят че правят лошо на другите, но просто имат друга преференция.
Като тяхният поговорка казва: "Краят оправдава средствата."
Или друг път пък, някога, наистина живеят с аберация.