Другата България
Само на няколко метра от центъра на Варна започва един друг свят. Свят, който аз явно упорито игнорирам, но който още по-упорито съществува...
Това е светът, в който хората обядват мазни дюнери и джобове с кебапче и ориз, седнали на мазни дървени пейки, а през това време слушат още по-мазна чалга от рода на "Гонила ме, мале". Светът, в който в паузата между две чалги, хората живо се интересуват от това кой ще бъде изгонен от Биг Брадър - Здравко или Марияна. Светът, в който, докато обядват, под носа им минават раздърпани циганки с метли. Светът, в който всичко се свежда до това да имаш какво да ядеш и какво да гледаш.. Всъщност какво друго му трябва на човек?
Чудя се битието ли определя съзнанието или съзнанието определя битието?
Понякога си мисля, че аз явно живея в друг свят.
п.с. Да, отново не казах нищо положително за Варна...
Това е светът, в който хората обядват мазни дюнери и джобове с кебапче и ориз, седнали на мазни дървени пейки, а през това време слушат още по-мазна чалга от рода на "Гонила ме, мале". Светът, в който в паузата между две чалги, хората живо се интересуват от това кой ще бъде изгонен от Биг Брадър - Здравко или Марияна. Светът, в който, докато обядват, под носа им минават раздърпани циганки с метли. Светът, в който всичко се свежда до това да имаш какво да ядеш и какво да гледаш.. Всъщност какво друго му трябва на човек?
Чудя се битието ли определя съзнанието или съзнанието определя битието?
Понякога си мисля, че аз явно живея в друг свят.
п.с. Да, отново не казах нищо положително за Варна...
Варна е прекрасен град, обожавам го, там са минали детските ми години. Знам че има такива грозни картинки, но има и много хубави места. Обожавам онази градинка, където продават книги и сувенири, близо до Часовника. Или пък улицата, която води към хотел "Черно море", където вечер да се разхождаш, е прекрасно, а и винаги ще срешнеш някой познат.
Говоря с носталгия за тези места. Не съм минавала там отдавна, а и ако съм минавала, то е било набързо и не съм имала време да им се порадвам. Е, не е същото като да си от Варна и всеки ден да минаваш от там, но в това е за мен магията :)
Katherine, знам че акцентът на постинга ти е друг, но не се сдържах да се отвея в друга посока :)
Можем ли да покажем алтернатива .....къде е реалния свят.
Спомням си един френски филм, не конкретно но нещо такова-> тв ШОУ в реално време : състезател "Здравко или друга нова звезда" е седнал на електрически стол завързан като осъден на смърт и му задават въпроси - колкото верни отговора толкова повече пари, на всеки сгрешен отговор му пускат ел ток като увеличават напрежението след всяка грешка .... постановката в филма всъщтност е само за един зрител всичко е специално направено за него, като в скрита камера публиката състезането всичко !
Колко волта и трябват на България ............... и до кога ще сме публика/ужким главен герой ?